Петър Чобанов: Ако няма редовно правителство с отговорност и програма, по-разумно е да удължим срока на сегашния бюджет
Това съобщи ръководителят на Бюджетната комисия в Народното събрание доцент Петър Чобанов в изявление за предаването „ Бизнес.БГ ” по Българска национална телевизия.
Той разяснява обявените от МФ три разновидността за бюджет за 2023 година – мощно закостенял с 3% недостиг, надценен – с 6,6 на 100 недостиг, и по средата.
Ситуацията, пред която сме изправени, е в действителност комплицирана. Видяхме от актуализацията на бюджета за 2022 година, че когато няма ясно изразено парламентарно болшинство, когато няма кабинет, който носи отговорност за дейностите си, когато няма съответна стратегия зад бюджета, тогава някои партии може да подходят безконтролно и да решат, че са в предизборна обстановка. Така бюджетът може да се окаже претрупан с непотребни разноски. И да се стигне до така наречен надценен вид, разяснява Петър Чобанов. И изясни: „ Но той не е надценен. Той е проекцията на това, което кабинетът на Промяната ” заложи в бюджета за 2022. Когато продължим тези ограничения и ги остойностим, се получава недостиг от 11 милиарда лева и 15 милиарда лева дълг. За страдание, рискуваме тези 15 милиарда лева дълг да се повторят през всяка от идващите 3 години. И да стигнем до мощно неустойчиви дългови равнища, при които да си кажем, че няма от кое място да вземем пари за лихвите. ”.
Затова по-разумен е разновидността, при който удължаваме действието на този бюджет, само че като си сложим явен период, че когато има опция да се сформира постоянно държавно управление, тогава ще бъде признат и постоянен бюджет за идната година. Тоест периода в закона – 31 октомври, да го отсрочим с няколко месеца, с цел да може, когато има постоянно държавно управление, да приемем бюджет, сподели доцент Чобанов.
Ние не сме се отказали опцията да търсим разсъдъка, не сме се отказали от диалогичността и конструктивизма да се опитаме да съставим програмен кабинет. Ако не се случи обаче ще приемем закон да удължение действието на бюджета, с цел да сме сигурни, че никой няма да остане гладен през зимата, че бизнесът ще бъде подсилен, сподели Чобанов.
Отговорните политически сили, макар че не се вижда някакво изразено болшинство, няма да оставят страната да няма бюджет – да се разчита на автоматизирано приложение на Закона за обществените финанси. Мисля си, че законът за удължение на бюджета ще бъде признат, сподели ръководителят на отрасловата комисия в Народно събрание.
Попитан дали ще бъдат непокътнати обществените обезщетения, доцент Чобанов съобщи: „ На всички тези въпроси би трябвало да отговори стратегия за ръководство. Проблемът на бюджета за 2022 т. бе, че няма стратегия. Зад него стояха безредни хрумвания. Не приехме 3-годишна рамка. Сега се видя за какво е по този начин. Защото дефицитите излизат отвън надзор. ”.
Ние не можем да чакаме, че ще реализираме фискална консолидация и ще свалим дефицитите следващата година, тъй като обстановката не допуска това, разяснява още финансовият специалист на Движение за права и свободи.
Той предвижда, че догодина може да има криза и в най-развитите страни. Очаква се спад в търсенето на български артикули и спад на износа си. Не инцидентно работодателските организации чакат приходите им да намалеят с 15%. Това значи по-малки данъчни доходи. Има риск да се сбъдне прогнозата на Българска народна банка за нулев напредък, очерта обстановката Петър Чобанов.
Ние би трябвало да сме доста деликатни. Да се вслушваме в това, което споделя МФ, тъй като там няма политическо въздействие и интервенция, а единствено експертиза на хора, които от години работят във ведомството. Трябва да следваме техните препоръки, предложи ръководителят на Бюджетната комисия в Народно събрание.
Бюджетът би трябвало да включва обществени ограничения, само че и да забележим кои са сферите, в които можем да понижим разноските, с цел да реализираме действителен и осъществим вид за бюджет, безапелационен бе той.
Вторият транш от средствата по Плана за възобновяване и резистентност е под въпрос заради наследените проблеми. В проекта сме си сложили за цел неща, които може да са привлекателни, само че не работят за растеж на стопанската система, сподели Чобанов.
Министерството на финансите твърди, че първият транш по Плана ще бъде получен до края на годината. Но с него ще се финансират не планове по Плана, а заплащания за пенсии и други обществени разноски, изясни още той.
Според него няма потребност да отлагаме и да сменяме целевата дата за еврозоната – 1 януари 2024 г. Винаги съм казвал, че би трябвало да влезем когато ние сме подготвени, само че и когато еврозоната е подготвена. Когато българската стопанската система демонстрира, че се трансформира в развита стопанска система. Но 10 години ние изоставаме в производството. В действително изражение вложенията не престават да падат. Рекордният напредък не е толкоз действителен, тъй като е напредък след доста огромен спад, сподели доцент Чобанов.
От 2009 година до момента от страната си потеглиха близо 400 000 души. Тази загуба на работна мощ понижава капацитета за напредък, добави той.
До предходната година ние имахме устойчива във времето фискална политика, макар някои залитания. Но губим като усещане за нас пред света заради обстоятелството, че не можем да сглобим работещо държавно управление, което да опише, че можем да се оправим. Влошихме критерия за недостиг, за инфлацията надхвърлихме даже поправеният аршин в еврозоната, изясни още Петър Чобанов.
Ясно е, не че отлагаме датата за еврото, само че би трябвало да подобрим фискалната си политика и да вършим смислени структурни промени, безапелационен бе той.
Трябва доста да внимаваме с излизането на бита на свободния пазар на ток, предизвести Петър Чобанов. Това трябваше да се случи в по-спокойни времена. Сега в случай че има доста високи цени на тока, би трябвало да мислим за обезщетения на хората като при бизнеса. Само при нормализиране на пазара можем да считаме, че конкуренцията ще е здравословна. Докато не подсигуряваме здравословна конкуренция, няма смисъл от нея. По този въпрос би трябвало да се договаря. И може би да се отсрочи във времето, съобщи Петър Чобанов.
Той разяснява обявените от МФ три разновидността за бюджет за 2023 година – мощно закостенял с 3% недостиг, надценен – с 6,6 на 100 недостиг, и по средата.
Ситуацията, пред която сме изправени, е в действителност комплицирана. Видяхме от актуализацията на бюджета за 2022 година, че когато няма ясно изразено парламентарно болшинство, когато няма кабинет, който носи отговорност за дейностите си, когато няма съответна стратегия зад бюджета, тогава някои партии може да подходят безконтролно и да решат, че са в предизборна обстановка. Така бюджетът може да се окаже претрупан с непотребни разноски. И да се стигне до така наречен надценен вид, разяснява Петър Чобанов. И изясни: „ Но той не е надценен. Той е проекцията на това, което кабинетът на Промяната ” заложи в бюджета за 2022. Когато продължим тези ограничения и ги остойностим, се получава недостиг от 11 милиарда лева и 15 милиарда лева дълг. За страдание, рискуваме тези 15 милиарда лева дълг да се повторят през всяка от идващите 3 години. И да стигнем до мощно неустойчиви дългови равнища, при които да си кажем, че няма от кое място да вземем пари за лихвите. ”.
Затова по-разумен е разновидността, при който удължаваме действието на този бюджет, само че като си сложим явен период, че когато има опция да се сформира постоянно държавно управление, тогава ще бъде признат и постоянен бюджет за идната година. Тоест периода в закона – 31 октомври, да го отсрочим с няколко месеца, с цел да може, когато има постоянно държавно управление, да приемем бюджет, сподели доцент Чобанов.
Ние не сме се отказали опцията да търсим разсъдъка, не сме се отказали от диалогичността и конструктивизма да се опитаме да съставим програмен кабинет. Ако не се случи обаче ще приемем закон да удължение действието на бюджета, с цел да сме сигурни, че никой няма да остане гладен през зимата, че бизнесът ще бъде подсилен, сподели Чобанов.
Отговорните политически сили, макар че не се вижда някакво изразено болшинство, няма да оставят страната да няма бюджет – да се разчита на автоматизирано приложение на Закона за обществените финанси. Мисля си, че законът за удължение на бюджета ще бъде признат, сподели ръководителят на отрасловата комисия в Народно събрание.
Попитан дали ще бъдат непокътнати обществените обезщетения, доцент Чобанов съобщи: „ На всички тези въпроси би трябвало да отговори стратегия за ръководство. Проблемът на бюджета за 2022 т. бе, че няма стратегия. Зад него стояха безредни хрумвания. Не приехме 3-годишна рамка. Сега се видя за какво е по този начин. Защото дефицитите излизат отвън надзор. ”.
Ние не можем да чакаме, че ще реализираме фискална консолидация и ще свалим дефицитите следващата година, тъй като обстановката не допуска това, разяснява още финансовият специалист на Движение за права и свободи.
Той предвижда, че догодина може да има криза и в най-развитите страни. Очаква се спад в търсенето на български артикули и спад на износа си. Не инцидентно работодателските организации чакат приходите им да намалеят с 15%. Това значи по-малки данъчни доходи. Има риск да се сбъдне прогнозата на Българска народна банка за нулев напредък, очерта обстановката Петър Чобанов.
Ние би трябвало да сме доста деликатни. Да се вслушваме в това, което споделя МФ, тъй като там няма политическо въздействие и интервенция, а единствено експертиза на хора, които от години работят във ведомството. Трябва да следваме техните препоръки, предложи ръководителят на Бюджетната комисия в Народно събрание.
Бюджетът би трябвало да включва обществени ограничения, само че и да забележим кои са сферите, в които можем да понижим разноските, с цел да реализираме действителен и осъществим вид за бюджет, безапелационен бе той.
Вторият транш от средствата по Плана за възобновяване и резистентност е под въпрос заради наследените проблеми. В проекта сме си сложили за цел неща, които може да са привлекателни, само че не работят за растеж на стопанската система, сподели Чобанов.
Министерството на финансите твърди, че първият транш по Плана ще бъде получен до края на годината. Но с него ще се финансират не планове по Плана, а заплащания за пенсии и други обществени разноски, изясни още той.
Според него няма потребност да отлагаме и да сменяме целевата дата за еврозоната – 1 януари 2024 г. Винаги съм казвал, че би трябвало да влезем когато ние сме подготвени, само че и когато еврозоната е подготвена. Когато българската стопанската система демонстрира, че се трансформира в развита стопанска система. Но 10 години ние изоставаме в производството. В действително изражение вложенията не престават да падат. Рекордният напредък не е толкоз действителен, тъй като е напредък след доста огромен спад, сподели доцент Чобанов.
От 2009 година до момента от страната си потеглиха близо 400 000 души. Тази загуба на работна мощ понижава капацитета за напредък, добави той.
До предходната година ние имахме устойчива във времето фискална политика, макар някои залитания. Но губим като усещане за нас пред света заради обстоятелството, че не можем да сглобим работещо държавно управление, което да опише, че можем да се оправим. Влошихме критерия за недостиг, за инфлацията надхвърлихме даже поправеният аршин в еврозоната, изясни още Петър Чобанов.
Ясно е, не че отлагаме датата за еврото, само че би трябвало да подобрим фискалната си политика и да вършим смислени структурни промени, безапелационен бе той.
Трябва доста да внимаваме с излизането на бита на свободния пазар на ток, предизвести Петър Чобанов. Това трябваше да се случи в по-спокойни времена. Сега в случай че има доста високи цени на тока, би трябвало да мислим за обезщетения на хората като при бизнеса. Само при нормализиране на пазара можем да считаме, че конкуренцията ще е здравословна. Докато не подсигуряваме здравословна конкуренция, няма смисъл от нея. По този въпрос би трябвало да се договаря. И може би да се отсрочи във времето, съобщи Петър Чобанов.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ