Близкоизточният шанс на Русия
Третото десетилетие от 21 век стартира с нова интернационална рецесия, в центъра на която е борбата сред отдавнашни антагонисти - Съединени американски щати и Иран. Убийството на видния ирански пълководец Касем Солеймани в действителност върна района към времето и лозунгите на ислямската гражданска война от 1979 година, запомнена с завладяването на американското посолство в Техеран и заложническата рецесия, траяла 444 дни.
Днес, когато живеем сякаш в друга ера, поражда мощно чувство за дежа вю.
Огромните дипломатически старания от последните десетилетия, ориентирани към сдобряване с Иран, бяха зачеркнати с ракетния удар на 3 януари, носещ всички белези на геополитическа битка без правила. След това дефинитивно се разбра: " режимът на аятоласите " си остава главният близкоизточен бодил в петата за Съединени американски щати. Най-произраелският американски президент Доналд Тръмп единствено актуализира една задача, която в никакъв случай не е изпадала от дневния ред - да бъде заменен режимът в Иран, очебийно недружелюбен към Вашингтон.
А пуснатият от шишето дух на антиамериканските настроения в този момент може задълго да стане основна движеща мощ в политиката на Техеран, както беше по времето на иранската гражданска война и нейния експорт в чужбина.
Клинчът сред Съединени американски щати и Иран, които към този момент си разчистват сметките на непознат терен - в трети страни, по-специално в Ирак, основава освен нови опасности за сигурността, само че и нови условия, определящи кой кой е в близкоизточната политика. Една от последствията може да е повишаването на ролята на Русия в района - федерацията ще не ще се трансформира в главния миропомазан от американско-иранската борба. Влиянието на Москва ще пораства заради редица фактори.
Първо, Русия единствена измежду международните сили разполага с задоволително лостове, с цел да води все нови рундове от така нужната през днешния ден незабавна многостранна дипломация с присъединяване на основни международни и районни играчи. Много алегорично е, че за първата си за тази година обиколка в чужбина съветският президент Владимир Путин избра Близкия изток - посети изначало Дамаск, а по-късно Истанбул. След договаряния с Реджеп Тайип Ердоган двамата президенти " твърдо се изрекоха за решение на всички проблеми в зоната на Персийския залив и в района като цяло само с мирни способи и съгласно нормите на интернационалното право ".
Още на 11 януари прочее близкоизточната тематика неизбежно ще изплува на договарянията сред Владимир Путин и немския канцлер Ангела Меркел в Москва. И до момента в който за европейските съдружници на Съединени американски щати остават единствено функциите на статисти, както и за Китай - поначало страна без изключително въздействие в района, ролята на Русия може да стане кардинално друга.
При състояние че Вашингтон и Техеран ще бъдат принудени да залагат на изостряне, с цел да не си скапват имиджа, ролята на " спешен управител " следва да бъде поета точно от Москва.
Второ, опълчването сред Съединени американски щати и Иран - съществени съперници на Русия в битката за въздействие в Сирия и Близкия изток като цяло - им връзва ръцете и ги отвлича от други задания. Няма по какъв начин да се води война еднообразно дейно на няколко фронта. Отслабвайки се взаимно, Вашингтон и Техеран очевидно уголемяват близкоизточния кулоар от благоприятни условия за Москва, която към този момент съумява да остане над битката. /БТА
Днес, когато живеем сякаш в друга ера, поражда мощно чувство за дежа вю.
Огромните дипломатически старания от последните десетилетия, ориентирани към сдобряване с Иран, бяха зачеркнати с ракетния удар на 3 януари, носещ всички белези на геополитическа битка без правила. След това дефинитивно се разбра: " режимът на аятоласите " си остава главният близкоизточен бодил в петата за Съединени американски щати. Най-произраелският американски президент Доналд Тръмп единствено актуализира една задача, която в никакъв случай не е изпадала от дневния ред - да бъде заменен режимът в Иран, очебийно недружелюбен към Вашингтон.
А пуснатият от шишето дух на антиамериканските настроения в този момент може задълго да стане основна движеща мощ в политиката на Техеран, както беше по времето на иранската гражданска война и нейния експорт в чужбина.
Клинчът сред Съединени американски щати и Иран, които към този момент си разчистват сметките на непознат терен - в трети страни, по-специално в Ирак, основава освен нови опасности за сигурността, само че и нови условия, определящи кой кой е в близкоизточната политика. Една от последствията може да е повишаването на ролята на Русия в района - федерацията ще не ще се трансформира в главния миропомазан от американско-иранската борба. Влиянието на Москва ще пораства заради редица фактори.
Първо, Русия единствена измежду международните сили разполага с задоволително лостове, с цел да води все нови рундове от така нужната през днешния ден незабавна многостранна дипломация с присъединяване на основни международни и районни играчи. Много алегорично е, че за първата си за тази година обиколка в чужбина съветският президент Владимир Путин избра Близкия изток - посети изначало Дамаск, а по-късно Истанбул. След договаряния с Реджеп Тайип Ердоган двамата президенти " твърдо се изрекоха за решение на всички проблеми в зоната на Персийския залив и в района като цяло само с мирни способи и съгласно нормите на интернационалното право ".
Още на 11 януари прочее близкоизточната тематика неизбежно ще изплува на договарянията сред Владимир Путин и немския канцлер Ангела Меркел в Москва. И до момента в който за европейските съдружници на Съединени американски щати остават единствено функциите на статисти, както и за Китай - поначало страна без изключително въздействие в района, ролята на Русия може да стане кардинално друга.
При състояние че Вашингтон и Техеран ще бъдат принудени да залагат на изостряне, с цел да не си скапват имиджа, ролята на " спешен управител " следва да бъде поета точно от Москва.
Второ, опълчването сред Съединени американски щати и Иран - съществени съперници на Русия в битката за въздействие в Сирия и Близкия изток като цяло - им връзва ръцете и ги отвлича от други задания. Няма по какъв начин да се води война еднообразно дейно на няколко фронта. Отслабвайки се взаимно, Вашингтон и Техеран очевидно уголемяват близкоизточния кулоар от благоприятни условия за Москва, която към този момент съумява да остане над битката. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ