Владимир Димитров – Майстора, един от най-значимите български художници, отказал

Владимир Димитров – Майстора, един от най-значимите български художници, отказал да продаде свои картини на цар Борис III. Случаят е от 1922 година, когато монархът посещава независима галерия на Майстора в Манежа в София. Въпреки интереса на царя, художникът отклонил предлагането, заявявайки, че творбите ще му трябват за бъдещи композиции.

През същата галерия Майстора се среща с американския филантроп Джон Крейн. Крейн, наследник на някогашния американски дипломат в Китай, демонстрира огромен интерес към творчеството му. В резултат на това, Крейн изплаща 21 картини на художника за 300 хиляди лв.. По-късно му предлага контракт за работа, като му заплаща по 150 $ месечно за изобразяване в България. За четири години Майстора предава на Крейн над 200 платна.

Владимир Димитров е роден на 1 февруари 1882 година във Фролош, Кюстендилско, в семейство на бежанци от Македония. Предците му по бащина линия са свещеници от село Магарево, Битолско, само че художникът е първият, посветил се на изкуството. Ранният му живот е изпълнен с компликации. След като татко му е ранен и остава неработоспособен, младият Владимир стартира работа още на 15 години като лакей в механа в София. По-късно работи като бояджия и писар в Кюстендил, където рисува в свободното си време. Неговият гений е видян от ръководителя на съда Никола Чехларов, който обезпечава приемането му в Рисувалното учебно заведение в София. Там състудентите му дават прякора Майстора, поради триумфите му във всички състезания.

През 1916 година Майстора придобива интернационална популярност, участвайки с 13 графики и акварели на галерия в Берлин. Между март и май 1924 година посещава Съединени американски щати, където също получава самопризнание, само че се завръща в България по здравословни аргументи. През 1953 година, в своята биография, той написа:

След като платих налог на „ идеализма “, въпреки и късно, възприех само верния светоглед – марксизма-ленинизма, а за изкуството – социалистическия натурализъм.

Стилът на Майстора е определян като постимпресионизъм, фокусиран върху българския обичай и природата. Той е прочут с изобразяването на жътвари, орачи, моми и дами в носии, постоянно с цветя и плодове. Художникът рисува плодовете постоянно на дървото, с цел да съобщи тяхната жизнеспособност. Предпочитани тематики в творчеството му са дамата като майка, децата и цикълът на живота. От 1930 година до 1951 година е командирован като художник в село Шишковци, където съгласно критиците основава най-стойностните си картини. Там той вижда

безконечното начало на вселената

в всекидневието на селските хора.

В отчет до Министерството на националната култура от 1936 година Майстора декларира:

А чудно богата е родината ни откъм материал за изкуство и няма за какво да се върви нито в Азия, нито в Америка или Африка. Защото при нашите древен фигури на предци и татковци, моми, невести и майки светици, а и при прелестните ни плодородни поля, цветове и плодове, а също балкани, реки и мор, стига единствено да има по-сносни условия за творчество, биха се създали работи – живи дела…

Владимир Димитров – Майстора умира на 29 септември 1960 година в София на 78-годишна възраст.