Мъничките русофили хвърлят прекомерно голяма сянка
Те считат, че Русия е велика страна. Стане ли въпрос за връзките й с България, постоянно припомнят, че съветската войска е освободила народа ни от Османската империя, до момента в който Западът е следил безстрастно Баташкото кръвопролитие. Гордеят се, че българи и руси дружно са преборили фашизма през Втората международна война. Вярват, че руският социализъм, докаран на съветските танкове, е донесъл небивали триумфи и благополучие на българския народ. А в този момент считат, че съветският президент Владимир Путин води защитна война в Украйна, предизвикан от нападателните попълзновения на Запада. Това, общо взето, съставляват родните русофили.
Разбира се, това не значи, че всеки благосклонно надъхан към Русия българин е русофил. Хората не са глупави и знаят, че за съветските царе свободна България е била плацдарм към Босфора. Твърденията, че у нас е имало фашизъм, преобладаващо се отхвърлят – и от елементарните хора, и от експертите историци, и надлежно тезата за антифашистката битка на родните партизани напълно не се приема еднопосочно. По въпроса за социализма решението пристигна от самата история – отхвърлихме го, той е минало и няма да се върне. С него си отидоха и тези специфични връзки с съветския народ и просвета, каквито имахме по времето на Съюз на съветските социалистически републики. А благосклонното отношение към актуалната съветска страна през днешния ден преобладаващо се дефинира от конфликтите на Москва със Запада, което импонира на доста леви и националистически настроени хора у нас.
В този смисъл, когато някой у нас застава на страната на Русия, той не го прави, тъй като доста му се нрави Путиновия авторитаризъм; или тъй като благоговее пред съветската култура; или тъй като избира да прекара ваканцията си, пътувайки из „ мъртвите сибирски полета ”, в сравнение с в Западна Европа. Най-вероятно русофилът го прави, тъй като счита, че Русия е образец за опозиция на суверенните народи против Запада с неговата глобализация, „ филантропични интервенции ” и цветни революции. Иначе казано, актуалното
българско русофилство е най-вече политическо събитие
Приликата на сходно мислене с това, което проповядват разните лявонационалистически обединения у нас, е явна и по никакъв начин не е инцидентна. Съвременният български шовинизъм се преплете в самото начало на прехода с носталгията по мощната, индустриално развита и добре въоръжена страна, каквато представляваше националната република. Затова, колкото и парадоксално да наподобява, националистите у нас се появяват повече в лявата половина на политическия набор.
Тяхното време пристигна, когато русофилски настроените гласоподаватели започнаха да обръщат тил на Българска социалистическа партия. В началото на XXI век социалистите бавно се преориентираха към Запада, като възприеха безусловно Европейски Съюз, а със стиснати зъби – и НАТО. Това на родните русофили им пристигна допълнително и те си откриха нов политически представител в лицето на „ Атака ”. Партията изповядваше точно описания нагоре ляв шовинизъм, подправен с
мощна антиглобалистка и антизападна реторика
Тесните й връзки с Москва не бяха никаква загадка, в противен случай – атакистите парадираха с тях. За електоралната й мощ през първото десетилетие на века приказва задоволително фактът, че нейният водач Волен Сидеров стигна до балотаж на президентските избори през 2006 година и получи 650 хиляди гласа.
Следващото десетилетие обаче бяха години на муден и тежък крах за русофилите. „ Атака ”, станала (първо поддържаше Бойко Борисов, по-късно се обърна срешу него, след това се върна при него), изпита пагубен спад в поддръжката, която получава на избори – на последния избор на 14 ноември 2021 година получи нищожните 12 153 гласа (0.46%). Разните други патриотични обединения, като НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация и „ Воля ”, също. Съвкупнят им електорат сега се мери с няколко десетки хиляди гласа. При това те даже не са изключително русофилски настроени – НФСБ особено се демонстрираше като гневен съперник на Москва.
Единствената групировка, която намерено обявява желанието си за специфична връзка сред България и Русия, е
„ Русофили за възобновление на отечеството ”
Партията се оглавява от Николай Малинов, който води и сдружението Национално придвижване „ Русофили ”. През предишното десетилетие участваше най-вече в разнообразни леви съдружни формати. Реалната й мощ пролича, когато се включи независимо на първите избори за 2021 година на 4 април – тогава получи едвам 13 182 гласа (0.41%). В този миг се яви под името „ Възраждане на отечеството ”. Вероятно с концепцията да ускори интереса на гласоподавателите в края на годината го промени на упоменатото нагоре „ Русофили за възобновление на отечеството ”. Ефектът беше тъкмо противоположният – гласовете за партията паднаха до 6803 (0.26%). Изобщо не оказа помощ така наречен шпионски скандал, който заформи българската прокуратура към Николай Малинов, като го упрекна, че работи за съветската страна. Нито орденът, който.
И тук идва моментът да поговорим за „ Възраждане ”
На партията на Костадин Костадинов й се носи славата на проруска групировка. И фактически най-често Костадинов и хората му се опълчват на позициите, които България заема в качеството й на член на Европейски Съюз и НАТО. И в това отношение, и в идеологически проект „ Възраждане ” е безусловно като.
Това обаче не значи, че гласоподавателите й (127 568 души, или 4.86%) гласоподават за нея, тъй като са русофилски настроени. Формацията се трансформира в опция за тези, които ненавиждаха статуквото и в това време се дразнеха от „ партиите на смяната ”. Тези хора имаха най-разнообразни аргументи да поддържат „ Възраждане ” – ожесточението, с което се и всичките му съдружници, в това число патриотите; на антиковид ограниченията и ваксините; зрелищните й и безусловно силови на Иван Гешев; и, несъмнено, реториката й за мощна, самостоятелна България.
Всъщност, въпреки че думите и делата на „ Възраждане ” поддържат съветските ползи, от водачите й не се чуват атакистки лозунги от вида „ Долу ръцете от Русия ”. Може би това е повода да имат над 120 хиляди гласа, а русофилите на Николай Малинов – двайсет пъти по-малко. Може би по същата причина АБВ на някогашния президент Георги Първанов, която намерено ратува за непосредственост с Русия, не може да събере сама на избори повече от 15 хиляди гласа. А Българска социалистическа партия прибра в своята коалиция първановистите не тъй като чака лавина от русофилски гласове. А тъй като се нуждае от някой, който да поддържа вместо нея топла връзка с Москва, тъй че да не загуби прозападното си лустро.
И една записка за левицата. Социалистите отдават респект на проруски (или по-скоро антизападно) настроените си гласоподаватели, когато счетат за належащо – образец е декларацията им във връзка войната в Украйна, където за нейните „ двойни стандарти ”. Факт е обаче, че при държавно управление, в което левицата играеше водеща роля, България беше призната в Европейски Съюз. А това беше мотив за анатема от правоверния русофил – и за безконечна горделивост за Българска социалистическа партия.
Същинските русофили, портретно разказани първоначално, през днешния ден са една
доста дребна група в българското общество
Но са доста шумни, което прави сянката им да наподобява застрашително огромна. Това е деформиране на обществената среда, породено от интернет и обществените мрежи, което разрешава на гласовитите малцинства да притеглят непропорционално огромно публично внимание. Реалността личи в сухите изборни статистики. Те демонстрират относително ясно, че гласоподавателите, намерено идентифициращи се като русофили, са толкоз малко, че не могат да добият даже нищожно политическо посланичество.
Много по-сериозен въпрос са антизападните настроения, които са много по-широко публикувани у нас и не са безусловно русофилски. Те проличават в полярните настройки по отношение на НАТО (40% позитивно отношение срещу 34% негативно ), който отрицателно настроените по отношение на Запада възприемат като въплъщение на военна експанзия - което напълно не значи, че автоматизирано поддържат Русия. Това е същинският проблем за България, а не нереалното русофилство. Защото ние сме и би трябвало да продължим да бъдем член на западните стопански и военно-политически организации.
Разбира се, това не значи, че всеки благосклонно надъхан към Русия българин е русофил. Хората не са глупави и знаят, че за съветските царе свободна България е била плацдарм към Босфора. Твърденията, че у нас е имало фашизъм, преобладаващо се отхвърлят – и от елементарните хора, и от експертите историци, и надлежно тезата за антифашистката битка на родните партизани напълно не се приема еднопосочно. По въпроса за социализма решението пристигна от самата история – отхвърлихме го, той е минало и няма да се върне. С него си отидоха и тези специфични връзки с съветския народ и просвета, каквито имахме по времето на Съюз на съветските социалистически републики. А благосклонното отношение към актуалната съветска страна през днешния ден преобладаващо се дефинира от конфликтите на Москва със Запада, което импонира на доста леви и националистически настроени хора у нас.
В този смисъл, когато някой у нас застава на страната на Русия, той не го прави, тъй като доста му се нрави Путиновия авторитаризъм; или тъй като благоговее пред съветската култура; или тъй като избира да прекара ваканцията си, пътувайки из „ мъртвите сибирски полета ”, в сравнение с в Западна Европа. Най-вероятно русофилът го прави, тъй като счита, че Русия е образец за опозиция на суверенните народи против Запада с неговата глобализация, „ филантропични интервенции ” и цветни революции. Иначе казано, актуалното
българско русофилство е най-вече политическо събитие
Приликата на сходно мислене с това, което проповядват разните лявонационалистически обединения у нас, е явна и по никакъв начин не е инцидентна. Съвременният български шовинизъм се преплете в самото начало на прехода с носталгията по мощната, индустриално развита и добре въоръжена страна, каквато представляваше националната република. Затова, колкото и парадоксално да наподобява, националистите у нас се появяват повече в лявата половина на политическия набор.
Тяхното време пристигна, когато русофилски настроените гласоподаватели започнаха да обръщат тил на Българска социалистическа партия. В началото на XXI век социалистите бавно се преориентираха към Запада, като възприеха безусловно Европейски Съюз, а със стиснати зъби – и НАТО. Това на родните русофили им пристигна допълнително и те си откриха нов политически представител в лицето на „ Атака ”. Партията изповядваше точно описания нагоре ляв шовинизъм, подправен с
мощна антиглобалистка и антизападна реторика
Тесните й връзки с Москва не бяха никаква загадка, в противен случай – атакистите парадираха с тях. За електоралната й мощ през първото десетилетие на века приказва задоволително фактът, че нейният водач Волен Сидеров стигна до балотаж на президентските избори през 2006 година и получи 650 хиляди гласа.
Следващото десетилетие обаче бяха години на муден и тежък крах за русофилите. „ Атака ”, станала (първо поддържаше Бойко Борисов, по-късно се обърна срешу него, след това се върна при него), изпита пагубен спад в поддръжката, която получава на избори – на последния избор на 14 ноември 2021 година получи нищожните 12 153 гласа (0.46%). Разните други патриотични обединения, като НФСБ, Вътрешна македонска революционна организация и „ Воля ”, също. Съвкупнят им електорат сега се мери с няколко десетки хиляди гласа. При това те даже не са изключително русофилски настроени – НФСБ особено се демонстрираше като гневен съперник на Москва.
Единствената групировка, която намерено обявява желанието си за специфична връзка сред България и Русия, е
„ Русофили за възобновление на отечеството ”
Партията се оглавява от Николай Малинов, който води и сдружението Национално придвижване „ Русофили ”. През предишното десетилетие участваше най-вече в разнообразни леви съдружни формати. Реалната й мощ пролича, когато се включи независимо на първите избори за 2021 година на 4 април – тогава получи едвам 13 182 гласа (0.41%). В този миг се яви под името „ Възраждане на отечеството ”. Вероятно с концепцията да ускори интереса на гласоподавателите в края на годината го промени на упоменатото нагоре „ Русофили за възобновление на отечеството ”. Ефектът беше тъкмо противоположният – гласовете за партията паднаха до 6803 (0.26%). Изобщо не оказа помощ така наречен шпионски скандал, който заформи българската прокуратура към Николай Малинов, като го упрекна, че работи за съветската страна. Нито орденът, който.
И тук идва моментът да поговорим за „ Възраждане ”
На партията на Костадин Костадинов й се носи славата на проруска групировка. И фактически най-често Костадинов и хората му се опълчват на позициите, които България заема в качеството й на член на Европейски Съюз и НАТО. И в това отношение, и в идеологически проект „ Възраждане ” е безусловно като.
Това обаче не значи, че гласоподавателите й (127 568 души, или 4.86%) гласоподават за нея, тъй като са русофилски настроени. Формацията се трансформира в опция за тези, които ненавиждаха статуквото и в това време се дразнеха от „ партиите на смяната ”. Тези хора имаха най-разнообразни аргументи да поддържат „ Възраждане ” – ожесточението, с което се и всичките му съдружници, в това число патриотите; на антиковид ограниченията и ваксините; зрелищните й и безусловно силови на Иван Гешев; и, несъмнено, реториката й за мощна, самостоятелна България.
Всъщност, въпреки че думите и делата на „ Възраждане ” поддържат съветските ползи, от водачите й не се чуват атакистки лозунги от вида „ Долу ръцете от Русия ”. Може би това е повода да имат над 120 хиляди гласа, а русофилите на Николай Малинов – двайсет пъти по-малко. Може би по същата причина АБВ на някогашния президент Георги Първанов, която намерено ратува за непосредственост с Русия, не може да събере сама на избори повече от 15 хиляди гласа. А Българска социалистическа партия прибра в своята коалиция първановистите не тъй като чака лавина от русофилски гласове. А тъй като се нуждае от някой, който да поддържа вместо нея топла връзка с Москва, тъй че да не загуби прозападното си лустро.
И една записка за левицата. Социалистите отдават респект на проруски (или по-скоро антизападно) настроените си гласоподаватели, когато счетат за належащо – образец е декларацията им във връзка войната в Украйна, където за нейните „ двойни стандарти ”. Факт е обаче, че при държавно управление, в което левицата играеше водеща роля, България беше призната в Европейски Съюз. А това беше мотив за анатема от правоверния русофил – и за безконечна горделивост за Българска социалистическа партия.
Същинските русофили, портретно разказани първоначално, през днешния ден са една
доста дребна група в българското общество
Но са доста шумни, което прави сянката им да наподобява застрашително огромна. Това е деформиране на обществената среда, породено от интернет и обществените мрежи, което разрешава на гласовитите малцинства да притеглят непропорционално огромно публично внимание. Реалността личи в сухите изборни статистики. Те демонстрират относително ясно, че гласоподавателите, намерено идентифициращи се като русофили, са толкоз малко, че не могат да добият даже нищожно политическо посланичество.
Много по-сериозен въпрос са антизападните настроения, които са много по-широко публикувани у нас и не са безусловно русофилски. Те проличават в полярните настройки по отношение на НАТО (40% позитивно отношение срещу 34% негативно ), който отрицателно настроените по отношение на Запада възприемат като въплъщение на военна експанзия - което напълно не значи, че автоматизирано поддържат Русия. Това е същинският проблем за България, а не нереалното русофилство. Защото ние сме и би трябвало да продължим да бъдем член на западните стопански и военно-политически организации.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ