Теорията на струните е предполагаема теория за всичко, което физиците

Теорията на струните е хипотетична доктрина за всичко, което физиците се надяват един ден да обяснят, безусловно за всичко. Всички сили, всички частици, всички константи, всички неща под един единствен научен покрив, където всичко, което виждаме, е резултат от дребни, вибриращи струни. Теоретиците работят върху концепцията от 60-те години на предишния век и едно от първите неща, които схванаха, е, че с цел да работи теорията, във Вселената би трябвало да има повече от четири измерения, с които сме привикнали. И тази концепция не е толкоз луда, колкото наподобява.

В теорията на струните дребни бримки на вибриращата резистентност (на доктрина те са главният обект на реалността) се демонстрират като другите частици (електрони, кварки, неутрино и др.)

и като носители на мощ на природата (фотони, глуони гравитони и др.). Начинът, по който вършат това, е посредством техните трептения. Всяка струна е толкоз мъничка, че ни се коства, че не е нищо повече от парченце точица, само че всеки низ може да вибрира в разнообразни режими, по същия метод, по който можете да получавате разнообразни тонове от струна на китара.

Счита се, че всеки режим на осцилация е обвързван с друг тип частици.

Така че всички струни, вибриращи по един метод, наподобяват като електрони, всички струни, вибриращи по различен метод, наподобяват като фотони и така нататък Това, което виждаме като конфликти на частици, от позиция на теорията на струните, са куп струни, които се сливат и разделят. Но с цел да работи системата, би трябвало да има повече от четири измерения във Вселената. Това е по този начин, тъй като нормалното пространство-време не дава на струните задоволително „ място “ да вибрират по всички способи, които им трябват, с цел да се изразят изцяло като всички разновидности на частиците в света. Те са прекомерно лимитирани. С други думи, струните не просто трептят, а вършат това в хипер-измерения.

Настоящите версии на теорията на струните изискват общо 10 измерения,

до момента в който още по-хипотетичната доктрина на „ висшите струни “, известна като М-теория, изисква 11. Но когато огледаме Вселената, виждаме единствено нормалните три пространствени измерения плюс измерението на времето. Почти сме сигурни, че в случай че Вселената имаше повече от четири измерения, щяхме да видим до момента.

Как условието на теорията на струните за спомагателни измерения е допустимо да се приведе в сходство с нашите ежедневни прекарвания във Вселената?

За благополучие, поддръжниците на теорията на струните съумяха да посочат исторически предходник за тази на пръв взор радикална визия за Вселената. Още през 1919 година, малко откакто Алберт Айнщайн разгласява теорията си за общата релативност, математикът и физик Теодор Калуза си играел с уравненията, единствено за развлечение. Но открива нещо изключително забавно, когато прибавя пето измерение към уравненията – нищо не се случва. Уравненията на относителността в действителност не се интересуват от броя на измеренията; и тъкмо това е нещото, което би трябвало да добавите, с цел да извършите теорията използвана за нашата Вселена.

Но тогава Калуза прибавя специфичен поврат към това пето измерение,

като го кара да се увие към себе си в това, което назовава „ положение на цилиндъра “. Това условие основава нещо ново: Калуза възвръща нормалните уравнения на обща релативност в нормалните четири измерения, плюс ново уравнение, което възпроизвежда изразите на електромагнетизма. Изглежда, че прибавянето на още измерения евентуално може да унифицира физиката.

Все отново, няколко десетилетия по-късно различен физик, Оскар Клайн, се пробва да даде на концепцията на Калуза интерпретация във връзка с квантовата механика.

Той открива, че в случай че това пето измерение съществува и е по някакъв метод отговорно за електромагнетизма, това измерение би трябвало да бъде умалено, да се увие към себе си (точно както в първичната концепция на Калуза), само че е доста по-малко, до едвам 10 на -35 степен метра. Ако едно в допълнение измерение (или повече спомагателни измерения) в действителност са толкоз дребни, не бихме могли да ги видим до момента. Това измерение е толкоз малко, че не бихме могли да се надяваме непосредствено да го изследваме с нашите високоенергийни опити. И в случай че тези измерения са завити към себе си, тогава всякога, когато се движите в четири-измерно пространство, вие в действителност заобикаляте тези спомагателни измерения милиарди и милиарди пъти. И това са измеренията, в които живеят струните на струнната доктрина.

С в допълнение математическо ентусиазъм беше открито, че спомагателните шест пространствени измерения, нужни в теорията на струните, би трябвало да бъдат обхванати в избран набор от конфигурации, известни като разнообразие на Калаби-Яо – двама видни физици. Но няма нито едно неповторимо разнообразие, което е позволено от теорията на струните. Има към 10 на 200 000 степен.

Оказва се, че когато се нуждаете от шест измерения, които да се завият върху себе си и да им дадете съвсем всеки вероятен метод да създадат това, това прибавя нови измерения.

Това са доста разнообразни способи да се завият тези спомагателни измерения върху себе си. И всяка допустима настройка ще повлияе на метода, по който струните вътре в тях вибрират. Тъй като методите, по които струните вибрират, дефинират по какъв начин се държат тук, в макроскопския свят, всеки избор на разнообразие води до обособена галактика със личен набор от физика. Така че единствено едно разнообразие може да породи света, какъвто го претърпяваме. Но кое? За страдание теорията на струните не може да ни даде отговор, най-малко към момента не. Проблемът е, че теорията на струните към момента не е цялостна – ние имаме единствено разнообразни способи за доближаване, които се надяваме че ще се приближат до истината, само че сега нямаме визия какъв брой и дали изобщо сме прави. Така че ние нямаме математическа технология за следене на веригата, от характерно разнообразие до съответна струнна осцилация, до физиката на Вселената.

Отговорът на теоретиците на струнната доктрина е нещо, наречено Пейзаж, набор от всички вероятни вселени, планувани от другите многообразия, като нашата Вселена е единствено една точка измежду многото такива.

Източник: megavselena.bg