Колко работи учителят?
Трябва най-накрая да бъдат прекъснати спекулациите, че учителят работи малко и почива доста. Защото забележима е единствено работата му в час, само че той има още и съвещания, работа с родители, с изоставащи и с напреднали деца, време за подготовка на преподаваните уроци, извънкласна работа, педагогичен препоръки, ревизиране на класни и домашни работи и прочие Така лидерката на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева изясни преди ден една от задачите на национално изследване измежду учители в страната за работното им време и организацията на образователния развой, направено с финансиране от Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ". В резултат на изследването се оказа, че работната седмица на учителя включва 62 часа работа при 40 по Кодекса на труда, а отпуската от 56 работни дни, въпреки и добра като време, може да се взема единствено през ваканциите и това не разрешава пълноценно възобновяване от умората и напрежението в останалите месеци на образователната година.
Отговорността за децата, която носи учителят, значи натоварване, което не е присъщо за останалите специалности. Затова не е чудно, че при извършено неотдавна изследване на Инспекцията по труда се оказа, че до момента в който измежду представителите наостаналите специалности приблизително 45 на 100 показват, че работата им въздейства зле върху здравето, при учителите този % е 77. Същевременно, сподели Янка Такева, финансирането на учебните заведения посредством делегирани бюджети, без значение че е добра като форма, основава голям брой дефицити, които би трябвало да бъдат преодолени и стъпки за това екипът на МОН е почнал да подхваща от тази година. В изследването са взели участие учители по всички предмети, като най-вече са от началното учебно заведение и учителите по български език и литература. Авторите - проф. Невена Цачева, доцент Милена Янчева и Янка Такева, установяват предстоящо, че дамите в специалността са 88,1% което приказва за мощно феминизиране на учителството. Също предстоящият факт на застаряването е погледнат през годините трудов стаж - педагозите, прекарали в учебното заведение над 30 година, са 26,8 на 100, а тези със стаж сред 20-30 година са 33,7 на 100, което значи, че общо 60 на 100 от педагозите сега имат стаж над 20 година Работилите до 5 години са единствено 6,1%.
По отношение на работното време цели 42 на 100 от учителите показват, че имат лимитирано време за самоподготовка. В клас педагозите прекарват приблизително 21-23 часа седмично, максимален % от тях (27,2 %, което е под една трета) сочат, че времето им за самоподготовка е приблизително 15 часа седмично. Което значи, че единствено за директно обвързваните с образованието действия им се събират 37-38 часа. Отделно са най-малко 10-те часа работа по други действия в учебното заведение. И още 15 часа за повишение на квалификацията, пътешестване с учениците на екскурзии, посещаване на музеи и прочие Мнозинството учители изясняват, че работят над 10 часа дневно, а постоянно - и вечер у дома (44,6%). Ще желаяме тези 22 часа, които учителят работи в допълнение над избраните от Кодекса на труда, да се заплащат, разгласи Янка Такева. Противно на общоприетото мнение, че учителите всеобщо работят отвън учебно заведение за спомагателен приход, това вършат не повече от 12 на 100. А напълно огромна изненада е, че близо 40 на 100 от педагозите показват цялостна или значително задоволеност от... работното време. Пак толкоз показват, че намират самопризнание за положения труд. Лошото е, че 60 на 100 не го намират...
От участвалите в анкетата 64,2 на 100 показват, че имат висока степен на натовареност, останалите 32,2 на 100 сочат междинна степен. Интересното е, че 62% намират, че съществена причина за това е бюрократизираната бумащина и документи в учебно заведение, която ги трансформира в админи. Интересно е, че до сходни изводи стигна през април т.г. и синдикатът " Образование " към КТ " Подкрепа ". Тогава той огласи сходно изследване за работното време на учителя посредством анкета с близо 7000 педагози от страната, от които една трета - от гимназиите. Тогава " Подкрепа " откри, че учителят работи 53 часа седмично - 21 часа в клас, 15 часа за самоподготовка, по 4 часа за извънкласна работа и планове, 8 часа за административна активност. Според " Подкрепа " българските учители, от които 90% са дами, са успявали да отделят по едвам 5 часа за своето семейство, а за културни действия и развлечения са се свили единствено в два часа за цялата седмица. Основният стрес, който въздейства отрицателно на учителите, е безсмислената съгласно тях административна активност и бумащина, бе установено и в това изследване.
По отношение на изискванията на труд в учебно заведение под една трета (30,5%) от учителите са изцяло задоволени от тях, към 44,9% са удовлетворени значително. При всички конгреси за образованието постоянно става дума за организацията на образователния развой - постоянно с допълнението, че това е един от огромните проблеми в междинното обучение. Проучването на СБУ обаче опровергава това, тъй като от учителите цели 81,6% са изцяло или в огромна степен задоволени от организацията на образователния развой.
Педагозите са удовлетворени от добре структурираната стратегия (!), от отличното осъществяване на целодневното образование, от опцията свободно да дефинират методиката и средствата за образование. Това ясно опровергава необятно публикуваното мнение, че учителят е плебей на административно избрани стратегии и правила и няма опция свободно да дефинира по какъв начин да образова учениците си. Недоволство учителите изричат от: " неуместните условия " на районните здравни инспекции за нареждане на образователните предмети в седмичното разписание; безсмисления от време на време наложителен престой в учебно заведение 8 часа; неналичието на нова образователна техника; остарялата материална база; а също... образованието на две смени (32% недоволни от него). В тази канара води недоволството от попълването на голяма документи и многото административни задания отвън образованието - 62-65% сочат това като затруднение за ефикасен образователен развой.
Интересен е също въпросът за мотивацията на учителите в специалността. Най-много (21,7 на 100 от анкетираните) сочат като главен претекст и тласък за себе си положителните резултати на техните възпитаници. Обичта към децата показват 19,1%, устрема да образоват младите и обичта към специалността - 14,3%. Изненадващо е, че макар че нашите учители са най-ниско платените в Европейски Съюз и постоянно приказваме за заплатите им, едвам 3,5 на 100 от тях показват като претекст за трудовата си активност заплащането и спомагателното стимулиране. А най-голям е процентът на тези педагози, за които най-силен дискомфорт и стрес в учебно заведение предизвикват " неприятната дисциплинираност, шумът, експанзията и тормозът ". Това пък си е изцяло предстоящо и естествено.
В изследването е установено, че 34,1 на 100 от учителите имат непрекъсната опция за израстване, 24,5% - постоянно, а 22,6 " - от време на време. Наличието на благоприятни условия за образования и квалификации показват 41,7%, такава опция съвсем непрекъснато и постоянно имат 27,9 на 100, от време на време - 20,2 на 100. По тематиката подготовка на учителите е писано нееднократно и тук може би най-големият проблем е не толкоз неналичието на благоприятни условия за присъединяване в разнообразни образования, колкото типът на тези образования. Отчита се, че хиляди са минали през тях благодарение на евросредства, само че дали е образование пребиваването за половин ден на някакви лекции, допълнено с неколкочасов шопинг из магазините? Вярно е, че съгласно учените
шопингът смъква напрежението,
само че дали това е методът да помогнем на българските учители? Подобни изследвания несъмнено биха били потребни при изработването на държавните стандарти за практикуване на учителска специалност и за оценяването й. Учителят е централната фигура в образованието и той би трябвало да бъде изведен напред и категорично във всички просветни закони. Наред със фамилията учебното заведение е средата, в която се образуват познания, умения и обществени полезности. А учителят е този, от който зависи и който е виновен за развиването на младите в една възраст, когато всевъзможни нездравословни привички " се лепват " елементарно. Затова може би един от главните проблеми в България, от който зависи триумфът в бъдещето, е да се промени отношението на обществото към учителя. А за задачата обществото би трябвало най-малко да познава учителя, неговата работа и неговите проблеми. Подобни изследвания оказват помощ точно за това - да опознаем какъв брой и по какъв начин работи учителят.
Разпределение на учителите по стаж:
Над 30 г. 20-30 г. 16-20 г. До 5 година
26,8% 33,7% 14,3% 6,1%
Работното време на учителя за седмица (средно):
В клас - 22,9 часа
Самопоготовка- 15,4 часа
Дейности в училище-8 часа
Пътувания с децата, музеи, курсове- 15 часа
ОБЩО - 61,29 ЧАСА
Инфо: www.duma.bg
