Просвещението
Тодор Живков и приятелят му баварския министър председател Франц Йозеф Щраус възнамерявали впечатляващи промени – приватизация, взаимни българо-немски предприятия и участие на България в Европейската икономическа общественост.
Централно разузнавателно управление на САЩ следяло под лупа другарството и по какъв начин Москва и Горбачов проваляли всеки ход на двамата заговорници.
Защо за Кремъл Щраус е бил „ рисков “ човек,
който трябвало да бъде злепоставен? Как Горбачов провалил тайния проект на Т. Живков да изпреварим Източна Европа?
Заедно с баварския министър председател той създал секретна стратегия за един доста по-различен преход. Година и половина преди да падне от власт, Тодор Живков и министър Стоян Овчаров са били разработвали конфиденциален проект, по какъв начин България с ударни промени и вложения да изпревари останалите страни от Източна Европа. Перестройката е била в ход, само че Живков търсил вид, при който да резервира властта си, а стопанската система гладко да мине на пазарни релси. За задачата министърът предложил да приготви стратегия за приватизация, като по отчета му за преустройството на стопанската система имало даже решение на Министерския съвет.
Преди това обаче Живков дълго се колебаел. Очевидно е, че в случай че той не поддържа сходна концепция, тя няма късмет. „ Въпросът е да бъде уверен “.
По разнообразни канали информацията за подготвяните промени стигнала и до руските наместници у нас. Затова те съобщили в Москва: „ Живков желае да вкарва капитализъм в България! “
Паралелно с това в партията се били засилили сили, които са били срещу сходни хрумвания. Това обаче напълно не е единственото провинение на Живков пред Кремъл. Заедно с приятеля си баварския министър председател Франц Йозеф Щраус той подготвял проект, с който Германия, а не Съюз на съветските социалистически републики ще дирижира прехода у нас.
Живков и Щраус се договарят
за голям пакет немски вложения в България – те ще влязат в страната по линия на взаимни предприятия, само че и по линия на идната приватизация.
Мащабът на плануваните инвестиции е бил умопомрачителен – съгласно очевидци те можели да доближат няколко милиарда марки. Канцлерът Хелмут Кол бил дал инструкции на Министерството на финансите да стартират диалози с нас – обяснил участник в договарянията. – Във връзка с този проект сме имали три срещи.
Целта била да уточним, какво тъкмо и по какъв начин да се направи, с цел да може решението за този пакет да мине през техния парламент. Всичко било измислено до последния подробност, само че на 10 ноември 1989 година се трансформирало всичко. За обещаващата концепция на Живков и Щраус свидетелствали няколко случки.
Първата е, че генсекът се договарял с баварския министър председател да се основат българо-немски джойнтвенчъри.
На срещата с немските индустриалци Живков произнася такава тирада, че преводачката на няколко пъти се обръща към наш министър, с цел да го пита дали да продължи да превежда едно към едно думите на Първия. Той кимва „ Абе, ние от горната страна пишем социализъм, като девиз – смее се Живков пред немския бизнес. – Обаче изпод си е жив капитализъм. “ Думите му са във връзка на преди малко прелюдия Указ 56, с който на колективите се дава независимост сами да ръководят предприятията си.
В края на изказването си пред немските индустриалци Живков приключва с още по-шокиращите думи, че българите при всички случаи ще предпочетат немските артикули и артикули.
„ Имаше подготвеност от страна на баварски компании да основават смесени сдружения с наши компании. Конкретни диалози се водеха за взаимно дружество с един от огромните производители на салами в Бавария. В тях участваше и Огнян Дойнов. Идеята беше баварски компании да основат смесени предприятия у нас.
Двамата си имаха цялостно доверие, а и до момента в който Щраус бе жив, България бе в положително финансово положение. До началото на 1988 година всички желаеха да ни дават заеми, тъй като ние си покривахме всички задължения. Западът, Германия нямаха никакви терзания да ни дават заеми, само че при започване на 1988 година обстановката се промени. “ Причината била, че Горбачов отхвърля да работи с Живков и поетапно всички, които преди са желали да ни дават заеми, към този момент почнали да ни отхвърлят.
Паралелно с това Горбачов
осъществил проекта си да „ докара до провал социализма “, както ще признае години по-късно. От началото на мандата си през 1985 година той поръчал на България разнообразни артикули, най-много от военнопромишления комплекс, които след това отхвърлят да платят. Това е неговият опит да накаже страната, която при предходните управления е употребила Съюз на съветските социалистически републики като суровинен придатък и е „ живяла над своите благоприятни условия “.
Освен това Горбачов е още по-ядосан на Живков поради другарството му с Щраус, който той не понася. Това е индивидът, който още от 50-те години като боен министър пробва да разположи нуклеарни оръжия на територията на Германия. Като министър председател на Бавария Щраус е пореден, а Горбачов не желае Съюз на съветските социалистически републики да е зложелател. Напротив, руският водач държи непременно той да оглави измененията и всичко в Източна Европа да става по този начин, както той каже.
Живков е наясно, че не може да работи с Горбачов и търси различен проект за избавление на персоналната си власт и на страната. Затова в края на лятото на 1988 година с Щраус организират дискретни диалози в една от ловните хижи в България.
Щраус още веднъж развива концепцията си за Обединени европейски щати. На тази тематика той към този момент е издал книга „ Големият дизайн “, в която е изброил преимуществата на концепцията си.
„ Задълбочени диалози не са водили, само че и Живков поддържаше тази теза “, споделя преводачът Тошков. Той е бил единственият свидетел на тази среща, защото и Живков, и баварският министър председател са му имали цялостно доверие. „ Когато Щраус говореше за сливане на европейските страни и доближаването им, сред него и Живков имаше взаимно схващане “, прецизира Тошков. Според него баварският министър председател считал, че България има водещо място в този план като една от най-стабилните социалистически страни.
Това се удостоверява и от Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който тогава е бил в делегацията на премиера. Според него в последния диалог в края на лятото на 1988 година Щраус споделил на Живков, че комунизмът не може да се реформира, че само промяната на системата ще отвори нови пътища към бъдещето.
Неочаквано за всички Живков удостоверил, че събеседникът му е изцяло прав. Веднага по-късно той бил попитал, какво би трябвало да направи България, с цел да стане член на Европейски Съюз. Според Ротенпилер Щраус в началото помислил, че става дума за неточност в превода и попитал, какво има поради, а Живков дал отговор с безапелационен звук, че България би трябвало да стане член на Европейски Съюз.
След което двамата стартират да разискват концепции, по какъв начин може да стане това. Първата стъпка е Щраус в своето изявление на интернационален конгрес у нас да очертае евентуалните благоприятни условия и съответни посоки, по които Изтокът и Западът да се обединят в едно цяло. Нещо немислимо до тогава за гневен антикомунист.
Каква би била ориста на България,
в случай че проектът на Живков и Щраус се бе осъществил и човек от обкръжението им бе безапелационен: „ Щяхме да изпреварим всички останали в Европейски Съюз, приватизацията и промените щяха да стартират по-рано, стопанската система работеше, предприятията имаха своите пазари и нямаше да се продадат на безценица. Германия планираше големи вложения у нас и преходът щеше да протече по напълно различен метод. “
Горбачов обаче имал различен проект – краха на социализма, който България претърпя по изключително мъчителен метод.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) към Държавна сигурност и ЩАЗИ: Компрометирайте приятеля на Живков – ястреба Щраус!
Защо макар предизвестието Живков поема риска да се среща с „ рисковия “ човек в Москва и не одобрявали другарството сред Тодор Живков и баварския министър председател Франц Йозеф Щраус. За тях германецът е бил най-свирепият ястреб в Европа. За това се схванало наскоро, когато излязли разкрити материали, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е давал разпоредби на ЩАЗИ и Държавна сигурност да го дискредитират. Целта е била по този метод да се сътвори удобен интернационален климат за Съюз на съветските социалистически републики и неговите съдружници.
Щраус е бил най-близкият сподвижник на канцлера Конрад Аденауер – неговия пълководец. Всъщност двамата мъже чертаели уравновесения метод, който Германия следва и до момента.
„ Ще превърнем всичко в нашата външна политика, развита от Аденауер, в традиция, която ще ни избави от неприятностите на немската история. И от изолацията сред Изтока и Запада, които още веднъж и още веднъж раждат нови произшествия – за нас и за нашите съседи “, споделя Щраус през 1957 година Още тогава за Щраус Европейската федерация е била основен въпрос. Причината е, че единствено в една обединена Европа всички германци ще могат още веднъж да се обединят, Германия ще има късмет да си върне териториите до 1945 година, които към този момент са в Полша, а немците в Беларус и Полша ще са свободни да живеят, където пожелаят.
Освен тази националистическа фантазия
Щраус желал посредством Обединена Европа да даде сигнал на всички дребни нации, че те към този момент няма, за какво да се опасяват от Германия. Когато тя е интегрирана в сходен политически, стопански и боен съюз, няма, по какъв начин да съставлява опасност за никого.
Идеята на прогресивния немец е защитата и външната политика да се управляват на европейско федерално равнище, а всички останали сфери да се дефинират от обособените държавни управления на страните членки.
Щраус е високообразован – изучавал история, класика, немски език и стопанска система, той си давал сметка, че задачата на живота му е била да сплоти германците, а това можело да стане единствено в една обединена Европа.
„ Трагедията на немската политика и злополуката беше поради избора на неверното място в международната политика, пресилената оценка на личните сили, без съюзи или с неверни съюзи “
– счита Щраус. т.е. политиката на совалка сред Запада и Изтока, която ни вкара в Първата международна война (…), във Втората международна война – и двата пъти приключили с произшествия (…). Следователно, в случай че човек се пробва през днешния ден да дефинира нашето място, би трябвало да е наясно, че може би първото изискване да няма трета злополука през този век е ориентацията на нашите политики към Европейския съюз и към европейско-атлантическата общественост за сигурност. “
Той още през 1965 година отбелязва, че „ Германия се нуждае от Европа повече от която и да е друга страна “. Тъй като на Германия ѝ е неразрешено да има нуклеарни оръжия, Щраус като министър на защитата през 1956 година прави комплицирано съглашение с сътрудниците си от Франция и Италия. Той провел всичко съвършено като тримата министри католици подписват контракта в Рим, където е учредена Европейската икономическа общественост, освен това тъкмо след Великден. Идеята на съглашението е било разноските за производството на нуклеарните бойни глави да се поделят по 45% за Германия и Франция, а Италия да поеме 10 на 100.
Всичко върви по проект,
само че Англия и Съединени американски щати се тормозили от разновидността Германия, която преди малко са победили, още веднъж да придобие свръхмощни оръжия.
Така с идването на Шарл дьо Гол съглашението е било прекъснато, тъй като той считал, че Франция може сама да развива нуклеарната си стратегия.
В Съединени американски щати обаче обстановката се трансформирала, когато за президент е бил определен Джон Кенеди. Тогава Щраус и Аденауер още веднъж стартирали пред него концепцията си Франция, Федерална Република Германия, Италия и страните от Бенелюкс да имат свои балистични ракети със междинен обсег. За Москва това е бил червен сигнал „ Внимание “, тъй като концепцията на Щраус е тъкмо по границата с Източна Германия да има ситуирани „ Пършинг “-и.
Тъй като Англия е била твърда съпротива на тази концепция, тогава Щраус подхваща различен ход като стартира да лобира за европейска отбранителна общественост със своята нуклеарна тактика, като втори център на НАТО.
За Дьо Гол това е химера, само че Щраус не се уморявал да стартира концепцията си за трансатлантическа суверенна супердържава – федеративна Европа, която суверенно командва своята нуклеарна мощ и по този метод да може да обезпечи личната си защита, тъкмо както Англия, Франция и Съединени американски щати го вършат в новия нуклеарен свят.
От тази позиция Щраус е бил един доста рисков човек за Съюз на съветските социалистически републики. Той е стопроцентов ястреб, който освен желае да сплоти Източна и Западна Европа, само че и да и обезпечи нуклеарен боеприпас за тази суперсила. В проекта на Щраус на Съюз на съветските социалистически републики е отредена ролята на империя, която губи територии и ще бъде възпирана с съответни атомни оръжия.
За задачата Щраус взема решение да се запознае с по-прогресивните соцлидери и да им показа проекта си. Единият от тях е Живков. Преводачът Тошко Тошков споделил, че за първата им среща Щраус просрочен и дошъл обезпокоен: „ Живков незабавно го успокои с думите: „ Г-н Щраус, толкоз се веселя, че закъсняхте, тъй като доста желаех да ви поканя на един обяд. Всички по света знаят кой е Щраус, какви позиции отстоява и какъв ортодоксален болшевик е Тодор Живков, тъй че никой в нищо няма да ни заподозре. Заповядайте да обядваме “. Щраус се отпуснал и по този начин почнал. Един час разговаряли, след което Живков го поканил да посети България, като акцентира, че обича да върви на лов, като знаел, че това е и заниманието на Щраус.
Двамата са били амбициозни, обединени от общата концепция да измъкнат Източна Европа от въздействието на Москва, само че Горбачов имал различен проект и в последна сметка той побеждава.
Смъртоносното другарство сред Тодор Живков и Щраус
Последното посещаване на Франц Йозеф Щраус у нас е в края на септември 1988 година На потегляне той се качва в самолета си, който самичък пилотира. С него е персоналният му доктор българинът доктор Аргиров.
По време на визитата самолетът е под най-строга защита от нашите служби. По-късно докторът ще опише пред собствен български другар, че когато са на 11 хиляди м височина самолетът се разхерметизира. Големият въпрос е по какъв начин е допустимо това? На летището в България самолетът от самото начало е бил под наблюдаване.
Лекарят споделя, че самият той е изпаднал в безсъзнание. „ Когато се разсъниха, на към 1500 м видях, че Щраус без проблем ръководи “, спомня си той. Въпреки случая баварският министър председател сполучливо каца.
Седмица по-късно той взема решение да отиде на лов. Малко преди този момент доктор Аргиров го прегледал и установил, че е в идеално здраве и отлична форма. Малко по-късно на Щраус му прилошава, откарват го в болничното заведение и там умира.
Секретен разбор на Централно разузнавателно управление на САЩ
Горбачов провалил връзките на Живков с Германия. Последният руски водач споделил – Този желае да трансформира България в дребна Западна Германия, по този начин ли?
В разкритите документи ясно се виждал разбора на Централно разузнавателно управление на САЩ от февруари 1985 година за рисковата политика на доближаване сред България и Западна Германия.
В нея се установило, че желанието на източноевропейските страни и „ най-много на Източна Германия, Унгария и България да поддържат разговор със Западна Германия окуражава Бон да развие по-близки връзки с тях макар очевидните опасения на Москва “.
„ Независимо от това Москва имаше ясна роля в отлагането и неуспеха на визитите в Западна Германия на Ерих Хонекер и на Тодор Живков “, означават специалистите на Централно разузнавателно управление на САЩ. Според тях в връзките с Източна Европа Бон не можел да пренебрегва руските ползи.
Всичко стартира, когато в Източна Германия договарят заем от Западна Германия в размер на 330 млн. $. „ Два дни откакто Бон оповестява, че подсигурява за заема, през юли вестник „ Правда “ разгласява публикация на ветерана в връзките с Германия Лев Безименски – написа в докладната на Централно разузнавателно управление на САЩ. – В нея той предизвестява, че Бон се пробва да подкопае суверенитета на Източна Германия, „ употребявайки стопански лостове и политически контакти “, „ искайки концесия “ върху „ въпроси на правилата “. “ Според разбора „ Правда “ повтаря офанзивата и на 2 август с неподписан публицистичен коментар.
„ През септември Хонекер в отговор на руския напън отсрочва от дълго време уговорената си аудиенция в Западна Германия, планувана за края на месеца – написа в отчета на Централно разузнавателно управление на САЩ. Малко по-късно Живков съобщил, че той също не е в положение да отиде в Западна Германия през септември, както е планувано. Живков направил изказването си един ден след срещата с члена на руското политбюро Горбачов в София. “ (По това време Горбачов идва тук като човек, който единствено след няколко месеца ще бъде определен за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.)
Според Централно разузнавателно управление на САЩ аргументите
за реакциите на Москва са, че Западна Германия се налагала като водеща европейска мощ, която упорствала за обмисляне на Европейската защита, а нападателната ѝ политика във връзка с Източна Германия и други страни в руската орбита изнервя Кремъл.
От друга страна, американското разузнаване показало, че източноевропейските страни се тормозят от ескалацията на напрежението сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати и не желаят поради това да жертват своите връзки със Западна Европа.
Резултатът от всичко това е, че Живков на собствен риск взема решение да продължи контакта със Западна Германия посредством премиера на Бавария Франц Йозеф Щраус. Постепенно връзките им прерастват в другарски, само че за Живков това е още една огромна черна точка пред Москва. Едва по-късно ще стане ясно, че всеки опит България да се интегрира в Европа проваля проектите на Горбачов той да оглави измененията, само че единствено откакто докара системата до цялостен провал.
„ Горбачов обвиняваше Живков, че желае да сътвори от България дребна Западна Германия или Япония, макар че той в никакъв случай не е заигравал на антисъветска вълна “, твърди Тошков. Независимо от това в Москва до последно подозират Живков в подмолни игри.
„ Причината е, че той отстояваше линията си и искаше да извлече от всички страни оптималните изгоди за България – дали ще е от Западна Германия, Франция или Съюз на съветските социалистически републики, за него нямаше значение “, спомня си Тошков.
Живков обаче рискува и договаря с Щраус взаимни предприятия, макар че знае, че Горбачов към този момент е провалил взаимния план за Завода за тежко машиностроене в Радомир с японския колос „ Кобе “. Идеята е в него да се вършат машини на международно равнище, само че Горбачов, разгневен от тази поредна забежка на България към Запада, подвига величествен скандал на Живков. Съдружието с „ Кобе “ е прекъснато и делът им е даден на руснаците, а резултатът е, че перспективният план е бил заровен.
Това обаче не отчайва Живков, а той с още по-голямо озлобление търси благоприятни условия да измъкне страната от сюжета на Горбачов за банкрут.
За разлика от Живков Ерих Хонекер е бил по-предпазлив. Той е поддържал скришен контакт с Щраус още от 1983 година Едва неотдавна били разкрити документи, че той се е тормозил, че Москва ще реагира отрицателно. Молбата му към Щраус била да стартира икономическо съдействие сред двете страни. Очевидно тези връзки са били загадка от най-голям порядък, тъй като в течение на диалозите са били единствено двама от сътрудниците на Хонекер. Той се е страхувал, че в случай че организира разискване в Политбюро, проектите му незабавно ще бъдат осуетени от Москва.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
Източник /
