Tѐsla-та срещу Тесла̀та
Тони Димов е роден през 1974 година в Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с британски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски ”, компетентност право, през 1998 година Учредител и ръководител на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, експерт по европейско право и нестопанско право, юрист с над 10-годишен опит. В момента е докторант към Института за страната и правото към Българска академия на науките.
На 4 ноември 2017 година се навърши тъкмо 1 година откогато влезе в действие Законът за нормативните актове (ЗНА), който след промените си от 2016 година планува наложителната, интегрирана и всеобхватна оценка на въздействието в българския нормотворчески развой. Израз на това изобретение е кардиналното условие, заложено в закона, съгласно което при изработването на план на нормативен акт се прави предварителна оценка на въздействието и се организират публични съвещания с жителите и юридическите лица.
Тази смяна беше наречена от хората работещи в сферата и осведомени с материята революционна, нещо нечувано и непознато, което прекатурва нормотворческия развой, прави го високотехнологичен, транспарантен, експертен и основан на доказателствата. Ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството нарекохме първата година от действието на оценката на въздействието (ОВ), борбата „ Tѐsla-та vs. Тесла̀та ”, Първи сезон .
Знаете, че през днешния ден моделът коли Tѐsla е знак на нововъведения, на новото, особеното и високотехнологичното, което ще промени мисленето и живота на хората по света. Затова Официален вестник оприличаваме на него, като се надяваме тя да промени нашия живот към по-добро. Тесла̀та е един доста прекрасен „ мултифункционален ” дърводелски или строителен инструмент, с който по едно и също време можеш да дялаш, ковеш, вадиш пирони и доста други неща, само че за жалост е отживялост от времената преди 1989 година, когато народните представители са били най-вече трудещи се от селото и града. Точно по разпоредбите работили преди 89-та година обаче се развиваше българският нормотворчески развой преди измененията от 2016 година. Всеки който имаше нужната воля и политико-партийна, управническа или парламентарна поддръжка можеше да дялка, кове и разковава нормативни актове, както откри за добре, без да му се постанова да дава пояснения за какво го прави и по какъв начин по този метод пази обществения интерес.
Оценката на въздействието бе и е призвана да промени този нрав. Тя е противоположното на субективизма, на необосноваността, на скритостта и конюнктурността при вземането на решения по контролиране. Преди измененията в Закон за нормативните актове от 2016 година, органите с право на законодателна самодейност бяха длъжни да дават само своите доводи „ за ” приемането на предлагания от тях нормативен акт. Вярно е, че претекстовете към законопроектите трябваше да съдържат изложение на аргументи, цели, нужни средства и предстоящи резултати от предложенията. Никога и на никое място, обаче не се изискваше лицата, които ги оферират да са до дъно почтени, да показват обективно и всеобхватно и цялостно обстоятелствата, проблемите и потребностите, да навеждат причини, както „ за ”, по този начин и „ срещу ” своите оферти, още по-малко да основават своите претекстове на данни и доказателства. Това значи, че тези лица можеха да си служат с нещо като „ подправени вести ” в претекстовете или имаха правото на неистина в границите на законодателния развой. Народният представител можеше да бъде привързан и индивидуален и да подвежда аудиторията като в претекстовете привежда причини само в интерес на своето предложение и „ пропуща ” съзнателно или не тези от тях, които са „ срещу ”, което значи да затаява истината. Всичко това беше допустимо поради ясното схващане, че няма догадка, че към момента историята не познава даже един случай, при който той би носил някакъв тип лична отговорност, скривайки се постоянно зад груповата „ отговорност ” на партията, групата, комисията или събранието.
Оценката на въздействието е призвана да заличи вечно тези феномени. Тя извежда на напред във времето обосноваването на нуждата от регулирането, на казуса, чието решение се преследва с него, задачите и резултатите, които би трябвало да се реализиран, общественото комуникиране на предлагането и най-важното - обективното, транспарантно и експертно аргументиране на предложенията посредством позоваването на данни и доказателства.
Първо и на първо място, през днешния ден законодателят посредством Официален вестник би трябвало да потвърди за какво и кому е нужно предлаганото от него контролиране като се има поради, че размерът на актуалното българско законодателство е достигнал до непознати в историята ни върхове, като ясно дефинира решаваните проблеми, поставяните цели и преследваните резултати. След това той е задължен в границите на самото осъществяване на Официален вестник, а и по силата на закона да се обърне към засегнатите и заинтригуваните от предлагането страни и към обществото като цяло, с цел да получи техните визии по него. Своите дефинитивни доводи „ за ” предлаганата смяна той следва да извлече от показаните изгоди, позитивни въздействия и целената най-хубава отбрана на публичния интерес, които надвишават разноските, негативите и рисковете за получателите на регулирането и обществото. Тази аргументация следва да бъде направена на база изследването на данни и доказателства, отнасящи се до материята, която би попаднала в обсега на регулирането, проучването на относителен опит, приемането на научни доказателства, допитването до най-хубавите специалисти в сферата. Прозрачността в регулирането значи всеки аргумент при обосноваването на предлаганата регулаторна намеса да реферира към статистика, публична информация, изследвания, разбори или мнения, което да разрешава тяхната лесна проверяемост и проследяемост.
От първия ден на деяние на измененията в Закон за нормативните актове от 2016 година Центърът за оценка на въздействието на законодателството организира мониторинг върху използването на наложителната оценка на въздействието в България, отчетът от който е оповестен на уеб страницата на организацията. Резултатите от него демонстрират, че общият брой на направените Официален вестник в границите на Министерски съвет и Народно събрание е към 365, което значи една оценка на всеки ден от годината и което ни дава увереността да твърдим, че регулаторната промяна в България, чийто главен мотор е наложителната оценка на въздействието, е почнала.
Разбира се предварителните упования, които се появиха незабавно след еуфорията към стартирането на тази промяна, се оправдаха изцяло. Промяната в мисленето и дейностите на властимащите, в чиято подготвеност влиза предлагането и приемането на закони е доста сложна, мудна и непостоянна. Налице са както скрити, по този начин и безусловно очевидни опити за цялостно или отчасти заобикаляне на въведената със закона наложителна Официален вестник.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
На 4 ноември 2017 година се навърши тъкмо 1 година откогато влезе в действие Законът за нормативните актове (ЗНА), който след промените си от 2016 година планува наложителната, интегрирана и всеобхватна оценка на въздействието в българския нормотворчески развой. Израз на това изобретение е кардиналното условие, заложено в закона, съгласно което при изработването на план на нормативен акт се прави предварителна оценка на въздействието и се организират публични съвещания с жителите и юридическите лица.
Тази смяна беше наречена от хората работещи в сферата и осведомени с материята революционна, нещо нечувано и непознато, което прекатурва нормотворческия развой, прави го високотехнологичен, транспарантен, експертен и основан на доказателствата. Ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството нарекохме първата година от действието на оценката на въздействието (ОВ), борбата „ Tѐsla-та vs. Тесла̀та ”, Първи сезон .
Знаете, че през днешния ден моделът коли Tѐsla е знак на нововъведения, на новото, особеното и високотехнологичното, което ще промени мисленето и живота на хората по света. Затова Официален вестник оприличаваме на него, като се надяваме тя да промени нашия живот към по-добро. Тесла̀та е един доста прекрасен „ мултифункционален ” дърводелски или строителен инструмент, с който по едно и също време можеш да дялаш, ковеш, вадиш пирони и доста други неща, само че за жалост е отживялост от времената преди 1989 година, когато народните представители са били най-вече трудещи се от селото и града. Точно по разпоредбите работили преди 89-та година обаче се развиваше българският нормотворчески развой преди измененията от 2016 година. Всеки който имаше нужната воля и политико-партийна, управническа или парламентарна поддръжка можеше да дялка, кове и разковава нормативни актове, както откри за добре, без да му се постанова да дава пояснения за какво го прави и по какъв начин по този метод пази обществения интерес.
Оценката на въздействието бе и е призвана да промени този нрав. Тя е противоположното на субективизма, на необосноваността, на скритостта и конюнктурността при вземането на решения по контролиране. Преди измененията в Закон за нормативните актове от 2016 година, органите с право на законодателна самодейност бяха длъжни да дават само своите доводи „ за ” приемането на предлагания от тях нормативен акт. Вярно е, че претекстовете към законопроектите трябваше да съдържат изложение на аргументи, цели, нужни средства и предстоящи резултати от предложенията. Никога и на никое място, обаче не се изискваше лицата, които ги оферират да са до дъно почтени, да показват обективно и всеобхватно и цялостно обстоятелствата, проблемите и потребностите, да навеждат причини, както „ за ”, по този начин и „ срещу ” своите оферти, още по-малко да основават своите претекстове на данни и доказателства. Това значи, че тези лица можеха да си служат с нещо като „ подправени вести ” в претекстовете или имаха правото на неистина в границите на законодателния развой. Народният представител можеше да бъде привързан и индивидуален и да подвежда аудиторията като в претекстовете привежда причини само в интерес на своето предложение и „ пропуща ” съзнателно или не тези от тях, които са „ срещу ”, което значи да затаява истината. Всичко това беше допустимо поради ясното схващане, че няма догадка, че към момента историята не познава даже един случай, при който той би носил някакъв тип лична отговорност, скривайки се постоянно зад груповата „ отговорност ” на партията, групата, комисията или събранието.
Оценката на въздействието е призвана да заличи вечно тези феномени. Тя извежда на напред във времето обосноваването на нуждата от регулирането, на казуса, чието решение се преследва с него, задачите и резултатите, които би трябвало да се реализиран, общественото комуникиране на предлагането и най-важното - обективното, транспарантно и експертно аргументиране на предложенията посредством позоваването на данни и доказателства.
Първо и на първо място, през днешния ден законодателят посредством Официален вестник би трябвало да потвърди за какво и кому е нужно предлаганото от него контролиране като се има поради, че размерът на актуалното българско законодателство е достигнал до непознати в историята ни върхове, като ясно дефинира решаваните проблеми, поставяните цели и преследваните резултати. След това той е задължен в границите на самото осъществяване на Официален вестник, а и по силата на закона да се обърне към засегнатите и заинтригуваните от предлагането страни и към обществото като цяло, с цел да получи техните визии по него. Своите дефинитивни доводи „ за ” предлаганата смяна той следва да извлече от показаните изгоди, позитивни въздействия и целената най-хубава отбрана на публичния интерес, които надвишават разноските, негативите и рисковете за получателите на регулирането и обществото. Тази аргументация следва да бъде направена на база изследването на данни и доказателства, отнасящи се до материята, която би попаднала в обсега на регулирането, проучването на относителен опит, приемането на научни доказателства, допитването до най-хубавите специалисти в сферата. Прозрачността в регулирането значи всеки аргумент при обосноваването на предлаганата регулаторна намеса да реферира към статистика, публична информация, изследвания, разбори или мнения, което да разрешава тяхната лесна проверяемост и проследяемост.
От първия ден на деяние на измененията в Закон за нормативните актове от 2016 година Центърът за оценка на въздействието на законодателството организира мониторинг върху използването на наложителната оценка на въздействието в България, отчетът от който е оповестен на уеб страницата на организацията. Резултатите от него демонстрират, че общият брой на направените Официален вестник в границите на Министерски съвет и Народно събрание е към 365, което значи една оценка на всеки ден от годината и което ни дава увереността да твърдим, че регулаторната промяна в България, чийто главен мотор е наложителната оценка на въздействието, е почнала.
Разбира се предварителните упования, които се появиха незабавно след еуфорията към стартирането на тази промяна, се оправдаха изцяло. Промяната в мисленето и дейностите на властимащите, в чиято подготвеност влиза предлагането и приемането на закони е доста сложна, мудна и непостоянна. Налице са както скрити, по този начин и безусловно очевидни опити за цялостно или отчасти заобикаляне на въведената със закона наложителна Официален вестник.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ