Просвещението
Това, което свързва митологията, са вярванията на всички хора, които са свързани с божествения генезис на живота, последващото появяване на индивида и приготовленията, свързани със гибелта.
Променят се единствено имената на боговете и богините или техните образни тълкования. Антуражът, или общата устременост е проникната от една присъща линия, в човешката памет, в която доминира божественият генезис както на света, по този начин и на индивида в него.
В човешката памет съществува паметен огън,
че произходът на живота идва от боговете.
В момента не вземаме поради християнската теология, а самата същина на националните епоси, тъй като те в действителност са доста сходни (с редки изключения и герои), с епоса за Гилгамеш и други шумерско-вавилонски митове.
Идеята за божествения генезис на живота в митологията на предишното, въпреки и в толкоз грозни тонове, ни подтиква към една любопитна концепция, а точно дали това не е причина да се счита, че знанието за същинския образ на Земята, е човешката памет, която била забравена с времето?
Ами в случай че митологията,
която хората назовават приказки от предишното, в действителност има доста повече значение, в сравнение с нормално се счита? Може би би трябвало да погледнем по-отблизо творбите от предишното и да се опитаме да разберем, какво в действителност са желали да ни кажат основателите на легендите и епосите?
До какви изводи стигаме вследствие на четенето, да вземем за пример, на историята на викингите и мемоари за митовете на другите нации?
Първо, няма информация за последователното раждане на планетата и хората.
Второ, присъща линия на съвсем цялата митология е концепцията за жертвоприношението.
Трето, отношението към гибелта е треперещо и обвързвано със боязън и изисква дълга подготовка, с цел да се умилостивят боговете, до момента в който си от другата страна на живота.
Но най-важна е концепцията за изгонването от парадайса, която е в паметта на хората от антични времена. Раят и пъкълът в другите тълкования участват в голям брой митове. Идеята за приношението е присъща за всички международни религии и вярвания, чак до принасянето на човешките жертви, само че все пак господства, което е в действителност доста забавен факт.
Идеята за сътворението подсказва и обстоятелството,
че колкото и да ви се желае, не можете да изтриете загатна за предишното, нито неговия възвишен образ от паметта на човек. От тази позиция актуалните научни проучвания наподобяват изкуствени и непознати в най-висшият смисъл.
Въз основа на библейската история за сътворението, грехопадението, изгонването от Едем, потопа и други фундаментални епизоди можем да заключим, че човек си спомня нещо за предишното си, когато хората са почнали да се популяризират по земята.
Тези записи са предадени на потомците под една или друга форма посредством истории за сегашното. Под настояще имаме поради това, което хората интуитивно подозират, че е невероятно да се гравира и това, което грижливо се съхранява, колкото и да се пробват да ни убедят в противното.
Навлизайки по-дълбоко във времето
Какво имаме по-древно непокътнато във времето? Като се замислим, това е тотемизмът, непокътнат до наше време измежду първобитните племена. Към него можем да прибавим и резултатите от археологическите разкопки на гробовете от времето на неандерталците. И какво виждаме от разбора на тези в действителност антични легенди и ритуали?
В гробовете на първобитните хора в действителност има следи от погребални обреди. Никой не желал да почине даже тогава, тъй че хората мощно вярвали в безсмъртието на душата.
Учените въпреки това имат хипотезата, че тази концепция, аналогията на съня и гибелта, е станала основа на религиозните хрумвания. Първобитните хора са видели, че човек по време на сън и труп са ненапълно сходни. Тъй като след сън можете да се разсъните, т.е. човек остава жив, тогава примитивните хора заключили, че „ можете да се разсъните “ след гибелта също. Само че не в нашия свят, а в другия – в „ света на духовете “.
В тотемизма, макар че човек не произлиза от боговете, а от животните, има доста елементарна прилика, налична за въображението на хората. Прототипът на концепцията за еволюцията на живота, която в действителност е най-древната митологична концепция за произхода на индивида. Eдва тогава животните стартират да получават чертите на хората, в случай че преглеждаме малко по-късната древноегипетска митология. Тогава тези богове-човеци-зверове почнали да наподобяват на хората като викингите.
Говорейки за митологията и концепциите за вселената
на античните, е потребно да се срещнем с „ мнението “ / метода на битие на актуалните „ примитивни “ папуаси и африкански нации. Тук се оказва, че вярата в провидение, и задгробния живот не е плод на фикция, а действителност под формата на посмъртно появяване на мъртвите и реакцията на духовете на ритуалите и жертвоприношения.
Монотеизмът на богоизбрания народ си проправя път със загуби и провали от преобладаващото идолопоклонство на прилежащите племена, култа към приканване на духовете на боговете и мъртвите. Тоест, Библията удостоверява действителността на това, което нещастните учени желаят да показват като мечти на „ глупавите “ локални поданици.
Между другото, посмъртните контакти на мъртвите с живите не са изчезнали в актуалната високотехнологична цивилизация, както и вярата и контактите с падналите духове. Просто „ позитивната ” просвета не вижда тази гама от феномени и затова не може да разгадае лабораторията под или над съзнанието на личността.
В международната митология има цялостен пласт от митове
за последователното пораждане на света. Типичен образец е древногръцката митология. Освен това в шумерската митология, от която произлиза по-младият иврит, светът също се ражда последователно. Всъщност евреите са създали единствено една фундаментална корекция в шумерската митология, че Бог не се е появил от „ небето и земята “, а противоположното. Но концепцията за последователното развиване на света останал.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
