Синият е най-топлият цвят/La Vie d’Adele: Chapitre 1 et 2
Този филм е като дълга целувка от непознато момиче - ярък, възбуждащ и фрапантен.
Носител на Златна палма в Кан, а също и на премията на журито, режисьорът Абделатиф Кешиш получи премиите си дружно с двете актриси в основните функции – Адел Ексаршополус (Адел) и Леа Сейду (Ема) – без тях в действителност този филм е неосъществим.
Френското му заглавие е „ Животът на Адел “ и то изчерпва това, което може да се опише за този филм с думи. То е все едно да се опише с думи за синия цвят – всеки ще види и разбере нещо друго.Има хора, които научават нещата от живота посредством книгите, други събират страсти посредством изкуството, трети животът учи посредством опита, а Адел живее посредством тялото си. Така, както някои имат богат вътрешен живот, тя има богат живот посредством сетивата си – всяка нейна страст, възприятие и въодушевление личат в метода, по който диша, храни се, върви, спи, прави обич. Когато желае да си спомни нещо – отива на мястото където се е случило, усеща го, гледа, допира. Досега не бях осъзнавала, че има такива хора и въпреки че филмът е три часа, можех да виждам още толкоз. Защото животът на Адел е невероятен. На процедура във кино лентата се демонстрират съвсем единствено лицата на Адел и Ема и от време на време телата им. Няма усеща, разказани посредством обстановки или жестове – всичко е изписано по лицата им. Адел, която обича да яде, плаче без причина и гледа на света с ненаситно и добродушно любознание, подготвена да погълне – безусловно – всичко, което се изпречи на пътя й и Ема – художничка, интелигентна и кардинална, която знае накъде върви и какво желае. Двете са прекомерно разнообразни, с цел да запазят една обич, която има аромат и усет, само че няма смисъл.
Критиците виждат в този филм мощен обществен детайл – Адел е от най-обикновено семейство, обичаната й храна са спагети болонезе, а фантазията й е да стане детска учителка. Ема е с богати родители, учи в реномирана академия и на вечеря у тях се сервират стриди и скъпо вино. Твърди се, че Кешиш даже преднамерено е избрал и самите актриси – Леа Сейду е внучка на един от най-богатите хора във Франция. Противопоставянето обаче е доста по-просто от класовите разлики. Две девойки се срещат, влюбват се, след това едната си потегля от тази обич, другата не. Случва се. Тук просто се случва красиво.
Носител на Златна палма в Кан, а също и на премията на журито, режисьорът Абделатиф Кешиш получи премиите си дружно с двете актриси в основните функции – Адел Ексаршополус (Адел) и Леа Сейду (Ема) – без тях в действителност този филм е неосъществим.
Френското му заглавие е „ Животът на Адел “ и то изчерпва това, което може да се опише за този филм с думи. То е все едно да се опише с думи за синия цвят – всеки ще види и разбере нещо друго.Има хора, които научават нещата от живота посредством книгите, други събират страсти посредством изкуството, трети животът учи посредством опита, а Адел живее посредством тялото си. Така, както някои имат богат вътрешен живот, тя има богат живот посредством сетивата си – всяка нейна страст, възприятие и въодушевление личат в метода, по който диша, храни се, върви, спи, прави обич. Когато желае да си спомни нещо – отива на мястото където се е случило, усеща го, гледа, допира. Досега не бях осъзнавала, че има такива хора и въпреки че филмът е три часа, можех да виждам още толкоз. Защото животът на Адел е невероятен. На процедура във кино лентата се демонстрират съвсем единствено лицата на Адел и Ема и от време на време телата им. Няма усеща, разказани посредством обстановки или жестове – всичко е изписано по лицата им. Адел, която обича да яде, плаче без причина и гледа на света с ненаситно и добродушно любознание, подготвена да погълне – безусловно – всичко, което се изпречи на пътя й и Ема – художничка, интелигентна и кардинална, която знае накъде върви и какво желае. Двете са прекомерно разнообразни, с цел да запазят една обич, която има аромат и усет, само че няма смисъл.
Критиците виждат в този филм мощен обществен детайл – Адел е от най-обикновено семейство, обичаната й храна са спагети болонезе, а фантазията й е да стане детска учителка. Ема е с богати родители, учи в реномирана академия и на вечеря у тях се сервират стриди и скъпо вино. Твърди се, че Кешиш даже преднамерено е избрал и самите актриси – Леа Сейду е внучка на един от най-богатите хора във Франция. Противопоставянето обаче е доста по-просто от класовите разлики. Две девойки се срещат, влюбват се, след това едната си потегля от тази обич, другата не. Случва се. Тук просто се случва красиво.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ