80 висши назначения в държавата остават без титуляри
Тези дни едно от изданията на кръга „ Капитал “ загрижено разяснява обстоятелството, че в страната се чакат цели 80 висши назначения в основни институции. Сред тях са и 17 регулаторни органа, от които зависят спазването правата на жителите, отбраната на публичния интерес и прекъсване на злоупотребите с власт. Повечето от тези постове са вакантни заради неналичието на решения на Народното събрание. Отиващото си Народно заседание, обаче, също няма изгледи да го направи. Оправданието е едно – липсва нормално парламентарно болшинство, какво остава за конституционно, написа уеб сайтът „ Трибюн “.
Браво за напомнянето! Важно е. Но за какво е по този начин – нито дума. Дали в действителност поради разпарчетосания парламент или поради несъгласието на множеството части да одобряват безконтролното покоряване на страната на тясно партийни, персонални и бизнес ползи на хората от „ промяната “ и „ смяната “? И дали не вървим към разрушение на държавността по проект за преодоляване на страната от тези „ здрави сили “.
Изглежда необичайно, че да вземем за пример „ реформаторите “ в правораздаването са най-инертни за избора на нови членове на Висшия правосъден съвет, на нов началник на Инспектората и инспектори на правосъдната власт, за които се изискват най-малко 160 гласа или за нови конституционни съдии, за които и 120 депутата стигат.
Обяснението е доста ясно. „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ не бързат, тъй като просто нямат болшинство, с цел да си назначат „ свои хора “, каквато инструкция сложи ясно Кирил Петков още в първите дни на краткосрочния му неуспех като министър председател. Затова не бързат с назначенията по проект. Нищо, че държавността е пред разпад. Пък и друга задача имат, сложена им от олигархията. Първо, би трябвало да се оваканти предварително постът на основния прокурор, да се постави юзда на другите огромни в правораздаването и на Висш съдебен съвет, да проработи новата КПКОНПИ (вероятно към този момент без шеф с прозвището „ градинарят с многото тоалетни “).
Схемата на реформаторите „ или наши хора, или никой различен “ избоде очи даже в няколкото месеца, когато имаха (почти) цялата власт. Не можаха да изберат нов гуверньор на Българска народна банка, само че съумяха да се изпокарат поради този пост. Близо година по-късно към този момент знаем и за какво – тъй като от шефа на Българска народна банка явно се е очаквало да даде „ зелена светлина “ за обезпечаването на достъп на NEXO до банковата система БОРИКА.
Странно е държанието и на обичайните партии – те също не показват воля, с цел да стабилизират страната.
ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи – все партии с опит, не демонстрират огромна угриженост за изтеклите мандати на куп регулаторни и контролни институции, пък и нали има мандати, открити със закон. На процедура, неизпълнявайки отговорностите си, депутатите дават неприятен образец към всички жители, че законите могат да се неглижират.
Днес основни държавни органи работят с изтекли мандати, с непопълнен състав и без титулярни ръководители. И стават от ден на ден, при отсъствието на постоянно държавно управление и при парламенти с 2-3-4 месеца живот. Продължават да са в режим на изчакване. Колкото и да приказваме, тези институции, тяхното кадрово обновяване с „ нашите хора “ остава в сянката на кадровото обновяване в прокуратурата и правосъдната власт – първи приоритет на „ смяната “ и „ жълтопаветниците “ от Демократична България. Причината е забележима и всеки мислещ жител я знае – прокуратура, следствието, част от съдиите, изобщо правосъдната власт в огромна степен съумяха да устоят на натиска, не разрешиха да бъдат въвлечени в рецесиите, които разрушават държавността. Заради това са и всичките офанзиви против магистратите, тъй като отхвърлят да подсигуряват безконтролна и безметежна власт на политици и олигарси. Ако се стигне до дефинитивно приемане на плановете за „ следствие на основния прокурор “ и „ правосъдна промяна “, то явно рецесиите в страната могат единствено да се задълбочат като дестабилизират към този момент и правосъдната система.
Браво за напомнянето! Важно е. Но за какво е по този начин – нито дума. Дали в действителност поради разпарчетосания парламент или поради несъгласието на множеството части да одобряват безконтролното покоряване на страната на тясно партийни, персонални и бизнес ползи на хората от „ промяната “ и „ смяната “? И дали не вървим към разрушение на държавността по проект за преодоляване на страната от тези „ здрави сили “.
Изглежда необичайно, че да вземем за пример „ реформаторите “ в правораздаването са най-инертни за избора на нови членове на Висшия правосъден съвет, на нов началник на Инспектората и инспектори на правосъдната власт, за които се изискват най-малко 160 гласа или за нови конституционни съдии, за които и 120 депутата стигат.
Обяснението е доста ясно. „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ не бързат, тъй като просто нямат болшинство, с цел да си назначат „ свои хора “, каквато инструкция сложи ясно Кирил Петков още в първите дни на краткосрочния му неуспех като министър председател. Затова не бързат с назначенията по проект. Нищо, че държавността е пред разпад. Пък и друга задача имат, сложена им от олигархията. Първо, би трябвало да се оваканти предварително постът на основния прокурор, да се постави юзда на другите огромни в правораздаването и на Висш съдебен съвет, да проработи новата КПКОНПИ (вероятно към този момент без шеф с прозвището „ градинарят с многото тоалетни “).
Схемата на реформаторите „ или наши хора, или никой различен “ избоде очи даже в няколкото месеца, когато имаха (почти) цялата власт. Не можаха да изберат нов гуверньор на Българска народна банка, само че съумяха да се изпокарат поради този пост. Близо година по-късно към този момент знаем и за какво – тъй като от шефа на Българска народна банка явно се е очаквало да даде „ зелена светлина “ за обезпечаването на достъп на NEXO до банковата система БОРИКА.
Странно е държанието и на обичайните партии – те също не показват воля, с цел да стабилизират страната.
ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи – все партии с опит, не демонстрират огромна угриженост за изтеклите мандати на куп регулаторни и контролни институции, пък и нали има мандати, открити със закон. На процедура, неизпълнявайки отговорностите си, депутатите дават неприятен образец към всички жители, че законите могат да се неглижират.
Днес основни държавни органи работят с изтекли мандати, с непопълнен състав и без титулярни ръководители. И стават от ден на ден, при отсъствието на постоянно държавно управление и при парламенти с 2-3-4 месеца живот. Продължават да са в режим на изчакване. Колкото и да приказваме, тези институции, тяхното кадрово обновяване с „ нашите хора “ остава в сянката на кадровото обновяване в прокуратурата и правосъдната власт – първи приоритет на „ смяната “ и „ жълтопаветниците “ от Демократична България. Причината е забележима и всеки мислещ жител я знае – прокуратура, следствието, част от съдиите, изобщо правосъдната власт в огромна степен съумяха да устоят на натиска, не разрешиха да бъдат въвлечени в рецесиите, които разрушават държавността. Заради това са и всичките офанзиви против магистратите, тъй като отхвърлят да подсигуряват безконтролна и безметежна власт на политици и олигарси. Ако се стигне до дефинитивно приемане на плановете за „ следствие на основния прокурор “ и „ правосъдна промяна “, то явно рецесиите в страната могат единствено да се задълбочат като дестабилизират към този момент и правосъдната система.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ