Траки, македони и римляни са оставили знаци на брега на

Траки, македони и римляни са оставили знаци на брега на Струма Вулканът Кожух и Рупите допълват мистикатана античното населено място
Когато един античен град на повече от 1000 години носи името на Херакъл, той крие невероятни секрети. Стъпка по стъпка, Хераклея Синтика открива тайните си пред археолозите. Находките са извънредно впечатляващи, тъй като сред пластовете история са скрити знаците, оставени от предците ни.Херакъл или Херкулес, както са го наричали римляните, наследник на Зевс и Алкмена от рода на Персеидите, е всесилен предшественик на античните македонски царе. Синтите пък са тракийско племе, известно с самостоятелния си и свободомислещ манталитет. Те са дали и името на региона - Синтика. За племето загатват Херодот и Тукидид, само че на първо време споделя Омир. Той показва и тяхната връзка с Хефест, бога ковач от древногръцката митология.Повече от 100 години учените спорят къде е ситуиран този древен град. Дълго време се считало, че се намира на юг от Рупелското дефиле в днешна Гърция. Той обаче се появи в непосредствена непосредственост до село Рупите край Петрич, върху южния скат и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното нагорнище Кожух. И по този начин, най-важният в антични времена град от междинното поречие на Струма е част от мистичния ореол на това място със загасналия вулкан и близостта с къщата на ясновидката Ванга.

Мястото на Хераклея Синтика е локализирано от доцент Георги Митрев след инцидентното разкриване на огромен латински надпис през 2002 година, който той превежда, разяснява и разгласява. Оказва се, че градът е съществувал в продължение на цели 800 години от IV век преди Хр. до IV век след Хр. От 2007 година стартират археологически разкопки под управлението на доцент доктор Людмил Вагалински.Хераклея Синтика е единственият античен град навътре в България, чийто живот през Античността може да се наблюдава без спиране, тъй като не е затиснат от актуален град, което би лимитирало разкриването и експонирането му. Според доцент Вагалински, Хераклея дава отлична визия за древен град, обвързван с класическата гръко-римска просвета. Югозападният ъгъл на България край Петрич и Сандански е колонизиран от античните македони през IV век прочие Хр. После попада в рамките на Римската страна още в средата на II век прочие Хр., до момента в който останалите земи от днешна България стават част от нея 200 години по-късно. Този хубав ъгъл на България пази следи от разнообразни антични култури - на траки, македони, елини, римляни, келти и илири.Последните открития в Хераклея Синтика провокираха възторг, тъй като от недрата на земята археолозите извадиха извънредно добре непокътнати римски скулптури, женска глава с останки от багрилото, с което е била оцветена, монети и още доста други скъпи находки. През последните лета това е обектът, който ражда едни от най-интересните вести. Той към този момент е прелъщение освен за археолозите, само че за локалната власт и за феновете на античната история. Разкритата към този момент част е отворена за гости, а всяко лято учените  изследват нови терени от Хераклея Синтика. " Когато археолозите стартират работата си тук през 2007 година, пред тях бяха единствено хълмът Кожух и гола поляна.

Те знаят от писмени извори, че тук е имало обитаемо място, само че нищо не им подсказваше, че подземен се крият останките на огромен и богат античен град. От професионализма на учените зависи да се ориентират и да стартират да копаят на точните места. Така последователно разкриват част от крепостна стена и два жилищни квартала, а когато попадат на централния градски площад, се концентрират върху него ", споделя ръководителят на екипа доцент доктор Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките. Отначало разкопките стартират с поддръжката на община Петрич. След това страната заделя забележителен запас, с цел да продължат и за вложените средства античният град се " отблагодарява " с все по-интересни находки. " Имахме шанс да стартираме стремително - от една страна, тъй като знаем какво търсим и къде би трябвало да работим, а от друга, тъй като шансът беше на наша страна ", споделя доцент Вагалински.Една от най-интересните находки е мраморна женска глава. Прическата й е известна през Римската императорска ера и се назовава melon frisure - релефът на косите припомня линиите по кората на пъпеша. Главата на незнайната хубавица от Хераклея Синтика е открита при сондаж под дувар в източната част на форума. Тя поражда доста въпроси - освен коя може да е дамата и къде е останалата част от статуята, а и какво значи практиката елементи от статуи да се заравят под градежи в този завършек на империята. Според експерти от Българска академия на науките, за оцветяването на косата е употребена естествена охра, закрепена с гума арабика - смола, извличана от избран тип акация. Геолози от СУ " Св. Климент Охридски " прибавят, че по всяка възможност мраморът, от който е направена главата, е вносен.Усилията на археолозите са увенчани и с други изключителни находки. Между тях са красива скулптура на жрица, част от дребна статуя, евентуално на богинята Артемида, мъжки торс, изобразяващ господ Аполон или ефеб, коринтски капител с изящни релефи и парчета от мраморна колонада, декорирала преди епохи градския площад.Откритият надпис на латински, в който се загатва и името на града, пък е от голямо значение за подреждането на историческите обстоятелства. За това способства и монетата " Месембрия понтика ", която е задоволително добре непокътната, с цел да се види изображението на коринтски шлем от лицевата страна. Такива оболи са циркулирали интензивно в интервала 450 г.- 350 година прочие Хр. Монетата е отпреди Филип II и основаването на Хераклея Синтика през втората половина на IV в. прочие Хр. " Открихме я измежду солидни камъни над избила подпочвена вода, от горната страна има горял слой.

Една от версиите е тя да свидетелства за интензивността на синтите и вероятно за съществуването на тяхно населено място на това място преди идването на македоните ", изяснява доцент Вагалински.Друга забавна находка е изображението на Серапис - господ на изобилието и възкресението, върху глинен откъслек. Култът към Серапис сплотява египетската и елинистическата обичаи. Най-популярен е при династията на Птолемеите. Дали е имало храм на Серапис и в Хераклея Синтика, евентуално ще покажат идващите изследвания на археолозите. Освен монети те откриват и солидна златна огърлица зарита в пълен слой руини, породени от земетресение. Тя е датирана за втората половина на тV век, а кукичката на закопчалката е изправена, може би накитът е бил загубен при бягство от града. След първото тежко земетресение на това място в края на IV век сл. Хр. оживелите поданици на града са почнали да разграбват материал от стените на централния площад, с цел да поправят жилищата си. И са имали време да го създадат, преди да пристигна приливната вълна от река Струмешница, която покрива с жълта глина и пясък всички руини. Най-атрактивните находки от Хераклея Синтика са откритите цели скулптури /без главите/. Стотици туристи посетиха мястото, с цел да си създадат селфита с античните находки. Между тях са стауя на жрица, на магистрат, торс на господ Аполон. Те са от римския интервал на града, когато форумът е бил съвсем четири декара. Изглежда, че през IV век жителите на Хераклея Синтика не са се приспособили добре и когато християнството почнало да става все по-силно, те са останали езичници. Именно това, а освен двете трусове, евентуално е повода градът да не оцелее в идната ера.Проучванията на античния град ще продължат и в идващите години и несъмнено ще се появят още забавни доказателства за античните хора по тези места и въобще за историята ни. Защото няма бъдеще без познания за предишното. Продължават и процесите по реституция и консервация, по обезопасяване на откритите структури в античния град от елинизма.В началото на тази година държавното управление отпусна 1,8 милиона лв. за 6 значими археологически обекти в страната, сред които е и Хераклея Синтика. Другите са Провадия - Солницата, римският град Рациария край Видин, Перперикон и средновековната цитадела Вишеград край Кърджали, античният и феодален град Мисионис край Търговище и храм " Св.Цар Борис-Михаил Покръстител " в Разград. За Хераклея Синтика страната даде 400 000 лв. на община Петрич, с които ще се финансират идващите изследвания. Там разкопките ще продължат, а по-късно ще се премине и към качествена социализация на обекта, за наслада и на туристите, и на учените. Пътят до руините към този момент е реновиран със средства, отпуснати от Министерския съвет, тъй че и достъпът до неповторимия древен град е елементарен и комфортен.