Това е една от националните гордости“ на българина. Във всеки

Това е една от националните „ гордости “ на българина. Във всеки случай, имаме искания, че това е един от най-уникалните български традиции. Да, езически. Да, заклеймяван с право от православното ни духовенство.

Въпреки това, още през февруари площадите на българските градове се изпълват със сергии, отрупани с червено-бели финтифлюшки, които всеки българин настървено увесва по ръцете, гърдите и вратовете си. Със своята непримиримост на унаследяване, този български бит може да се оприличи на присъща бенка, която се предава от татко на наследник. По-интересно става, в случай че се огледаме към нас, на Балканите. Тогава ще забележим, че с мартеници се кичат и нашенците от вардарската Република Македония, единствено че ги назовават мартинки. С мартеници /марти/ се кипрят и в Северна Гърция. С червено-бели „ моняци “ се разкрасяват на 1-ви март и нашенците от областите Голо бърдо и Преспа в Албания. Мартеници закичват и в Западните околности и Поморавието в Сърбия. Дотук няма нищо необичайно, тъй като това са потвърдени български етнически територии, останали в рамките на прилежащите ни страни. Но най-интересното е, че почитатели на мартениците са и жителите на Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава mărţişor (мърцишор)!

Какво значи това? Погледнете картата на България по времето на цар Симеон Велики и ще си отговорите сами на въпроса.

Влашко е част от Дунавска България от основаването ѝ от хан Аспарух (681), до рухването на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След тази дата властта на Византия оттатък Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на печенеги, кумани и узи, които се откриват там, смесвайки се със завареното българско население. С възобновяване на България при Асеневци /чийто генезис апропо е точно от тези земи/, териториите на север от Дунав още веднъж стават част от българската страна. „ Румънци “ е изкуствено въведен етноним за популацията на зародилата през 1861 година нова страна Румъния, основана от обединяването на княжество Влахия и княжество Молдова. Дотогава формалният език на църквата и администрацията е старобългарският и неговата писменост – кирилицата. Въпреки че в говора на популацията на новообразуваната страна Румъния по това време преобладават славяно-български думи и изрази, писмеността по политически аргументи е заменена с латиница и се вземат административни ограничения влахо-молдовският език да се романизира. По този метод се дебългаризира една голяма част от българския етнос! Но червено-белите мартеници не престават да припомнят и през днешния ден, че с така наречен „ румънци “ сме елементи от едно цяло. За общия ни генезис свидетелства и общата респект към св. Петка Българска, чиито свети мощи благоговейно се пазят в град Яш. Също и общата респект към св. Димитър Басарбовски, чиито мощи се покоят в патриаршеската катедрала в Букурещ. А също и великодушното ктиторство от страна на молдовския воевода Стефан Велики за атонския славянобългарски монастир „ Св. Георги Зограф “…

Въобще, в случай че приемем концепцията, че българи и власи сме еднокръвни братя, доста неща могат да се трансформират. Първо – дано историците на юг и север от Дунава добросъвестно съберат и разпространяват историческите обстоятелства, доказващи историческата и етническата ни непосредственост. Както и обстоятелствата, посочващи чий е бил политическият интерес и чия е била поръчката за изкуственото раздалечаване и отчуждаване сред двата ни народа. След това на някого може да му хрумне, че „ групирането “ на България и Румъния като кандидат-членки и действителни членки на Европейски Съюз не е инцидентно. И да види в този факт пръста на Провидението… Накрая, на някой политически идеалист може да му пристигна нелошата концепция за една възможна Православна конфедерация България – Румъния. Към която след това да се причислят Македония и Молдова. Как ви се коства една 35-милионна страна със лично мнение? Добро утро, българи! Хубави сънища, нали? Всъщност – кошмарни, от позиция на Москва. Защото московците никак не обичат по-сериозни страни да им се пречкат в краката…

Източник: dunavmost.com