Битката започна: Кой ще облече тогата на Иван Гешев?
Тримесечният период за диспути по избора на основен прокурор стартира да тече, само че дано се уточним – става дума не за краткотраен, а за непрекъснат. Щото с ИД към този момент се сподобихме, въпреки „ на тагадък ”, сбъркано и съвсем подмолно. За жал – и особено у нас – изборите на титуляри се провлачват във времето и ни „ подаряват ” с най-неприятното за една страна – безредие, беззаконие и безпорядък. Знаем, че няма нищо по-трайно от краткотрайното – само че с този принцип би трябвало да се разделим и неотложно да натиснем „ старт ”.
Някой ще каже, че тъкмо в този момент не сме опрели за тая процедура – въпреки всичко, въпреки неудачен, страната си има основен прокурор. Така е, само че и не напълно. Защото сме очевидци до какви разфокусирания и проблемности може да ни докара една „ служебна ” власт. А и за друго – обществото ни задоволително се напати от Гешев с неговите гешевчета, гешевизми и гешевлъци.
Две аномалии
Доскоро бе позната единствено Курската магнитна особеност в Русия, където подземната желязна руда побърква компасите. А у нас се появи „ Българска правосъдна особеност ”, при която обстановките също са превъртени – нарушителите се снабдяват с чадър, а прокурорите – с бухалки.
Ето я първата ни особеност: с избора на ИД основен прокурор се зае не целият Висш правосъден съвет, а единствено прокурорската му част. Тоест, бяха „ отсвирени ” съдиите. А те са по-разсъдливи и справедливи от сътрудниците си прокурори.
Които за мен са нещо като „ правосъдно ГМО ”- микс на служители на реда, дознатели, следователи и обвинители, тоест силоваци, при които юриспруденцията е съвсем „ безпаричен родственик ”. Освен това – може да прозвучи обидно, само че е реалност – те са по-податливи на „ правни гимнастики ”. Няма спор, че множеството провали са точно при тях; безброй са връщаните от съда неиздържани обвинявания. Главни прокурори като Филчев, Татарчев, Цацаров, Гешев, не оставиха положително име в правораздаването, което не важи за ръководителите на висшите съдилища.
Прокурорските издънки като „ Златото на Златанов ” и „ Осемте джуджета ” са доста, до момента в който в съдийската гилдия се помнят единици, от рода на „ Двете каки Ченалова и Янева ”. Че прокуратурата е предимно чиновник-изпълнител и „ юрист на страната ” се изяснява и фактът, че в някои страни основният прокурор е елементарен шеф в правосъдно министерство, а другаде ролята му се извършва от самия министър на правораздаването. Тоест, ролята му е повече полицейска, в сравнение с правосъдна.
И втората особеност. Още не влезнал в Гешевия кабинет (стопанинът му отхвърли да го освободи своевременно), още не открехнал митичната секретна каса (май нищо забавно не е останало в нея, „ българският Едгар Хувър ” безусловно я е „ почистил ”) – новопокръстеният Сарафов се зае не с нещо значително, а с най-обикновено кадруване. Първата му работа бе да в профил съперниците, четиримата зам.-главни прокурори Филипова, Машева, Пиронева и Цветанова.
Но за какво ли? Ами тъй като, както самичък сподели – „ те са персонално привързани и безусловно подкрепящи ” предходния си началник. Тук е прав – но следва питането: не бе ли и той „ завързан ” като колежките си и не трябваше ли също да си тръгне? Което обаче не стори – и ПП-ДБ неотложно му желаеха оставката, защото провидяха главната му цел – не да реформира прокурорските процеси, а да оцелее на поста и да „ изпере ” компроматите, с които е богат…
Но какво стана? „ Героят на статуквото ” за една нощ се избара като негов унищожител! Обеща да освободи делата „ на трупчета ” – отлично!, да не фелдфебелства с прокурорите – чудесно!, т.е. – да не бъде повече „ бутонче на задкулисието ” (според арбитър Керелска). Но няма ли тук да се сбъдне приказката „ Пременил се Илия, погледнал се – отново в тия ”, не получихме ли в действителност „ Гешев-2 ”?
Третата особеност: не бе нужно в претрупаната стратегия на Народното събрание да се набутват експресно промени в Конституцията. Трябвало да се редактира разделът „ Съдебна власт ”.
Прекрасно, само че това е свръхвисока топка. Парламентът е раздиран от борби, унизителни взаимни отстъпки и „ плаващи болшинства ”, публични и партийни рецензии и ругатни, работи „ държавно управление на антагонисти ” (по израза на Христо Иванов) – не може при всичко това да се отдели свободно време, сила и здрав смисъл за смяна на Конституцията. А не са малко и настоящите проблеми: бюджет и недостиг, финансови разноски, регулатори, украинска и „ вагнеровска ” рецесия, Европейски Съюз, НАТО, Република Северна Македония.
Без да запознат съм конституционализъм, се осмелявам да кажа, че първоначално правосъдната промяна може да бъде решена, без да се пипа Основния закон на страната – и тя е да се ограничи в единствена, само че съдбоносна корекция: основният прокурор да няма право да прави така наречен „ контрол за правда ”; да му бъде оставено единствено „ методическото управление ” на структурата. Защото точно „ надзорът ” бе в основата на феодалния диктат към районните прокурори.
Примерът на Съединени американски щати
Прокурорските „ контрол ” и „ методика ” са основополагащи в Конституцията (в чл.126-2) и на първо четене наподобяват променими единствено с ремонти от „ конституционно болшинство ”. Но съгласно мен от такова няма потребност, тъй като горните клаузи могат да бъдат „ заобиколени ”- т.е. да бъдат заместени, тълкувани и заложени, както споделих, в елементарните нормативи – Закона за правосъдната власт, Правилника за работа на прокуратурата и други
Тук Конституционният съд може да помогне, като „ заобиколи ” казуса със свое преднамерено и особено пояснение. Пример за това е Върховният съд на Съединени американски щати, който употребява необятно така наречен Поправки към Конституцията – на брой те надвишиха 50 и постановат резултатни решения; един път обнародвани, „ поправките ” и „ тълкуванията ” стават закони.
Не може да не отчетем, че медиите се набутаха прекомерно самоуверено в правосъдните проблеми и съумяха да ги затлачат с отзиви аматьорски и даже лаишки. Такава може да бъде и концепцията ми да бъде закрита конституционната комисия – мисля, че в този момент не й е времето, а също така е наказана на неуспех заради отхвърли на Българска социалистическа партия и евентуално на други парламентарни групи да вземат участие в тази ненужно (за момента) и конфронтиращо занятие.
Кой е кадърен за титуляр?
Атанаска Дишева от съдийската гилдия на Висш съдебен съвет стана медийна звезда за дни. Някои прависти я недолюбват, назовават я „ черна овца ”, и „ неукротена опърничава ”, даже Гешев един път й споделил: „ От теб става прелестна общинска съветничка ” – т.е., да разбере какво я чака, че имало случай на „ опортюнист ” от Висш съдебен съвет, който бил заставен да се преквалифицира на общинар. Но журналистическата гилдия не се лъже елементарно – провидя в Дишева безстрашен магистрат, „ българска Джанет Рино ”. Това е първата жена основен прокурор на Съединени американски щати през 1993-2001 година и корав бранител на закона (не инцидентно „ рино ” значи „ носорог ”).
За основен обвинител я наложи Бил Клинтън. Докато никой не смееше да допре империята „ Майкрософт ”, тя й наложи милиардни санкции; проверява също виновниците за самолетната офанзива на Световния търговски център. Ето мисли на Рино: „ Длъжни сме да устояваме на натрапници ”, „ Страхливите са мъртви приживе ” и „ Мълчим ли, нарушителите разцъфват ”. От многото изявленията на Дишева се видя на кого публицистиката си дава желанието.
В дебатите пробват да вземат връх прокурорите, съгласно тях спечелилият в конкуренцията би трябвало да бъде наложително от прокурорските среди. В това мнение има известна справедливост, само че по този начин се лимитира опцията да аплайват и други прависти, които също не са лишени от подготвеност и капацитет. Джанет Рино да вземем за пример е адвокатка – и се оправи. Ще има да следим забавни номинации, само че на мен ми е значимо да схвана нещо фундаментално – подготвен ли е бъдещият „ глав ” да се раздели с естествения цивилен живот?
За именития Джовани Фалконе, който вкара в пандиза 500 мафиоти, се знаеше че живее като монах, бе охраняван по-строго даже от Пабло Ескобар и се движеше с конвой от 6 автомобила. Е, това не попречи на „ Коза ностра ” да го избомби, единствено че гърмежът й не бе от вида „ пиратка ” като тази против Гешев, а изхвърли колата му на вертикал 3 м. и на 20 м. в близост асфалтът се трансформира в картофена равнища. По света основните прокурори са и дискретни фигури, не обикалят медии и не вършат „ обръщения към нацията ”. А Гешев се движеше с двама гардове; очевидно е нямал врагове измежду подземния свят…
Мисля че у нас – страната с „ високоразвита ” престъпност и 30% сива стопанска система – изборът на основен прокурор би трябвало да бъде подложен на необятна основа. Не единствено от прокурорските, само че и от съдийските и адвокатските среди; у нас действат над 10 правни организиции, те могат да предложат почтени хора.
И ще е добре да се извърши освен гласуване във Висш съдебен съвет, даже не и в Народно събрание, а да се доближи нивото на референдум; за образец изборът за Висш съдебен съвет през 2017 година се състоя всред 150 магистрати. Нужна е също личностна характерност на претендента, включително и психиатрична. Че някои наши основни прокурори си бяха психари, даже освен това.
Огромната част наши прокурори са хора добросъвестни, те обаче не можаха да покажат същинския си облик – принудени бяха да извършват репресии и далавери. А в този момент – дай Боже! – когато на поста основен прокурор застане човек честен, има вяра да се покажат като същински хора на дълга и достойнството. Колкото до арбитър Дишева и другите претенденти: ще се навият ли да заживеят по манастирски, да изчезнат от ефира, децата им да вървят на учебно заведение с гардове, а самите те да се движат с бронирани коли? Не желаем новият ни основен прокурор да върви на паради и да кара тротинетки…
Наско Мандаджиев, особено за „ Уикенд “