Студени досиета: ДС и КГБ ли стоят зад убийството с чадър на Георги Марков?
Точно преди 39 години, в Лондон, против българския писател-дисидент Георги Марков е осъществено нападение. 4 дни по-късно той умира. Следите водят към Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Дир.бг. напомня трагичната история на един от най-известните българи и въпросите към убийството му.
На 7 септември 1978 година социалистическа България чества рождения ден на държавния началник Тодор Живков. В същия ден, в далечна Англия, Георги Марков излиза умерено от вкъщи си. Пресича моста Ватерло над река Темза и се насочва към автобусната спирка, с цел да стигне BBC, където работи в българската редакция.
Изведнъж усеща необикновена жилеща болежка в крайници, както самичък я разказва в дните оставащ му живот. Спомня си, че обръщайки се обратно, вижда мъж, който подвига от земята чадър.
Марков отива на работа и там вижда, че на мястото на убождането има странна пъпка. Няколко часа по-късно получава мощна тресчица и е признат незабавно в болница. Започват три мъчителни дни, в които лекарите не съумяват да създадат нищо, с цел да го спасят. На 11 септември Марков издъхва. Дъщеричката му Александра-Райна е едвам на 2 годинки.
Заради необикновените условия към гибелта му, английската полиция разпорежда подробно следствие. При аутопсията в десния прасец на писателя е открита железна сачма . Криминалистите откриват, че по дребното топче има дупчици, в които има останки от захарна субстанция. Тя се разтапя, когато температурата към нея доближи 37 градуса - каквато е на човешкото тяло. Най-важната находка в сачмата обаче е мощната отрова рицин, против която няма противопоставяне. При разтапянето токсичното вещество навлиза в кръвта на писателя и става причина за неизбежната му гибел.
Случаят незабавно провокира голям интерес на Запад. Медиите го назовават Убийството с българския чадър и скоро приказват за оръжието на Държавна сигурност (ДС).
Като удостоверение, през същата година различен българин – журналистът Владимир Костов, също става жертва на сходно оръжие. Той е нападнат в метрото в Париж, също с рицин. Този път обаче покритието не се разтапя и като по знамение той остава жив.
Постепенно следствието за гибелта на Георги Марков стига до извода, че директен причинител на покушението е италианец, вербуван от Държавна сигурност. Той се споделя Франческо Гулино, прочут като сътрудник " Пикадили “.
През 1971 година, едвам 25-годишен, той е вербуван от българските секрети служби, откакто два пъти е задържан по обвинявания за наркотрафик. След като подписва декларация за съдействие, чужденецът получава помощ да стартира бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген.
Според архивите, през 1977 година Гулино посещава четири пъти Англия. По-късно Скотланд Ярд открива, че всякога той е отсядал в непосредствена непосредственост до жилището на Марков и брачната половинка му Анабел Дилк - млада английска писателка от благороден генезис. След убийството, " Пикадили " напуща Англия и в никакъв случай повече не се връща там.
Едва след измененията през 1989 година, българските управляващи стартират да проверяват тази диря. През 1993 година Гулино е издирен и задържан в Копенхаген. Проведен е деветчасов разпит от английски и български следователи в наличието на датските управляващи. След това обаче българските прокуратура и разследване отхвърлят да дават публично желаните от Дания документи от досието му и по този начин се постанова той да бъде освободен. Седмици по-късно Гулино напуща Копенхаген и изчезва безследно.
Става ясно, че досието му е ревностно защитавано от Държавна сигурност. След 9-годишна правосъдна борба с ръководещите, едвам през 2008 година, журналистът Христо Христов съумява да получи архива на Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност, обвързван с покушението над " Скитник " - по този начин е наречено още преди гибелта му оперативното дело на спецслужбите против Марков.
Години по-късно известният следовател Богдан Карайотов, разследвал делото за убийството през 1990-1999 година, пък декларира:
" Предадоха ни материалите на този сътрудник, може да се каже, в насипно положение, което показваше, че от него е дърпано, вадено, скривано и кой знае още какво са правили с него ".
Оказва се, че през 1987 година са унищожени над 700 страници от досието . Мотивът е, че съдържат остарели материали. Предложението е одобрено от тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Владимир Тодоров. Унищожаването обаче е нелегално, защото срокът за предпазване на персоналните каузи на агентурата е до навършване на 75-годишна възраст на лицето, а на работни каузи на агентурата - до 15 години след предаването им в списък.
През 1992 година ген. Тодоров е приет за отговорен и наказан дейно на 11 месеца затвор за заличаване на досието на Георги Марков, само че Военната прокуратура не го проверява за унищожаването на материалите от досието на сътрудник " Пикадили ".
Междувременно, през 90-те години, сътрудници на МИ-6 идват в София и влизат в архивите на Държавна сигурност. Според английското разузнаване физическият палач е точно Франческо Гулино. А съгласно архивите на Държавна сигурност той получава 30 000 $, безвъзмездни почивки и други облаги, в това число държавен орден.
След 1989 година и двама висши офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Олег Калугин и Олег Гордиевски, декларират обществено, че убийството на Марков е квалифицирано от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по поръчка на българската Държавна сигурност .
Повече от 30 години след покушението против Марков, Гулино е открит от немския режисьор Клаус Дексел в австрийския град Велс. Интервюто с сътрудник " Пикадили “ става част от документален филм, който излиза през 2013 година Очаквано, пред камерата италианецът отхвърля да има нещо общо с убийството. На млади години той е подписал декларация пред Държавна сигурност, че няма да споделя с никого за " поетия ангажимент ".
Авторът обаче стига до други свидетелства, съгласно които покушението е осъществено от екип от най-малко петима души, в който е взел участие и " Пикадили ". Лансира се и версията, появила се във времето - че в действителност убийството не е осъществено с чадър, а с дребен предмет, с който при допира с крайници на Марков отровата е инжектирана.
Във кино лентата за първи път в детайли е наранена и хипотезата, че английските секрети служби са предпочели да бездействат, макар че са имали задоволително информация за идното нападение.
Джери и партията
Георги Иванов Марков, именуван от другари и сътрудници Джери, е роден на 1 март 1929 година в София. Завършва Държавната политехника, където през 1953 година се дипломира като инженер–химик.
Още като студент обаче Марков заболява от тежка форма на белодробна туберкулоза, наследена от татко му - фелдфебел в Княжество България, а по-късно, към този момент болен - продавач на вестници.
Младият мъж прекарва доста време в лечебни заведения и санаториуми и точно там стартира да написа. " От нямане какво да върша - прописах ", майтапи се той, представен след години от своя другар Стефан Цанев.
Талантът на Марков е видян от висшестоящите в комунистическата партия и той е позволен да стане един от сценаристите на първите епизоди на сериала " На всеки километър “.
Започват да го канят и на разнообразни събития, на някои от които участва самият Тодор Живков. Тогава Джери вижда от близо по какъв начин живее върхушката. И взема решение, че не желае да е част от нея. През 1969 година напуща страната, откакто една от театралните му постановки е неразрешена. Заминава при брат си в Италия, където остава 2 година След това се мести в Лондон. Започва да работи за BBC, сътрудничи и на „ Дойче веле “ и радио „ Свободна Европа “.
Българските служби не пропущат това, завеждат дело против него като невъзвращенец и през 1972 година той е наказан задочно на 6 години и половина затвор . Творбите му са иззети от библиотеките, а името му е изтрито от надписите на " На всеки километър " и неразрешено чак до 1989 година
Марков обаче не се опасява. Между 1975 и 1978 година приключва един от най-мащабните си писания, за който се счита, че става съществена причина да бъде погубен. В „ Задочни репортажи за България “, които се излъчват всяка седмица по " Свободна Европа ", той подлага на критика остро и споделя за Живков и неговия режим.
„ И по този начин, Партията е България. И, несъмнено, България е Партията. Всеки е българин дотолкоз, доколкото е в крайник с Партията. Иначе не е никакъв българин – колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език “, написа в книгата Джери.
Много години по-късно, в броя си от 18 февруари 2010 година, американското списание " TIME " слага покушението против Георги Марков на пето място в класацията на десетте най-прочути заговора . Преди него се подреждат атентатът против Адолф Хитлер, убийството на Лев Троцки, разстрелът на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, довел до Първата международна война, и убийството на военния пълководец на Хамас Махмуд ал Мабхух през 2010-та в Дубай.
Дир.бг. напомня трагичната история на един от най-известните българи и въпросите към убийството му.
На 7 септември 1978 година социалистическа България чества рождения ден на държавния началник Тодор Живков. В същия ден, в далечна Англия, Георги Марков излиза умерено от вкъщи си. Пресича моста Ватерло над река Темза и се насочва към автобусната спирка, с цел да стигне BBC, където работи в българската редакция.
Изведнъж усеща необикновена жилеща болежка в крайници, както самичък я разказва в дните оставащ му живот. Спомня си, че обръщайки се обратно, вижда мъж, който подвига от земята чадър.
Марков отива на работа и там вижда, че на мястото на убождането има странна пъпка. Няколко часа по-късно получава мощна тресчица и е признат незабавно в болница. Започват три мъчителни дни, в които лекарите не съумяват да създадат нищо, с цел да го спасят. На 11 септември Марков издъхва. Дъщеричката му Александра-Райна е едвам на 2 годинки.
Заради необикновените условия към гибелта му, английската полиция разпорежда подробно следствие. При аутопсията в десния прасец на писателя е открита железна сачма . Криминалистите откриват, че по дребното топче има дупчици, в които има останки от захарна субстанция. Тя се разтапя, когато температурата към нея доближи 37 градуса - каквато е на човешкото тяло. Най-важната находка в сачмата обаче е мощната отрова рицин, против която няма противопоставяне. При разтапянето токсичното вещество навлиза в кръвта на писателя и става причина за неизбежната му гибел.
Случаят незабавно провокира голям интерес на Запад. Медиите го назовават Убийството с българския чадър и скоро приказват за оръжието на Държавна сигурност (ДС).
Като удостоверение, през същата година различен българин – журналистът Владимир Костов, също става жертва на сходно оръжие. Той е нападнат в метрото в Париж, също с рицин. Този път обаче покритието не се разтапя и като по знамение той остава жив.
Постепенно следствието за гибелта на Георги Марков стига до извода, че директен причинител на покушението е италианец, вербуван от Държавна сигурност. Той се споделя Франческо Гулино, прочут като сътрудник " Пикадили “.
През 1971 година, едвам 25-годишен, той е вербуван от българските секрети служби, откакто два пъти е задържан по обвинявания за наркотрафик. След като подписва декларация за съдействие, чужденецът получава помощ да стартира бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген.
Според архивите, през 1977 година Гулино посещава четири пъти Англия. По-късно Скотланд Ярд открива, че всякога той е отсядал в непосредствена непосредственост до жилището на Марков и брачната половинка му Анабел Дилк - млада английска писателка от благороден генезис. След убийството, " Пикадили " напуща Англия и в никакъв случай повече не се връща там.
Едва след измененията през 1989 година, българските управляващи стартират да проверяват тази диря. През 1993 година Гулино е издирен и задържан в Копенхаген. Проведен е деветчасов разпит от английски и български следователи в наличието на датските управляващи. След това обаче българските прокуратура и разследване отхвърлят да дават публично желаните от Дания документи от досието му и по този начин се постанова той да бъде освободен. Седмици по-късно Гулино напуща Копенхаген и изчезва безследно.
Става ясно, че досието му е ревностно защитавано от Държавна сигурност. След 9-годишна правосъдна борба с ръководещите, едвам през 2008 година, журналистът Христо Христов съумява да получи архива на Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност, обвързван с покушението над " Скитник " - по този начин е наречено още преди гибелта му оперативното дело на спецслужбите против Марков.
Години по-късно известният следовател Богдан Карайотов, разследвал делото за убийството през 1990-1999 година, пък декларира:
" Предадоха ни материалите на този сътрудник, може да се каже, в насипно положение, което показваше, че от него е дърпано, вадено, скривано и кой знае още какво са правили с него ".
Оказва се, че през 1987 година са унищожени над 700 страници от досието . Мотивът е, че съдържат остарели материали. Предложението е одобрено от тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Владимир Тодоров. Унищожаването обаче е нелегално, защото срокът за предпазване на персоналните каузи на агентурата е до навършване на 75-годишна възраст на лицето, а на работни каузи на агентурата - до 15 години след предаването им в списък.
През 1992 година ген. Тодоров е приет за отговорен и наказан дейно на 11 месеца затвор за заличаване на досието на Георги Марков, само че Военната прокуратура не го проверява за унищожаването на материалите от досието на сътрудник " Пикадили ".
Междувременно, през 90-те години, сътрудници на МИ-6 идват в София и влизат в архивите на Държавна сигурност. Според английското разузнаване физическият палач е точно Франческо Гулино. А съгласно архивите на Държавна сигурност той получава 30 000 $, безвъзмездни почивки и други облаги, в това число държавен орден.
След 1989 година и двама висши офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Олег Калугин и Олег Гордиевски, декларират обществено, че убийството на Марков е квалифицирано от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по поръчка на българската Държавна сигурност .
Повече от 30 години след покушението против Марков, Гулино е открит от немския режисьор Клаус Дексел в австрийския град Велс. Интервюто с сътрудник " Пикадили “ става част от документален филм, който излиза през 2013 година Очаквано, пред камерата италианецът отхвърля да има нещо общо с убийството. На млади години той е подписал декларация пред Държавна сигурност, че няма да споделя с никого за " поетия ангажимент ".
Авторът обаче стига до други свидетелства, съгласно които покушението е осъществено от екип от най-малко петима души, в който е взел участие и " Пикадили ". Лансира се и версията, появила се във времето - че в действителност убийството не е осъществено с чадър, а с дребен предмет, с който при допира с крайници на Марков отровата е инжектирана.
Във кино лентата за първи път в детайли е наранена и хипотезата, че английските секрети служби са предпочели да бездействат, макар че са имали задоволително информация за идното нападение.
Джери и партията
Георги Иванов Марков, именуван от другари и сътрудници Джери, е роден на 1 март 1929 година в София. Завършва Държавната политехника, където през 1953 година се дипломира като инженер–химик.
Още като студент обаче Марков заболява от тежка форма на белодробна туберкулоза, наследена от татко му - фелдфебел в Княжество България, а по-късно, към този момент болен - продавач на вестници.
Младият мъж прекарва доста време в лечебни заведения и санаториуми и точно там стартира да написа. " От нямане какво да върша - прописах ", майтапи се той, представен след години от своя другар Стефан Цанев.
Талантът на Марков е видян от висшестоящите в комунистическата партия и той е позволен да стане един от сценаристите на първите епизоди на сериала " На всеки километър “.
Започват да го канят и на разнообразни събития, на някои от които участва самият Тодор Живков. Тогава Джери вижда от близо по какъв начин живее върхушката. И взема решение, че не желае да е част от нея. През 1969 година напуща страната, откакто една от театралните му постановки е неразрешена. Заминава при брат си в Италия, където остава 2 година След това се мести в Лондон. Започва да работи за BBC, сътрудничи и на „ Дойче веле “ и радио „ Свободна Европа “.
Българските служби не пропущат това, завеждат дело против него като невъзвращенец и през 1972 година той е наказан задочно на 6 години и половина затвор . Творбите му са иззети от библиотеките, а името му е изтрито от надписите на " На всеки километър " и неразрешено чак до 1989 година
Марков обаче не се опасява. Между 1975 и 1978 година приключва един от най-мащабните си писания, за който се счита, че става съществена причина да бъде погубен. В „ Задочни репортажи за България “, които се излъчват всяка седмица по " Свободна Европа ", той подлага на критика остро и споделя за Живков и неговия режим.
„ И по този начин, Партията е България. И, несъмнено, България е Партията. Всеки е българин дотолкоз, доколкото е в крайник с Партията. Иначе не е никакъв българин – колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език “, написа в книгата Джери.
Много години по-късно, в броя си от 18 февруари 2010 година, американското списание " TIME " слага покушението против Георги Марков на пето място в класацията на десетте най-прочути заговора . Преди него се подреждат атентатът против Адолф Хитлер, убийството на Лев Троцки, разстрелът на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, довел до Първата международна война, и убийството на военния пълководец на Хамас Махмуд ал Мабхух през 2010-та в Дубай.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ