Текущият седемгодишен програмен период на Европейския съюз, в чийто рамки

Текущият седемгодишен програмен интервал на Европейския съюз, в чийто рамки попадна и ръководството на Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), беше в действителност провокационен за България. В доста връзки той се оказа по-сложен, в сравнение с изглеждаше първоначално. Формулирането и осъществяването на Плана се трансфораха в сериозен тест за това, до каква степен страната може да мисли и работи стратегически в условия на външен напън и вътрешна неустойчивост. За страни като България тежестта на НПВУ беше по-голяма от тази на нормалните европейски принадлежности - освен поради размера на ресурса, а и тъй като за къс интервал трябваше да се създадат промени, които по принцип лишават години. Това сподели Томислав Дончев, вицепремиер и министър на нововъведенията и растежа в оставка, в изявление за Българска телеграфна агенция.

Формулирането, програмирането и ръководството на НПВУ изискват визия, съгласуваност сред институциите и поредност при осъществяването. Основно предизвикателство в целия развой е и готовността да се заплати политическата цена на промените, за които са нужни политическа зрялост, търсене на консенсус и взимане на сложни решения в изискванията на честа промяна на ръководства и лимитирана последователност, показва Дончев.

По думите му устойчивостта, успеваемостта на промените, както и настъпващите с тях промени, зависят от съществуването на политическо водачество и поета отговорност. Затова промените не би трябвало да се възприемат като експертно техническо задание за администрацията. В по-широк проект НПВУ подсети, че европейските принадлежности не могат да заменят националната визия за развиване, добавя вицепремиерът в оставка.

Според него част от уроците, свързани с НПВУ, са към този момент осъзнати, само че процесът надалеч не е завършил. Истинското мерило, по думите на Дончев, няма да бъде формалният завършек на НПВУ (крайният период за допустимост на разноските по Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз е 31 август 2026 година - бел. реп.), а дали насъбраният опит ще се трансформира в по-зрели управнически практики и в по-ясна дарба за стратегически избор в бъдеще.

Томислав Дончев разказва и институционалното място на Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) и неговата роля при ръководството на индустриалната политика на България, за смисъла на управляваните стратегии от Министерството за преструктурирането на националната стопанска система - Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ (ПНИИДИТ) и Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ (ПКИП), за самия развой на промяна на стопанството, за вътрешното ползване и европейските фондове като мотори на растежа за българското стопанство и за позицията на България в дебата за бъдещето на кохезионната и селскостопанска политики на Европейски Съюз.

Следва целият текст на изявлението:

Г-н вицепремиер, Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) откри ли и затвърди ли своето институционално място в държавната администрация?

- Министерството на нововъведенията и растежа е относително нова конструкция и е обикновено да има въпроси за мястото и ролята му. Самият аз бях песимистичен първоначално дали тази отделена част от Министерство на стопанската система ще бъде сполучлив модел, тъй като основаването на министерство не е гаранция за нововъведения – това съм го казвал нееднократно. Основната му задача е да концентрира политики, които преди бяха разпилени и да трансформира европейските средства в действителен стопански резултат.

МИР стартира да построява своя институционален профил най-много посредством ръководството на стратегиите за конкурентоспособност, нововъведения и напредък. Това е основно, тъй като точно там се вижда дали администрацията може да работи бързо, предвидимо и в интерес на бизнеса. Истината е, че институционалното място не се „ дава “, то се извоюва – с потенциал, с съгласуваност и с резултати. В последна сметка, триумфът на МИР няма да се мери с административни схеми, а с това дали ще забележим повече вложения, по-висока продуктивност и действителна рационализация на българската стопанска система.

Как ще оцените активността на МИР при осъществяването на задачата да организира и направлява индустриалната политика на България посредством привличане на външни вложения и на средства по европейските фондове и механизма за възобновяване и резистентност?

- Индустрията остава пиедестал за икономическото развиване на България - тя е гръбнакът, върху който можем да градим висока добавена стойност и обвързвано произвеждане. Нашата задача е освен да осигурим европейски средства, само че и да ги насочим към действителни, устойчиви вложения, които да основават работни места и да модернизират промишления бранш.

На процедура европейските фондове извършват две съществени функционалности. От една страна, те обезпечават запас за основни предпоставки за индустриално развиване - инфраструктура, енергийна успеваемост, цифровизация и нововъведения. От друга страна, те работят като сигнал към вложителите и инструмент за понижаване на първичния капиталов риск. Именно тази втора функционалност постоянно е решаваща за дълготрайния резултат върху промишлеността.

В този подтекст оценката на една институция, натоварена с провеждането и направляването на индустриалната политика, следва да бъде кардинална и да регистрира ясно нейната роля и отговорност. Задачата на страната не е да замества пазара или да взема капиталови решения вместо бизнеса, а да формулира ясна визия, да дефинира цели и да подрежда обществените принадлежности по метод, който основава предвидимост и понижава капиталовия риск. Европейските фондове и механизмът за възобновяване и резистентност са основен запаси в този развой - както посредством обезпечаване на предпоставки за индустриално развиване, по този начин и като сигнал към вложителите.

В последна сметка средствата от Европейски Съюз, отнесени към действителните обороти в бизнеса са оскъдна част. Те имат опцията да бъдат единствено катализатор, който при мъдро потребление да направи „ реакцията “ допустима. Сходна е и ролята на европейските принадлежности във връзка с външните вложения. Те могат да подкрепят процеса, само че рядко са решаващият фактор. Инвеститорите вземат решенията си главно на база човешки капитал, инфраструктура, непоклатимост на разпоредбите и ясна дълготрайна посока. Европейското финансиране може да укрепи тези фактори, само че не може да ги замести.

Затова една почтена оценка на осъществяването на индустриалната политика не минава през размера на привлечените средства, а през резултатите – дали промишлеността става по-технологична, дали се основава устойчива претовареност и дали България се интегрира по-добре в европейските и световните вериги на цената. Това е действителната мярка за резултата от европейските принадлежности и външните вложения.

България усвоява или влага европейските средства – има ли разлика сред двете формулировки и коя е годната дефиниция през днешния ден?

- Хубав въпрос. Всъщност в никакъв случай не съм харесвал думата „ асимилиране “, когато приказваме за пари. Докато мислим главно за усвояването на европейските пари, единствено ще усвояваме. Не че нямаме потребност от средства, само че преди всичко имаме потребност от дръзки цели. Чак по-късно може да се замислим по какъв начин да осигурим ресурсите за тяхното реализиране.

Разликата сред „ асимилиране “ и „ вложение “ не е просто терминологична, а съдържателна. Усвояването слага фокуса върху разпоредбите, процедурите, периодите и това дали средствата са разплатени правилно и в точния момент. Това беше изцяло логически и нужен метод в първите години след участието ни в Европейски Съюз, когато целта беше наваксване на инфраструктурни дефицити и създаване на административен потенциал.

Проблемът поражда, когато този модел се трансформира в дълготраен управнически табиет. Когато главният въпрос е „ по какъв начин да усвоим средствата “, а не „ какво желаеме да реализираме с тях “, европейското финансиране стартира да работи като самоцел, а не като инструмент за смяна. Не тъй като ресурсът не е нужен - той е - а тъй като липсва ясната рамка, в която този запас да бъде зависещ на по-дългосрочни цели.

Точно тук новите европейски принадлежности, и най-много Планът за възобновяване и резистентност, трансформираха логиката. Те не финансират просто разноски, а изискват резултати и действителни промени. Промяната стартира тогава, когато страната употребява европейските средства не като сурогат на визията, а като лост за реализиране на по-дългосрочни и по-дръзки цели. Това значи първо ясно дефиниране на цели, по-късно избор на политики и едвам най-после - обезпечаване на ресурсите за тяхното осъществяване.

Налице ли са институционалните и инфраструктурни предпоставки за необратимост и ускорение на процеса на преструктуриране на националната стопанска система, на нейната цифровизация и „ позеленяване “?

- През последните двайсет години България се интегрира в пазарите на Европейски Съюз на база на предприемачески гений, доста труд и непримиримост, само че и поддържайки като главно конкурентно преимущество ниските оперативни разноски. Въпреки че изигра своята историческа роля, този модел е привършен. Ако желаеме да се нареждаме на по-високо равнище, да получаваме по-високи приходи, да имаме повече приходи в бюджета, то ни следва сложният път нагоре по веригата на по-високата добавена стойност. Това е надалеч по-сложно упражнение и не може да бъде сведено до дигитализацията и „ позеленяването “. Естествено, те са част от процеса, само че той включва още - подготовка на работната мощ, бизнес инфраструктура (индустриални зони), иновационна инфраструктура (достъп до неповторимо лабораторно съоръжение, суперкомпютри и услуги, основани на неестествен интелект), по-добра хоризонтална и отвесна интеграция на стопанската система, само че най-много по-амбициозни цели. Стремежът на България не може да бъде произвеждане на по-евтино зъбно колело - би трябвало да се стремим да умножим потенциала, който към този момент сме натрупали в сфери като космос, дронове, роботи, мехатроника, оптика, електроника и така нататък

Планът беше до 2027 година България да има нано- и микросателити на орбита. Има обезпечени средства, уповавам се това да се случи.

Кои осъществени ограничения или такива, които предстоят да се изпълнят, ще изтъкнете като основни в процеса на цифрова и зелена промяна на българската стопанска система?

- Ако стъпим на тази рамка, по-важно е да приказваме не за всички ограничения, а за тези, които на процедура стартират да трансформират държанието на икономическите участници.

На първо място бих откроил ограниченията, които предизвикват цифровата рационализация на предприятията - изключително в производството. Те са основни не тъй като вкарват технологии сами по себе си, а тъй като трансформират метода на ръководство, организацията на процесите и включването на компаниите във веригите на цената. Там, където това се случва, дигитализацията към този момент не е „ ИТ план “, а част от бизнес модела.

Второ, значими са ограниченията, които свързват зеления преход с икономическа логичност - вложения в енергийна успеваемост и възобновими източници, които понижават разноските и покачват предвидимостта за бизнеса. Когато тези вложения са обвързани с софтуерно обновяване и рационализация на производството, те стартират да имат действителен систематичен резултат, а не остават единствено екологична мярка.

Трето, все по-ясно се вижда смисъла на ограниченията, ориентирани към уменията и човешкия капитал. Именно тук цифровата и зелената промяна се срещат с преструктурирането на стопанската система. Без фрагменти, които могат да работят с новите технологии и процеси, даже най-хубавите вложения остават отчасти употребявани.

И най-после, въпреки постоянно да остават на назад във времето, ограниченията за цифровизация на администрацията и възстановяване на регулаторната среда също имат основна роля. Те не движат трансформацията непосредствено, само че основават изискванията тя да бъде по-бърза, по-предвидима и по-малко рискова за бизнеса.

Подкрепата за цифровата и зелената промяна, изключително за дребните и междинните предприятия, остава измежду водещите цели. Тя се осъществя както посредством безплатна финансова помощ, по този начин и посредством финансови принадлежности, ориентирани към повишение на конкурентоспособността и устойчивостта на бизнеса.

По Програмата " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна " (ПНИИДИТ) е отворена сега процедура за зелени и цифрови партньорства с бюджет от 61 млн. лв.. Чрез нея се предизвиква съдействието сред предприятията и научните организации за създаване и внедряване на новаторски цифрови и екологични решения с пазарен капацитет.

По програмата за конкурентоспособност (Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ – ПКИП, бел. реп.) към този момент са в осъществяване първите контракти за създаване и внедряване на нововъведения в предприятията, като измежду предпочитаните посоки са „ Информатика и ИКТ “ и „ Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна стопанска система “. През 2025 година бяха оповестени спомагателни процедури в тази посока с общ бюджет над 310 млн. лева – две, ориентирани към повишение равнището на цифровизация на предприятията и една, фокусирана върху енергийната успеваемост, потреблението на възобновими енергийни източници и технологии за предпазване на сила. Интересът от страна на бизнеса към тези ограничения беше забележителен. През идната година се планува пускане на нова мярка за ускорение на прехода към кръгова стопанска система и повишение на ресурсната успеваемост на предприятията посредством внедряване на зелени технологии. Тя ще се осъществя посредством метода на интегрирани териториални вложения с бюджет от 162 млн. лева Допълнително, 59 млн. лева ще бъдат ориентирани към създаването и производството на чисти и ресурсно ефикасни технологии от сериозно значение, както и към вложения, които способстват за подсилване на стратегическите вериги за основаване на стойност.

Защо е значим националният суверенитет на България в региона на изкуствения разсъдък?

- Всъщност без него страната губи способността си да ръководи, да носи отговорност и да пази публичния интерес в изискванията на дълбока софтуерна взаимозависимост - състояние, сравнимо с поемането на задължения по контракт, чиято логичност не е изцяло разбираема, само че чиито последствия остават напълно за нейна сметка.

Скоро обществата, народите и стопанските системи ще се разделят на две групи. Ползватели на услуги, основани на ИИ, и разработчици на ИИ модели и услуги. Аз считам, че упоритостта ни би трябвало да е ориентирана към втората група. В допълнение към всички международни триумфи на Института INSAIT, ние сме още при започване на основаването на суверени качества в областта на ИИ. Още при започване на тази година успяхме да разработим и защитим план за нов супер компютър Discoverer с съвременни графични процесори. Новата хибридна архитектура неведнъж усили продуктивността при задания с изкуствен интелект, машинно образование и обработка на огромни масиви от данни.

Вътрешното ползване и разходването на средства по европейските фондове и по Механизма за възобновяване и резистентност бяха посочени като два съществени мотора на развиване на българската стопанска система. Валидна ли е към момента тази теза?

- Вътрешното ползване зависи от приходите, инфлацията и демографията и единствено по себе си не може да поддържа по-висок и резистентен напредък, в случай че не върви ръка за ръка с повишение на продуктивността. Европейските средства също имат мощен резултат, само че все по-важно става не какъв брой са, а по какъв начин и какъв брой бързо се употребяват, към какви вложения се насочват и дали са обвързани с действителни промени и качествени планове.

Затова през днешния ден по-скоро можем да приказваме за тези два фактора като за стабилизиращи и поддържащи мотори, в сравнение с като за задоволителна основа за дълготраен напредък. Те оказват помощ стопанската система да се движи напред в по-трудни моменти, само че сами по себе си не могат да решат структурните проблеми.

Ако желаеме резистентен напредък в по-дълъг небосвод, към тях би трябвало да се прибавят по-силна частна капиталова интензивност, софтуерно обновяване и по-добро потребление на човешкия капитал. С други думи, тезата остава вярна като изложение на сегашната динамичност, само че към този момент не е задоволителна като тактика за бъдещото развиване.

Очаквате ли да настъпят промени в позицията на България в дебата за многогодишната финансова рамка и бъдещето на кохезионната и селскостопанска политики?

- Мисля, че на прага на четвъртия ни програмен интервал като част от Европейския съюз към този момент натрупахме задоволително опит и самочувствие, с цел да можем да заявим по безапелационен метод националната си позиция и да я отстояваме аргументирано и поредно пред останалите страни членки и Европейската комисия.

Мобилизирахме старания, с цел да формулираме една стратегически насочена национална позиция, да откроим главните ни цели в преговорния развой, както и алените ни линии. Смятам, че успяхме да се оправим добре с тази задача. Изведохме ясни и безапелационни причини по всички съществени детайли на позицията ни – и за риска от обезличаване на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика, и за препоръчаната комплицирана архитектура на осъществяване, и за полу-механичното сливане на два по-скоро различни метода – на резултатно-ориентираното и на разходно-ориентираното осъществяване. Ясно откроени са и възраженията ни по прелюдия таван на алокациите, който компрометира справедливостта на методологията за разпределение на средствата по страни, както и против изключването на районите, граничещи с Черно море, от получаващите спомагателна отплата за следствията от войната в Украйна.

Не по-малко значимо е, че успяхме да отворим този развой отвън администрацията - националната ни позиция по предлагането на Европейската комисия за идващия програмен интервал беше създадена в деен разговор както с локалните управляващи, по този начин и със обществените сътрудници. Добрата вест е, че вижданията ни по всички основни въпроси съответстват и главните детайли на позицията ни са на процедура консенсусни. Това ми дава убеденост, че България може да отстоява целите си поредно и консистентно във всички формати – както в Съвета на Европейски Съюз, по този начин и в Комитета на районите и Икономическия и обществен съвет.

Същевременно би било демонстрация на стратегическо късогледство, в случай че не съумеем да проявим известна еластичност в хода на договарянията. Опитът ме е научил, че всяка страна има късмет да отвоюва „ своето “ в преговорния развой – стига да има мощни причини, само че и положителни съдружници. Трябва по едно и също време да отстояваме позицията си, като заявяваме ясно и изрично алените си линии, само че и да сме способни да водим договарянията мъдро, като търсим съидейници за всяка борба. Невъзможността да приспособяваме позицията си по отношение на хода на преговорния развой би ни сложила в изолираност и би лишила страната ни от лостове за влияние.

И още доста значимо нещо – договарянията по законодателния пакет са единствено един детайл от пъзела. Не по-малко значимо ще бъде по какъв начин ще проведем процеса по програмиране. А той ще бъде действителен тест за това дали сме научили уроците си от осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Защото неналичието на политическа непоклатимост и на задоволителна решителност в провеждането на промените по Плана доведоха до толкоз съществени забавяния, че се наложи през последната година да работим в режим на наваксване и „ гасене на пожари “. Затова, програмирайки за интервала 2028-2034 година, би трябвало да слагаме задачите по-умно, да заложим смислени промени и постижими резултати и не би трябвало да разрешаваме общините, жителите и бизнеса да се трансформират в заложници на неналичието на политическа непоклатимост или на невъзможността за осъществяване на промени на национално равнище.

Сегашният седемгодишен интервал, в чиито рамки попадна формулирането и осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност, е провокационен за България, съответно. Кои са уроците, които би трябвало да бъдат научени и до какъв брой научени са те от политическата класа?

- Този интервал беше в действителност провокационен за България и в доста връзки се оказа по-сложен, в сравнение с изглеждаше първоначално. Формулирането и осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност се трансфораха в сериозен тест за това до каква степен страната може да мисли и работи стратегически в условия на външен напън и вътрешна неустойчивост. За страни като България тежестта на НПВУ беше по-голяма от тази на нормалните европейски принадлежности – освен поради размера на ресурса, а тъй като в къс интервал трябваше да се създадат промени, които по принцип лишават години.

Първият огромен урок е, че НПВУ не е просто стратегия за финансиране. Той изисква визия, съгласуваност сред институциите и поредност при осъществяването. Именно тук изпъкна остарял проблем – неналичието на резистентен политически и институционален потенциал за водене на сложни политики оттатък късия политически небосвод. Планът не сътвори този проблем, само че го направи доста забележим.

Вторият значим урок е, че главното предизвикателство не беше в парите, а в готовността да се заплати политическата цена на промените. За първи път европейското финансиране беше директно обвързано с съответни законодателни и институционални промени. Това изискваше политическа зрялост, търсене на консенсус и взимане на сложни решения - нещо, което е изключително мъчно в условия на честа промяна на ръководства и лимитирана последователност.

Процесът сподели и още нещо значимо - промените не могат да се „ изпълнят “ единствено на експертно равнище. Администрацията може да приготвя и да ползва, само че същинската смяна изисква ясно политическо водачество и поета отговорност. Когато промените се третират като техническа задача, резултатът им остава стеснен и мъчно резистентен.

В по-широк проект НПВУ подсети, че европейските принадлежности не могат да заменят националната визия за развиване. Те могат да ускорят смяната, само че единствено в случай че са част от по-ясна и споделена посока. Когато такава визия липсва или се трансформира с всеки политически цикъл, даже най-силният инструмент стартира да основава напрежение вместо резистентен резултат.

Що се отнася до това до каква степен тези уроци са научени, отговорът е по-скоро внимателен. Част от тях към този момент са осъзнати, само че процесът надалеч не е завършил. Дали най-важните уроци са научени, занапред ще стане ясно от метода, по който Планът ще бъде ръководен и изпълнен в оставащото време. Истинското мерило няма да бъде формалният завършек на НПВУ, а дали насъбраният опит ще се трансформира в по-зрели управнически практики и в по-ясна дарба за стратегически избор в бъдеще.