Операция Овърлорд
На 6 юни 1944 година е обещано дълго чаканото начало на интервенция „ Овърлорд “. Тази интервенция е позната като Вторият фронт на европейския спектакъл на бойните дейности на Втората международна война.
Операцията е най-мащабното до тогава в международната военна история форсиране на водна бариера. То е осъществено от обединените англосаксонски антихитлеристки сили и е връх на военното единение на Съединени американски щати и Англия.
Лидерите на тези две велики сили, всеки съгласно своя темперамент, дават оценка на това събитие.
Ф. Д. Рузвелт: „ Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, правят велико дело. Води ги. Дай им мощ, геройство и неотстъпчивост. Те се борят за свободата “.
У. Чърчил: „ Най-трудната и комплицирана интервенция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години “.
***
Точна и откровена е оценката на Й. В. Сталин: „ Историята на войните не познава друга интервенция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на осъществяване “.
Откриването на Втори фронт се прави след тригодишна разрушителна и, което е по-страшно, след изтребителна война сред континентална Европа, отпред с нацистка Германия, против Съветския съюз. Това не бе война единствено на Третия райх. Това бе война на „ цивилизована Европа “ против „ източното безчовечие “.
Колкото е висока оценката на военно-техническото осъществяване на интервенция „ Овърлорд “, толкоз е противоречиво времето на нейното осъществяване и нейното значение за успеха на антихитлеристката коалиция Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия.
В Съветския съюз политическата и историческа оценка на грандиозното събитие, каквато бе десантната интервенция „ Овърлорд “, се преглежда като извънредно закъсняла и користна. тъй като нейните осъществители са чакали Съветският съюз да изтощи до прекаленост съвкупните си запаси - човешки, механически и продоволствени. И в действителност през трите години - от юни 1941 година до юни 1944 година - Съюз на съветските социалистически републики води яростна война. Най-могъщата по това време военна мощ в Света Вермахтът минава с пердах един път дистанцията на руска територия до Москва и по-късно назад до полската граница.
Тази голяма земя, от Москва до Брестката цитадела и от Балтика до Черно море на юг, се е трансформирала в гигантско гробище за 5 500 000 немци и 1 500 000 техни съдружници от цяла Европа. Това основава измежду висшите военни среди на Съюз на съветските социалистически републики убеждението, че след серията блестящи победи на Червената войска през 1943 година е задоволителен още един напор и тя ще доближи до Ламанша, само че висшото основно командване и най-много Й. В. Сталин, като висш главнокомандващ, се оказват безпощадни реалисти. По това време единствено почти се знаят загубите на Червената войска, само че напълно не е прочут броят на загубите измежду цивилното население. Ясно е, че свръхчовешкото напрежение на популацията на Съюз на съветските социалистически републики е изтощило съвсем до дъно неговите материални и духовни сили.
Затова, въпреки и закъсняло, откриването на Втория фронт изиграва в случай че не избавителна, то извънредно значима роля за разгрома на нацистка Германия. При това би трябвало да се подчертае, че съгласно мнението на доста руски военни анализатори на войната зад късното разкриване на Втория фронт се крие единствено користно желание на западните съдружници.
За по-ранно те обективно не са имали подготвеност. Продължителните боеве на западните съдружници в Северна Африка против надалеч по-малки елементи на Вермахта, в сравнение с тези на Източния фронт против Съюз на съветските социалистически републики, бавното и трудно напредване по територията на Апенинския полуостров на север, дават ясно да се разбере, че англосаксонските обединени въоръжени сили не биха могли съществено да се опълчват на Вермахта. Всъщност откриването на Втория фронт и победоносният ход на англо-американците от Западна към Централна Европа се дължи на една от съдбоносните неточности на немската военна просвета, заложена в основите на тази най-голяма от всички други немски страни. Те се появяват след злополучната за немския свят трийсетгодишна война, разиграла се през седемнайсети век.
Обединението на съществуващите до деветнайсети век над триста немски държавици е осъществено под гениалното предводителство на Ото декор Бисмарк. Под неговото предводителство, зад което стои военното господство на Прусия – най-голямата до тогава немска страна.
Обединението на немския свят през деветнайсети век, благодарение на, както споделя Ото декор Бисмарк „ посредством желязо и кръв “, основава у немците усещането, че освен на бойното, само че на всяко друго поле, те могат да победят всеки собствен съперник. С това усещане немският боен и политически хайлайф влиза в Първата международна война, а по-късно и във Втората. И в едната и в другата международни войни тези управления са твърдо уверени, че могат победоносно да водят война на два фронта с най-могъщите империи от това време.
И в този момент през Втората международна война те подценяват предизвестието на архитекта на немското обединяване Ото декор Бисмарк Германия в никакъв случай да не води война на два фронта.
Еднакво погрешна е и другата, необятно публикувана теза, поддържана най-общо казано от военни анализатори. Според тях без интервенцията „ Овърлорд “ и намесата на англо-американските войски, Съюз на съветските социалистически републики е щял да загуби войната.
***
Решението за разкриване на Втори фронт против нацистка Германия е взето на срещата на тримата огромни: Ф. Д. Рузвелт, У. Чърчил и Й. В. Сталин в Техеран, извършена от 28 ноември до 1 декември 1943 година
През тази знаменателна година Вермахтът претърпява две грандиозни и няколко по-малки провали, след което губи стратегическата самодейност във войната и към този момент не е кадърен на никакви настъпателни дейности. На това заседание мнението на участниците се разделя по въпроса за мястото, къде би трябвало да бъде открит Вторият фронт. У. Чърчил настойчиво поддържа концепцията това да стане някъде в Южна Европа (най-добре на Балканите). Той обаче не съумява да поддържа с безапелационни причини своето предложение. Й. В. Сталин твърдо отстоява концепцията това да стане откъм Атлантика. В случая Ф. Д. Рузвелт застава на страната на руския началник и неговото предложение.
Тази първа среща на „ тримата огромни “ е предхождана от срещи сред Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил.
Първата намира се състои през месец август 1941 година в Нюфаундленд. Въпреки че Съединени американски щати не вземат участие към момента директно в бойните дейности, те вършат това индиректно, като доставят с оръжие и военни материали воюващите против нацистка Германия Англия и Съюз на съветските социалистически републики.
На тази среща, която е израз на ново начало на англосаксонското единение и съдействие, е призната така наречен Атлантическа харта. Това е неповторим документ: в един миг, когато Англия се намира надали не пред цялостен провал, двамата велики ръководители на Съединени американски щати и Англия чертаят бъдещото следвоенно устройство на света. Този проект претърпява известни корекции, когато към двамата водачи се причислява ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики.
Следващата среща на двамата ръководители на западните страни от антихитлеристката коалиция се състои в Казабланка (Мароко) през месец януари 1943 година
Въпреки че Съединени американски щати са напълно едва ангажирани в европейския боен спектакъл, армиите на двете упоменати страни имат свое обединено командване. На срещата западните съдружници възнамеряват бъдещата огромна въздушна война против нацистка Германия и нейните съдружници. Всъщност двамата ръководители се договарят посредством тази въздушна война в действителност да се тероризира цивилното население. За това упорства командването на Кралските военно-въздушни сили на Англия в отговор на въздушната война, която преди този момент води Луфтвафе посредством непрекъснатото бомбардиране на английския остров и най-много на Лондон.
На срещата в Казабланка се взема едно друго любопитно решение – при опция през 1943 година да се открие втори фронт, за какъвто упорства Съюз на съветските социалистически републики. Опит за откриването на подобен фронт е изработен от англо-американските войски в Южна Италия.
Срещата в Казабланка се организира след успеха на англо-американските войски над обединените сили на Вермахта и италианската войска в Северна Африка. Но тези оптимистични проекти пропадат, откакто западните съдружници срещат гневната опозиция на нацистката войска на Апенините. Обединеното командване на англо-американските войски се убеждава, че въпреки и чудесно въоръжени, те нямат нито бойния дух, нито воинските умения на Вермахта. Не е изключено тъкмо тогава У. Чърчил да е осъзнал колосалната военна мощност на мощно, само че прикрито ненавижданата от него Съветска Русия. Така едвам година и половина след Казабланка и шест месеца след Техеран, обединените англо-американски сили са в положение да осъществят грандиозния проект за форсиране на Ламанша.
***
Тази най-голяма в историята военна интервенция коства на западните съдружници 226 386 жертви.
Вермахтът губи в отбранителните сражения над 530 000 жертви. Това е извънредно за сходни военни дейности съответствие на загубите на воюващите страни, макар че по съвсем цялото крайбрежие на Нормандия, немците построяват така наречен Атлантически вал. Това извънредно съответствие на човешките жертви се дължи на голямото военно-техническо предимство на съдружниците над Вермахта. По време на тази интервенция и към този момент след нея сред Съединени американски щати и Англия се построява въздушен мост от мощни американски самолети.
Но месец по-рано в Германия се случва едно събитие, чийто триумф е трябвало да постави завършек на войната: на 20 юли 1944 година против Хитлер е осъществен атентат. Той е проведен от антинацистки настроени офицери и генерали за осъществяването на държавен прелом. Под кодовото наименование „ Валкирия “, с убийството на Хитлер е трябвало да бъдат задържани всички основни фигури на нацисткия режим.
Опитът за прелом не съумява. Хитлер по знамение оцелява и дава заповед за жестока кавга с уредниците и участниците му.
По същото време съдружниците и изключително У. Чърчил настоятелно молят маршал Сталин, Червената войска да стартира лятното си нахлуване от изток. Съветското основно командване взема решение, макар незавършената подготовка за сходни набези, да стартира нахлуване по целия Източен фронт от Балтика до Черно море. Боевете сред западните съдружници и Вермахта се водят основно в Северна Европа. На 23 август 1944 година в Румъния е осъществен държавен прелом и нейният крал афишира война на нацистка Германия.
Осемдесет дни след началото на „ Овърлорд “ – 25 август 1944 година е освободен Париж.
С рухването на Париж официално се възвръща френската държавност, а самата Франция става част от антихитлеристката коалиция. Това дава опция по-късно, при подписването на капитулацията на Германия, макар гневната опозиция на У. Чърчил, Франция да бъде включена в състава на спечелилите.
Днес, когато Западна Европа отбелязва Деня на успеха над нацистка Германия на 8 май, е добре да се подсети, че в акта на капитулацията, подписан в Реймс ненадейно се появява името на Франция. На другия ден в Берлин е преподписан актът за капитулация, в който дружно с имената на държавите-победителки стои почтено и името на Франция.
***
Откриването на Втория фронт несъмнено има огромно значение за ускоряването на разгрома на нацистка Германия. Той съставлява самобитен връх на преодоляната идеологическа борба сред социалистическа Русия и нейната марксистка идеология, и либерално-демократичните две страни Съединени американски щати и Англия.
Благодарение на извънредно приятелското съдействие сред Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин са обрисувани контурите на идния следвоенен международен геополитически ред. И двамата водачи се стремят този ред да просъществува най-малко половин век след войната. Така се и получи.
Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики по това време са две проспериращи велики сили, готвещи се за спокойно взаимно битие.
Не такива са били обаче желанията на третия член на огромната антихитлеристка тройка У. Чърчил. Той не приема нито идеологически, нито геополитически сговор сред Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин за помиряване. Британският водач е срещу каквото и да е оттегляне на зони на внимание на Съюз на съветските социалистически републики. Войната е свършена, руснаците са дали своето и е най-добре да бъдат върнати в тези граници, от които Хитлер е почнал войната против Съюз на съветските социалистически републики.
Докато се е осъществявала интервенцията „ Овърлорд “, до момента в който в Западна и Източна Европа страните се освобождават от хитлеристкото владичество, У. Чърчил разпорежда свръхсекретна задача на дребна група от Съвместния планиращ щаб на Британските въоръжени сили да създаде интервенция под кодовото наименование „ Немислимо “.
Според тази интервенция, незабавно след капитулацията на Германия, обединените западно-европейски въоръжени сили в най-кратък период би трябвало да стартират широкомащабна война против Съюз на съветските социалистически републики. Към тези военни сили е трябвало да бъдат присъединени двата милиона немски пленници, несъмнено към този момент в цялостно бойно снаряжение.
У. Чърчил е вземал поради и още едно значимо събитие – Съединени американски щати през юли месец към този момент са разполагали с нуклеарно оръжие.
На този проект на У. Чърчил като че ли е нямало кой да попречи – Ф. Д. Рузвелт умира на 12 април 1945 година А това е по-малко от месец до капитулацията на нацистка Германия на 9 май….
Тогава този проект не се реализира. У. Чърчил губи изборите, извършени тъкмо по това време. Но както се вижда, неговият дух е жив и през днешния ден – интервенция „ Немислимо “ е в набиращ скорост ход!
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед9957Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед8624Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед52530Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед25313Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед33268Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед119675Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80560„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед78812Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втв
Операцията е най-мащабното до тогава в международната военна история форсиране на водна бариера. То е осъществено от обединените англосаксонски антихитлеристки сили и е връх на военното единение на Съединени американски щати и Англия.
Лидерите на тези две велики сили, всеки съгласно своя темперамент, дават оценка на това събитие.
Ф. Д. Рузвелт: „ Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, правят велико дело. Води ги. Дай им мощ, геройство и неотстъпчивост. Те се борят за свободата “.
У. Чърчил: „ Най-трудната и комплицирана интервенция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години “.
***
Точна и откровена е оценката на Й. В. Сталин: „ Историята на войните не познава друга интервенция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на осъществяване “.
Откриването на Втори фронт се прави след тригодишна разрушителна и, което е по-страшно, след изтребителна война сред континентална Европа, отпред с нацистка Германия, против Съветския съюз. Това не бе война единствено на Третия райх. Това бе война на „ цивилизована Европа “ против „ източното безчовечие “.
Колкото е висока оценката на военно-техническото осъществяване на интервенция „ Овърлорд “, толкоз е противоречиво времето на нейното осъществяване и нейното значение за успеха на антихитлеристката коалиция Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия.
В Съветския съюз политическата и историческа оценка на грандиозното събитие, каквато бе десантната интервенция „ Овърлорд “, се преглежда като извънредно закъсняла и користна. тъй като нейните осъществители са чакали Съветският съюз да изтощи до прекаленост съвкупните си запаси - човешки, механически и продоволствени. И в действителност през трите години - от юни 1941 година до юни 1944 година - Съюз на съветските социалистически републики води яростна война. Най-могъщата по това време военна мощ в Света Вермахтът минава с пердах един път дистанцията на руска територия до Москва и по-късно назад до полската граница.
Тази голяма земя, от Москва до Брестката цитадела и от Балтика до Черно море на юг, се е трансформирала в гигантско гробище за 5 500 000 немци и 1 500 000 техни съдружници от цяла Европа. Това основава измежду висшите военни среди на Съюз на съветските социалистически републики убеждението, че след серията блестящи победи на Червената войска през 1943 година е задоволителен още един напор и тя ще доближи до Ламанша, само че висшото основно командване и най-много Й. В. Сталин, като висш главнокомандващ, се оказват безпощадни реалисти. По това време единствено почти се знаят загубите на Червената войска, само че напълно не е прочут броят на загубите измежду цивилното население. Ясно е, че свръхчовешкото напрежение на популацията на Съюз на съветските социалистически републики е изтощило съвсем до дъно неговите материални и духовни сили.
Затова, въпреки и закъсняло, откриването на Втория фронт изиграва в случай че не избавителна, то извънредно значима роля за разгрома на нацистка Германия. При това би трябвало да се подчертае, че съгласно мнението на доста руски военни анализатори на войната зад късното разкриване на Втория фронт се крие единствено користно желание на западните съдружници.
За по-ранно те обективно не са имали подготвеност. Продължителните боеве на западните съдружници в Северна Африка против надалеч по-малки елементи на Вермахта, в сравнение с тези на Източния фронт против Съюз на съветските социалистически републики, бавното и трудно напредване по територията на Апенинския полуостров на север, дават ясно да се разбере, че англосаксонските обединени въоръжени сили не биха могли съществено да се опълчват на Вермахта. Всъщност откриването на Втория фронт и победоносният ход на англо-американците от Западна към Централна Европа се дължи на една от съдбоносните неточности на немската военна просвета, заложена в основите на тази най-голяма от всички други немски страни. Те се появяват след злополучната за немския свят трийсетгодишна война, разиграла се през седемнайсети век.
Обединението на съществуващите до деветнайсети век над триста немски държавици е осъществено под гениалното предводителство на Ото декор Бисмарк. Под неговото предводителство, зад което стои военното господство на Прусия – най-голямата до тогава немска страна.
Обединението на немския свят през деветнайсети век, благодарение на, както споделя Ото декор Бисмарк „ посредством желязо и кръв “, основава у немците усещането, че освен на бойното, само че на всяко друго поле, те могат да победят всеки собствен съперник. С това усещане немският боен и политически хайлайф влиза в Първата международна война, а по-късно и във Втората. И в едната и в другата международни войни тези управления са твърдо уверени, че могат победоносно да водят война на два фронта с най-могъщите империи от това време.
И в този момент през Втората международна война те подценяват предизвестието на архитекта на немското обединяване Ото декор Бисмарк Германия в никакъв случай да не води война на два фронта.
Еднакво погрешна е и другата, необятно публикувана теза, поддържана най-общо казано от военни анализатори. Според тях без интервенцията „ Овърлорд “ и намесата на англо-американските войски, Съюз на съветските социалистически републики е щял да загуби войната.
***
Решението за разкриване на Втори фронт против нацистка Германия е взето на срещата на тримата огромни: Ф. Д. Рузвелт, У. Чърчил и Й. В. Сталин в Техеран, извършена от 28 ноември до 1 декември 1943 година
През тази знаменателна година Вермахтът претърпява две грандиозни и няколко по-малки провали, след което губи стратегическата самодейност във войната и към този момент не е кадърен на никакви настъпателни дейности. На това заседание мнението на участниците се разделя по въпроса за мястото, къде би трябвало да бъде открит Вторият фронт. У. Чърчил настойчиво поддържа концепцията това да стане някъде в Южна Европа (най-добре на Балканите). Той обаче не съумява да поддържа с безапелационни причини своето предложение. Й. В. Сталин твърдо отстоява концепцията това да стане откъм Атлантика. В случая Ф. Д. Рузвелт застава на страната на руския началник и неговото предложение.
Тази първа среща на „ тримата огромни “ е предхождана от срещи сред Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил.
Първата намира се състои през месец август 1941 година в Нюфаундленд. Въпреки че Съединени американски щати не вземат участие към момента директно в бойните дейности, те вършат това индиректно, като доставят с оръжие и военни материали воюващите против нацистка Германия Англия и Съюз на съветските социалистически републики.
На тази среща, която е израз на ново начало на англосаксонското единение и съдействие, е призната така наречен Атлантическа харта. Това е неповторим документ: в един миг, когато Англия се намира надали не пред цялостен провал, двамата велики ръководители на Съединени американски щати и Англия чертаят бъдещото следвоенно устройство на света. Този проект претърпява известни корекции, когато към двамата водачи се причислява ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики.
Следващата среща на двамата ръководители на западните страни от антихитлеристката коалиция се състои в Казабланка (Мароко) през месец януари 1943 година
Въпреки че Съединени американски щати са напълно едва ангажирани в европейския боен спектакъл, армиите на двете упоменати страни имат свое обединено командване. На срещата западните съдружници възнамеряват бъдещата огромна въздушна война против нацистка Германия и нейните съдружници. Всъщност двамата ръководители се договарят посредством тази въздушна война в действителност да се тероризира цивилното население. За това упорства командването на Кралските военно-въздушни сили на Англия в отговор на въздушната война, която преди този момент води Луфтвафе посредством непрекъснатото бомбардиране на английския остров и най-много на Лондон.
На срещата в Казабланка се взема едно друго любопитно решение – при опция през 1943 година да се открие втори фронт, за какъвто упорства Съюз на съветските социалистически републики. Опит за откриването на подобен фронт е изработен от англо-американските войски в Южна Италия.
Срещата в Казабланка се организира след успеха на англо-американските войски над обединените сили на Вермахта и италианската войска в Северна Африка. Но тези оптимистични проекти пропадат, откакто западните съдружници срещат гневната опозиция на нацистката войска на Апенините. Обединеното командване на англо-американските войски се убеждава, че въпреки и чудесно въоръжени, те нямат нито бойния дух, нито воинските умения на Вермахта. Не е изключено тъкмо тогава У. Чърчил да е осъзнал колосалната военна мощност на мощно, само че прикрито ненавижданата от него Съветска Русия. Така едвам година и половина след Казабланка и шест месеца след Техеран, обединените англо-американски сили са в положение да осъществят грандиозния проект за форсиране на Ламанша.
***
Тази най-голяма в историята военна интервенция коства на западните съдружници 226 386 жертви.
Вермахтът губи в отбранителните сражения над 530 000 жертви. Това е извънредно за сходни военни дейности съответствие на загубите на воюващите страни, макар че по съвсем цялото крайбрежие на Нормандия, немците построяват така наречен Атлантически вал. Това извънредно съответствие на човешките жертви се дължи на голямото военно-техническо предимство на съдружниците над Вермахта. По време на тази интервенция и към този момент след нея сред Съединени американски щати и Англия се построява въздушен мост от мощни американски самолети.
Но месец по-рано в Германия се случва едно събитие, чийто триумф е трябвало да постави завършек на войната: на 20 юли 1944 година против Хитлер е осъществен атентат. Той е проведен от антинацистки настроени офицери и генерали за осъществяването на държавен прелом. Под кодовото наименование „ Валкирия “, с убийството на Хитлер е трябвало да бъдат задържани всички основни фигури на нацисткия режим.
Опитът за прелом не съумява. Хитлер по знамение оцелява и дава заповед за жестока кавга с уредниците и участниците му.
По същото време съдружниците и изключително У. Чърчил настоятелно молят маршал Сталин, Червената войска да стартира лятното си нахлуване от изток. Съветското основно командване взема решение, макар незавършената подготовка за сходни набези, да стартира нахлуване по целия Източен фронт от Балтика до Черно море. Боевете сред западните съдружници и Вермахта се водят основно в Северна Европа. На 23 август 1944 година в Румъния е осъществен държавен прелом и нейният крал афишира война на нацистка Германия.
Осемдесет дни след началото на „ Овърлорд “ – 25 август 1944 година е освободен Париж.
С рухването на Париж официално се възвръща френската държавност, а самата Франция става част от антихитлеристката коалиция. Това дава опция по-късно, при подписването на капитулацията на Германия, макар гневната опозиция на У. Чърчил, Франция да бъде включена в състава на спечелилите.
Днес, когато Западна Европа отбелязва Деня на успеха над нацистка Германия на 8 май, е добре да се подсети, че в акта на капитулацията, подписан в Реймс ненадейно се появява името на Франция. На другия ден в Берлин е преподписан актът за капитулация, в който дружно с имената на държавите-победителки стои почтено и името на Франция.
***
Откриването на Втория фронт несъмнено има огромно значение за ускоряването на разгрома на нацистка Германия. Той съставлява самобитен връх на преодоляната идеологическа борба сред социалистическа Русия и нейната марксистка идеология, и либерално-демократичните две страни Съединени американски щати и Англия.
Благодарение на извънредно приятелското съдействие сред Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин са обрисувани контурите на идния следвоенен международен геополитически ред. И двамата водачи се стремят този ред да просъществува най-малко половин век след войната. Така се и получи.
Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики по това време са две проспериращи велики сили, готвещи се за спокойно взаимно битие.
Не такива са били обаче желанията на третия член на огромната антихитлеристка тройка У. Чърчил. Той не приема нито идеологически, нито геополитически сговор сред Ф. Д. Рузвелт и Й. В. Сталин за помиряване. Британският водач е срещу каквото и да е оттегляне на зони на внимание на Съюз на съветските социалистически републики. Войната е свършена, руснаците са дали своето и е най-добре да бъдат върнати в тези граници, от които Хитлер е почнал войната против Съюз на съветските социалистически републики.
Докато се е осъществявала интервенцията „ Овърлорд “, до момента в който в Западна и Източна Европа страните се освобождават от хитлеристкото владичество, У. Чърчил разпорежда свръхсекретна задача на дребна група от Съвместния планиращ щаб на Британските въоръжени сили да създаде интервенция под кодовото наименование „ Немислимо “.
Според тази интервенция, незабавно след капитулацията на Германия, обединените западно-европейски въоръжени сили в най-кратък период би трябвало да стартират широкомащабна война против Съюз на съветските социалистически републики. Към тези военни сили е трябвало да бъдат присъединени двата милиона немски пленници, несъмнено към този момент в цялостно бойно снаряжение.
У. Чърчил е вземал поради и още едно значимо събитие – Съединени американски щати през юли месец към този момент са разполагали с нуклеарно оръжие.
На този проект на У. Чърчил като че ли е нямало кой да попречи – Ф. Д. Рузвелт умира на 12 април 1945 година А това е по-малко от месец до капитулацията на нацистка Германия на 9 май….
Тогава този проект не се реализира. У. Чърчил губи изборите, извършени тъкмо по това време. Но както се вижда, неговият дух е жив и през днешния ден – интервенция „ Немислимо “ е в набиращ скорост ход!
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед9957Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед8624Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед52530Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед25313Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед33268Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед119675Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80560„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед78812Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втв
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ