Възможно ли е бившият президент на Южна Корея Юн Сук-йол да бъде осъден на смърт
След трагичното събаряне от власт на някогашния президент на Южна Корея Юн Сук-йол в този момент против него се водят редица правосъдни каузи, в това число едно за бунт поради опита му да разгласи военно състояние в страната през декември 2024 година, написа основаното в Съединени американски щати списание „ Дипломат “. По това дело прокуратурата изиска Юн да получи смъртно наказване, което е извънредно развиване, провокирало натоварен спор по отношение на отчетността, демократичните правила и политическото бъдеще на Южна Корея, отбелязва изданието.
Парламентът гласоподава за импийчмънт на Юн и той бе дефинитивно отхвърлен от служба през април 2025 година след решение на Конституционния съд, което удостовери дейностите на законодателната власт, показва Асошиейтед Прес. Това бе кулминационната точка на широкообхватна политическа рецесия, провокирана от опита на някогашния президент да вкара военно състояние, с цел да даде независимост на деяние на своята администрация – ход, необятно считан за противоконституционен и рисков за демократичното ръководство на Южна Корея.
Юн е упрекнат в редица тежки закононарушения, в това число бунт, корист с власт, възпрепятстване на правораздаването и подправяне на документи. По-рано този месец съдът към този момент го осъди на пет години затвор по едно от делата за ролята му в сагата с оповестяването на военното състояние, показва АП.
Съгласно южнокорейското законодателство, метежът или въстанието против страната могат да се санкционират с пожизнен затвор или смъртно наказване, в случай че обвиненият бъде приет за отговорен, написа южнокорейското списание „ Стрейтс Таймс “. Специалният прокурорски екип твърди, че опитът на Юн да вкара военно състояние – както и планирането и осъществяване на проекта му – съставляват бунт, който заплашва конституционния ред в страната и това оправдава налагането на най-тежкото допустимо наказване.
В формалната си заключителна защита по едно от делата прокуратурата цитира неналичието на разкайване у Юн и неналичието на смекчаващи виновността му условия, като съгласно обвиняването това изисква да му бъде наложена „ тежка присъда “, показва в. „ Ханкьоре “. Прокуратурата желае по-тежки санкции за Юн от тези, наложени на някогашния министър председател на държавното управление му Хан Док-су, който наскоро получи 23 години затвор за свързани с метежа обвинявания. Това в допълнение подхранва спекулациите по отношение на опцията някогашният президент да получи доживотна присъда, в случай че не и смъртно наказване, разяснява изданието.
Въпреки това специалисти считат, че южнокорейските съдилища е малко евентуално да наложат смъртно наказване по няколко аргументи, показва Пи Би Ес. Южна Корея поддържа де факто мораториум върху изтезанията от 1997 година и съдилищата рядко постановат смъртна присъда. Юристи също по този начин означават, че даже Юн да бъде приет за отговорен, доживотна присъда или затвор за няколко десетилетия е доста по-вероятен вид от екзекуция.
Специалистът по наказателно право Пак Сун-бе счита, че поради метода, по който южнокорейските съдилища са работили в сходни случаи в предишното, правосъдната система евентуално ще осъди Юн на пожизнен затвор или ще му наложи дълга присъда, а не смъртно наказване.
Процесът против Юн обаче е невиждан в няколко връзки, показва АП. Той е първият южнокорейски президент, който е задържан по време на мандата си, а опитът му да наложи военно състояние – въпреки и кратковременно – припомня за по-ранни столетия, когато военното ръководство господства в националната политика.
Съвременната политическа история на Южна Корея включва интервали на властническо ръководство и мощно въздействие на военните, а няколко някогашни водачи са били съдени след напускането на властта, отбелязва вестник „ Сеул Дейли “. Дела бяха заведени да вземем за пример против някогашните военни водачи Чун Ту-хван и Ро Де-у, които през 90-те години на предишния век в началото бяха наказани на гибел поради ролята си в прелом и за подкопаване на демокрацията, макар че в последна сметка бяха помилвани в името на националното единение, отбелязва изданието.
Този исторически подтекст е значим, тъй като оформя публичните упования и политическите правила, написа вестникът. Демокрацията в Южна Корея е устойчива, само че вероятността за наказание на някогашен държавен глава на гибел покачва залозите в един по този начин или другояче политически съкрушен правосъден развой и възобновява дебатите по отношение на това по какъв начин би трябвало да се балансира отчетността с демократичната непоклатимост.
Искането на прокуратурата за налагане на смъртно наказване провокира смесени реакции в южнокорейския политически дискурс, написа вестник „ Корея Хералд “. То провокира спор сред хората, които изискват строга реакция и тези, които са обезпокоени по отношение на въздействието на възможна смъртна присъда върху върховенството на закона и политическото помиряване
Критиците – в това число адвокати и бранители на гражданските свободи – предизвестяват, че настояването за налагане на смъртно наказване може да задълбочи политическата поляризация и да подкопае доверието в правосъдната система, показва изданието. Някои от тях настояват, че пожизнен затвор или дълга присъда с отнемане от независимост са задоволително наказване, без да се прибягва до крайната мярка. Професор по право от Сеул отбелязва, че смъртното наказване има дребна практическа стойност в корейската правна система и че доживотният затвор е подобаващото оптимално наказване за опит за анулация на конституционния ред.
От друга страна последователите на по-тежкото наказване настояват, че в случай че метежът на някогашния президент бъде осъден леко, това може да докара до нормализиране на злоупотребата с власт и да отслаби конституцията, показва „ Корея Хералд “. Тъй като никое по-леко обвиняване – като да вземем за пример възпрепятстване или корист с власт – не отразява изцяло мащаба на конституционната рецесия, провокирана от Юн, някои коментатори смятат, че налагането на допустимо най-строгото наказване е от значително значение за въздържане на бъдещи злоупотреби от страна на изпълнителната власт.
Въпреки че е малко евентуално, в случай че съдът наложи смъртно наказване, политическите последствия ще бъдат обилни, разяснява вестникът. Това би означавало трагичен раздор в правните и политическите правила на Южна Корея – първата екзекуция на президент от установяването на демокрацията в страната. Въпреки де факто мораториума върху изтезанията, такава присъда би засилила напрежението сред прогресивните и консервативните фракции в страната, евентуално би довела до усилване на митингите и би могла да подкопае доверието на някои хора в демократичните институции.
Смъртното наказване би могло да трансформира Юн в политически страдалец за консервативните му поддръжници, което ще подхрани по-нататъшната поляризация и евентуално ще радикализира детайли от политическата десница, показва изданието. Това би могло и да подкопае интернационалния имидж на Южна Корея като постоянна народна власт, като повдигне въпроси по отношение на политическата безпристрастност на правосъдния развой.
Доживотна присъда или дълго отнемане от независимост – което е по-вероятният излаз съгласно юристите – също биха имали съществени последствия, написа „ Корея Хералд “. Това би основало сериозен казус, че даже най-високопоставените длъжностни лица могат да бъдат подведени под наказателна отговорност за дейности, които подкопават конституционните правила. Такава присъда би укрепила публичното доверие в правовата страна и би успокоила наблюдаващите, че никой не е над закона.
Въпреки това продължителното отнемане от независимост въпреки всичко би могло да докара до задълбочаване на политическите разлики, показва изданието. Лоялните на държавното управление на Юн и някои консервативни медии може да показват присъдата като безпричинно гонене на политически съперник, което да способства за дълготрайно политическо напрежение. Правителството на президента И Дже-мьон, който пое поста от Юн след импийчмънта му, ще би трябвало деликатно да ръководи публичния дискурс, балансирайки апелите за отговорност с по-широко публично помиряване.
С напредването на делото Южна Корея ще би трябвало да реши комплициран проблем - да откри баланс сред нуждата от отчетност и запазването на демократичното единение и правните правила, написа „ Стрейтс Таймс “. Резултатът освен ще дефинира по какъв начин ще бъде запомнен от историята Юн, само че може да повлияе и на метода, по който бъдещите водачи ще схващат границите на пълномощията на изпълнителната власт в една зряла народна власт, която към момента се бори с бурната си политическа история, заключава изданието.
Парламентът гласоподава за импийчмънт на Юн и той бе дефинитивно отхвърлен от служба през април 2025 година след решение на Конституционния съд, което удостовери дейностите на законодателната власт, показва Асошиейтед Прес. Това бе кулминационната точка на широкообхватна политическа рецесия, провокирана от опита на някогашния президент да вкара военно състояние, с цел да даде независимост на деяние на своята администрация – ход, необятно считан за противоконституционен и рисков за демократичното ръководство на Южна Корея.
Юн е упрекнат в редица тежки закононарушения, в това число бунт, корист с власт, възпрепятстване на правораздаването и подправяне на документи. По-рано този месец съдът към този момент го осъди на пет години затвор по едно от делата за ролята му в сагата с оповестяването на военното състояние, показва АП.
Съгласно южнокорейското законодателство, метежът или въстанието против страната могат да се санкционират с пожизнен затвор или смъртно наказване, в случай че обвиненият бъде приет за отговорен, написа южнокорейското списание „ Стрейтс Таймс “. Специалният прокурорски екип твърди, че опитът на Юн да вкара военно състояние – както и планирането и осъществяване на проекта му – съставляват бунт, който заплашва конституционния ред в страната и това оправдава налагането на най-тежкото допустимо наказване.
В формалната си заключителна защита по едно от делата прокуратурата цитира неналичието на разкайване у Юн и неналичието на смекчаващи виновността му условия, като съгласно обвиняването това изисква да му бъде наложена „ тежка присъда “, показва в. „ Ханкьоре “. Прокуратурата желае по-тежки санкции за Юн от тези, наложени на някогашния министър председател на държавното управление му Хан Док-су, който наскоро получи 23 години затвор за свързани с метежа обвинявания. Това в допълнение подхранва спекулациите по отношение на опцията някогашният президент да получи доживотна присъда, в случай че не и смъртно наказване, разяснява изданието.
Въпреки това специалисти считат, че южнокорейските съдилища е малко евентуално да наложат смъртно наказване по няколко аргументи, показва Пи Би Ес. Южна Корея поддържа де факто мораториум върху изтезанията от 1997 година и съдилищата рядко постановат смъртна присъда. Юристи също по този начин означават, че даже Юн да бъде приет за отговорен, доживотна присъда или затвор за няколко десетилетия е доста по-вероятен вид от екзекуция.
Специалистът по наказателно право Пак Сун-бе счита, че поради метода, по който южнокорейските съдилища са работили в сходни случаи в предишното, правосъдната система евентуално ще осъди Юн на пожизнен затвор или ще му наложи дълга присъда, а не смъртно наказване.
Процесът против Юн обаче е невиждан в няколко връзки, показва АП. Той е първият южнокорейски президент, който е задържан по време на мандата си, а опитът му да наложи военно състояние – въпреки и кратковременно – припомня за по-ранни столетия, когато военното ръководство господства в националната политика.
Съвременната политическа история на Южна Корея включва интервали на властническо ръководство и мощно въздействие на военните, а няколко някогашни водачи са били съдени след напускането на властта, отбелязва вестник „ Сеул Дейли “. Дела бяха заведени да вземем за пример против някогашните военни водачи Чун Ту-хван и Ро Де-у, които през 90-те години на предишния век в началото бяха наказани на гибел поради ролята си в прелом и за подкопаване на демокрацията, макар че в последна сметка бяха помилвани в името на националното единение, отбелязва изданието.
Този исторически подтекст е значим, тъй като оформя публичните упования и политическите правила, написа вестникът. Демокрацията в Южна Корея е устойчива, само че вероятността за наказание на някогашен държавен глава на гибел покачва залозите в един по този начин или другояче политически съкрушен правосъден развой и възобновява дебатите по отношение на това по какъв начин би трябвало да се балансира отчетността с демократичната непоклатимост.
Искането на прокуратурата за налагане на смъртно наказване провокира смесени реакции в южнокорейския политически дискурс, написа вестник „ Корея Хералд “. То провокира спор сред хората, които изискват строга реакция и тези, които са обезпокоени по отношение на въздействието на възможна смъртна присъда върху върховенството на закона и политическото помиряване
Критиците – в това число адвокати и бранители на гражданските свободи – предизвестяват, че настояването за налагане на смъртно наказване може да задълбочи политическата поляризация и да подкопае доверието в правосъдната система, показва изданието. Някои от тях настояват, че пожизнен затвор или дълга присъда с отнемане от независимост са задоволително наказване, без да се прибягва до крайната мярка. Професор по право от Сеул отбелязва, че смъртното наказване има дребна практическа стойност в корейската правна система и че доживотният затвор е подобаващото оптимално наказване за опит за анулация на конституционния ред.
От друга страна последователите на по-тежкото наказване настояват, че в случай че метежът на някогашния президент бъде осъден леко, това може да докара до нормализиране на злоупотребата с власт и да отслаби конституцията, показва „ Корея Хералд “. Тъй като никое по-леко обвиняване – като да вземем за пример възпрепятстване или корист с власт – не отразява изцяло мащаба на конституционната рецесия, провокирана от Юн, някои коментатори смятат, че налагането на допустимо най-строгото наказване е от значително значение за въздържане на бъдещи злоупотреби от страна на изпълнителната власт.
Въпреки че е малко евентуално, в случай че съдът наложи смъртно наказване, политическите последствия ще бъдат обилни, разяснява вестникът. Това би означавало трагичен раздор в правните и политическите правила на Южна Корея – първата екзекуция на президент от установяването на демокрацията в страната. Въпреки де факто мораториума върху изтезанията, такава присъда би засилила напрежението сред прогресивните и консервативните фракции в страната, евентуално би довела до усилване на митингите и би могла да подкопае доверието на някои хора в демократичните институции.
Смъртното наказване би могло да трансформира Юн в политически страдалец за консервативните му поддръжници, което ще подхрани по-нататъшната поляризация и евентуално ще радикализира детайли от политическата десница, показва изданието. Това би могло и да подкопае интернационалния имидж на Южна Корея като постоянна народна власт, като повдигне въпроси по отношение на политическата безпристрастност на правосъдния развой.
Доживотна присъда или дълго отнемане от независимост – което е по-вероятният излаз съгласно юристите – също биха имали съществени последствия, написа „ Корея Хералд “. Това би основало сериозен казус, че даже най-високопоставените длъжностни лица могат да бъдат подведени под наказателна отговорност за дейности, които подкопават конституционните правила. Такава присъда би укрепила публичното доверие в правовата страна и би успокоила наблюдаващите, че никой не е над закона.
Въпреки това продължителното отнемане от независимост въпреки всичко би могло да докара до задълбочаване на политическите разлики, показва изданието. Лоялните на държавното управление на Юн и някои консервативни медии може да показват присъдата като безпричинно гонене на политически съперник, което да способства за дълготрайно политическо напрежение. Правителството на президента И Дже-мьон, който пое поста от Юн след импийчмънта му, ще би трябвало деликатно да ръководи публичния дискурс, балансирайки апелите за отговорност с по-широко публично помиряване.
С напредването на делото Южна Корея ще би трябвало да реши комплициран проблем - да откри баланс сред нуждата от отчетност и запазването на демократичното единение и правните правила, написа „ Стрейтс Таймс “. Резултатът освен ще дефинира по какъв начин ще бъде запомнен от историята Юн, само че може да повлияе и на метода, по който бъдещите водачи ще схващат границите на пълномощията на изпълнителната власт в една зряла народна власт, която към момента се бори с бурната си политическа история, заключава изданието.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ