Защо нарцисистите са най-добрите политици
Този, който усеща превъзходствтоо си над останалите обича да изрича мнението си и да взе участие в политиката. Добра вест ли е това, пита немското издание Süddeutsche Zeitung.
Золтан Фацекас от бизнес школата в Копенхаген и Питър Хейтмит от университета в Пенсилвания демонстрират в свое проучване, че нарцисизмът и политическата интензивност са взаимно свързани. Според резултатите от тяхното проучване наклонността към самовлюбеност е тласък за присъединяване в политически процеси под формата на полемики, петиции, демонстрации и други.
Учените са анализирали данните на над 5 хиляди души от Съединени американски щати и Дания. Сред останалите въпроси интервюираните били запитани и по какъв начин вземат участие в процесите за взимане на политически решения. Анкетираните били помолени и да попълнят въпросник, обвързван с нарцистичните черти на личността (NPI-40). Като цяло по-активни били хората, посочили по-високи резултати на теста NPI-40 - те по-често контактували с депутати, по-често подписвали петиции, жертвали пари за политически цели и били по-активни в онлайн и офлайн полемики.
Общата картина е такава, че в политическия развой по-активно вземат участие хора, които имат вяра в себе си и се считат за по-добри от останалите. Тази взаимовръзка се следи без значение от политическите възгледи - леви или десни, прогресивни или консервативни. Определената взаимовръзка сред наклонността към егоизъм и политическата интензивност постоянно е била идентична, означават учените.
Така проучването демонстрира, че чувството за личната значимост и известно предимство над останалите не постоянно има неприятни последствия. Демокрацията съществува, с помощта на това, че жителите вземат участие в политическия живот, а не стоят безмълвни по време на разискванията.
Но това е нож с две остриета - в случай че решенията се взимат единствено от хора с огромно его, а скептиците мълчат, то публичното богатство ще пострада, защото класическият нарцисист е заинтригуван на първо място от своята персонална полза.
Золтан Фацекас от бизнес школата в Копенхаген и Питър Хейтмит от университета в Пенсилвания демонстрират в свое проучване, че нарцисизмът и политическата интензивност са взаимно свързани. Според резултатите от тяхното проучване наклонността към самовлюбеност е тласък за присъединяване в политически процеси под формата на полемики, петиции, демонстрации и други.
Учените са анализирали данните на над 5 хиляди души от Съединени американски щати и Дания. Сред останалите въпроси интервюираните били запитани и по какъв начин вземат участие в процесите за взимане на политически решения. Анкетираните били помолени и да попълнят въпросник, обвързван с нарцистичните черти на личността (NPI-40). Като цяло по-активни били хората, посочили по-високи резултати на теста NPI-40 - те по-често контактували с депутати, по-често подписвали петиции, жертвали пари за политически цели и били по-активни в онлайн и офлайн полемики.
Общата картина е такава, че в политическия развой по-активно вземат участие хора, които имат вяра в себе си и се считат за по-добри от останалите. Тази взаимовръзка се следи без значение от политическите възгледи - леви или десни, прогресивни или консервативни. Определената взаимовръзка сред наклонността към егоизъм и политическата интензивност постоянно е била идентична, означават учените.
Така проучването демонстрира, че чувството за личната значимост и известно предимство над останалите не постоянно има неприятни последствия. Демокрацията съществува, с помощта на това, че жителите вземат участие в политическия живот, а не стоят безмълвни по време на разискванията.
Но това е нож с две остриета - в случай че решенията се взимат единствено от хора с огромно его, а скептиците мълчат, то публичното богатство ще пострада, защото класическият нарцисист е заинтригуван на първо място от своята персонална полза.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ