За Земята: Десетте най-големи предприятия в страната плащат едва 2.6% от корпоративните данъци
Топ 10 на огромните частни компании в България, доста от които печелят от замърсяващи промишлености като рандеман и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали. Предприятия с мащаба на Аурубис България, Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл България, заплащат едвам 2.6% от корпоративните налози, само че образуват 6.3% от приходите на нефинансовия бранш.
Заключенията са от отчет на Екологично съдружие „ За Земята “ с създател финансовият публицист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип Икономическа правдивост на „ За Земята “. Документът употребява напълно обществена информация и преглежда корпоративните налози на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните демонстрират, че съотношението „ данък/приходи “ е приблизително 0.34% за 2020 година и 0.37% за миналата година. С други думи, страната прибира сред 3 и 4 лв. от всеки 1000 лв. от бизнеса на най-големите компании.
„ Най-големите компании в България като цяло надалеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по мярка предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните налози играят прекомерно скромна роля в обезпечаването на данъчни доходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: един път с налога върху приходите си, само че още повече с солидни „ невидими “ налози върху потреблението и вноса, при които България е европейски първенец с 50% от общата данъчна тежест. “, разяснява Димитър Събев, финансов публицист и създател на отчета.
През 2020 година ясно се обособяват две групи във връзка с индикатора „ данъци/приходи “. В едната попадат четири сдружения с задгранична благосъстоятелност, които внасят като налог еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „ Българската група “, която употребява надалеч по-малка част от приходите си за заплащане на налози: 0-0.3%. Възможно пояснение е, че задграничните предприятия не разполагат със „ обществен капитал “ в институциите при положение на данъчни инспекции и финансови проверки. За разлика от тях, „ българската група “ има повече „ меки запаси “, с които може да менажира данъчните си отговорности. Освен това, предприятията от „ задграничната група “ по предписание се таксуват в България с по-нисък корпоративен налог, в сравнение с в страната, където е седалището им и този факт самичък по себе си понижава претекста за радикални данъчни оптимизации.
След намаляването на корпоративния налог на 10% през 2007г. и 2008 година, България се трансформира и в страната с най-високо икономическо неравноправие в Европейски Съюз, с коефициент на Джини 40 от 30 приблизително за Европейски Съюз. Основен аргумент в интерес на ниският корпоративен налог и плоската данъчна ставка беше концепцията, че ще бъдат привлечени повече задгранични вложения. Практиката сподели, че това не се случи, само че с цел да попълни недовземането с директни налози, българският бюджет би трябвало да събира съразмерно повече доходи с налози върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените налози пада върху хората, до момента в който корпоративното данъчно облагане е напълно демократично.
Възможно решение е България да се придържа към „ златния триъгълник “ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 директни налози, 1/3 косвени налози и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази тенденция би било за най-големите предприятия в страната да се вкара минимално данъчно облагане въз основата на оборота, в случай че налозите върху облагата са под избран предел. Минимален корпоративен налог, избран като някакъв невисок % от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „ оптимизации “i, изпразващи данъчната основа на огромните предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и дребния и междинен бизнес.
Заключенията са от отчет на Екологично съдружие „ За Земята “ с създател финансовият публицист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип Икономическа правдивост на „ За Земята “. Документът употребява напълно обществена информация и преглежда корпоративните налози на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните демонстрират, че съотношението „ данък/приходи “ е приблизително 0.34% за 2020 година и 0.37% за миналата година. С други думи, страната прибира сред 3 и 4 лв. от всеки 1000 лв. от бизнеса на най-големите компании.
„ Най-големите компании в България като цяло надалеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по мярка предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните налози играят прекомерно скромна роля в обезпечаването на данъчни доходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: един път с налога върху приходите си, само че още повече с солидни „ невидими “ налози върху потреблението и вноса, при които България е европейски първенец с 50% от общата данъчна тежест. “, разяснява Димитър Събев, финансов публицист и създател на отчета.
През 2020 година ясно се обособяват две групи във връзка с индикатора „ данъци/приходи “. В едната попадат четири сдружения с задгранична благосъстоятелност, които внасят като налог еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „ Българската група “, която употребява надалеч по-малка част от приходите си за заплащане на налози: 0-0.3%. Възможно пояснение е, че задграничните предприятия не разполагат със „ обществен капитал “ в институциите при положение на данъчни инспекции и финансови проверки. За разлика от тях, „ българската група “ има повече „ меки запаси “, с които може да менажира данъчните си отговорности. Освен това, предприятията от „ задграничната група “ по предписание се таксуват в България с по-нисък корпоративен налог, в сравнение с в страната, където е седалището им и този факт самичък по себе си понижава претекста за радикални данъчни оптимизации.
След намаляването на корпоративния налог на 10% през 2007г. и 2008 година, България се трансформира и в страната с най-високо икономическо неравноправие в Европейски Съюз, с коефициент на Джини 40 от 30 приблизително за Европейски Съюз. Основен аргумент в интерес на ниският корпоративен налог и плоската данъчна ставка беше концепцията, че ще бъдат привлечени повече задгранични вложения. Практиката сподели, че това не се случи, само че с цел да попълни недовземането с директни налози, българският бюджет би трябвало да събира съразмерно повече доходи с налози върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените налози пада върху хората, до момента в който корпоративното данъчно облагане е напълно демократично.
Възможно решение е България да се придържа към „ златния триъгълник “ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 директни налози, 1/3 косвени налози и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази тенденция би било за най-големите предприятия в страната да се вкара минимално данъчно облагане въз основата на оборота, в случай че налозите върху облагата са под избран предел. Минимален корпоративен налог, избран като някакъв невисок % от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „ оптимизации “i, изпразващи данъчната основа на огромните предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и дребния и междинен бизнес.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ