Саладин и битката за Йерусалим
Три от огромните международни религии припознават за своя люлка свещения град Йерусалим. Това е повода за претенциите над неговото владичество, които тези религии са предявявали към града. В продължения на повече от две хилядолетия градът е бил сцена на яростни конфликти и борби, някои от тях останали вечно записани в историята поради забележителните персони, взели присъединяване в тях.
Една от емблематичните борби, за която се споделя в учебниците по история, е тази от 29 септември 1187 година, когато градът е високомерен от войските на султан Саладин. След блокада, траяла повече от една седмица, свещената цитадела на кръстоносците попада в ръцете на Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, султан на сарацините в Сирия и Египет, прочут още като Саладин.
Султанът подхваща поход против Йерусалим през 1187 година за да изгони от свещените земи кръстоносците. Постепенно султанът завзема доста християнски територии в Светите земи, като една от емблематичните му победи е при Хатин.
Именно край Хатин султан Саладин се среща с кръстоносеца Белиан от Ибелин, прочут още като Балиан Ибелински или Балиан д'Ибелин. Кръстоносецът съумява да избегне клането край Хатин и по-късно се среща със Саладин.
По време на срещата Белиан моли султана да му позволи да се отдръпна, да изведе на безвредно място фамилията си и Саладин, обратно на всички упования, му позволява. Поставя обаче едно само изискване - кръстоносецът Белиан в никакъв случай повече да не вдигне ръка против мюсюлмани.
Белиан се съгласява с това изискване и се отдръпва със фамилията си в Йерусалим, който е считан за непревземаем. Там се среща по гледище на кралица Сибила с патриарх Хераклий, който в последна сметка го склонява да застане отпред на защитата на града, като се отметне от думата, която е дал на неверника.
Армиите на султан Саладин застават пред портите на свещения град на 20 септември 1187 година. Безрезултатни са договарянията за мирна капитулация на кръстоносците, по тази причина Саладин подрежда блокада и обстрелване на крепостта.
Четири дни воините на султана нападат Йерусалим откъм портата към Дамаск и кулата на Давид. Но офанзивите не се увенчават с триумф. И когато Саладин вижда, че не може да пробие отбраната от тази страна, пренасочва силите си върху стената наоколо до хълма на маслините.
Три дни непрестанен обстрел с катапулти се оказват разковничето, стената е пробита и арабите нахлуват в свещения град на 29 септември 1187 година.
Противно на всички упования до кръвопролитие не се стига. Старите познати Балиан и Саладин сядат на дивана за договаряния и стигат да споразумение- на кръстоносците им е разрешено спокойно да се изтеглят от града.
Но великодушието на Саладин стига още по-надалеч. Срещу откуп от 30 000 безанта, локалната парична единица, са освободени още 7000 християни, пленени по-рано в хода на военните дейности.
Кръстоносецът Белиан предава публично ключът от свещения за евреи, християни и мюсюлмани град на 2 октомври на султан Саладин. Предаването на последната цитадела на кръстоносците става пред кулата на Давид.
В знак на благосклонност султанът освобождава още хиляди християни, които е трябвало да бъдат продадени в иго. Победените напущат Йерусалим в три колони, предвождани от патриарх Хераклий, Тамплиерите и Белиан, който не удържал на дадената по-рано дума.
След рухването на Йерусалимското царство свещеният град остава в ръцете на неверниците. Но Саладин в никакъв случай не не разрешава на християните да посещават светите за тях места. Неговото огромно сърце се демонстрира още един път, като разрешава църквата на Божи гроб да остане в ръцете на християните.
Йерусалим попада под надзор на Саладин, само че той в никакъв случай не не разрешава на християните да посещават светите за тях места, в противен случай – разрешава църквата на Божи гроб да остане в християнско притежание. Името на този популярен държател остава вечно в историята.
