Ранени, изтощени, с оръжия от музея: те ще се борят за Донбас до последно
Те пътуват с колата за спешна помощ на частна организация през Донбас - ранените украински бойци би трябвало да бъдат преместени от една болница в друга. " Бяхме на най-предната линия - единствено на 100-200 метра от врага. Там копаехме окопи. Без връзка, без пълководец, без храна и вода ", споделя единият от тях. Прекарали са два дни в тези условия. В шест сутринта попаднали под артилерийски обстрел. " Решихме да се изтеглим - на позиция, където към този момент имаше и други наши приятели. Но и там след 15 минути ни нападнаха с артилерия и ракети ", изяснява мъжът.
От ударната вълна при детонацията той получил мозъчна контузия. Заедно с различен боец евакуирали един от ранените. На три пъти ги обстрелвали и те залягали. " Когато чуеш свистенето над главата си, имаш четири секунди да залегнеш. Ако не успееш, може да бъдеш ударен от шрапнел. "
" След детонацията в началото оглушах "
" Постоянният съветски артилерийски обстрел може да те довърши ", описват мъжете. Те са към 30-годишни, единствено един от тях е доста по-възрастен. И той има мозъчна контузия. " Докато бях в окопа, избухна мина. След детонацията в началото оглушах и се почувствах като във вакуум. Затова все се пипвам за ухото, сякаш мога да го отворя и по този начин да слушам по-добре. "
Мината избухнала тъкмо до окопа. Добре, че окопът не е бил изцяло отворен и бойците съумели да се укрият от шрапнелите. " Ако ударът беше единствено с метър по-близо, в този момент нямаше да можем да беседваме. " Войникът споделя, че също така в този момент има потребност от нови очила, смеейки се горчиво. Друг е с превързан пръст - разтоварвал варели с гориво, един от които се търкулнал и отнесъл част от пръста му. " Надявам се, че няма да се наложи ампутация ", споделя той.
Ранените описват, че са претърпели огромни човешки загуби, само че без по-добро оръжие няма да се промени нищо. " Разполагаме със руски оръжия като от музей - картечници " Максим ", които са от 1941 година. Могат да бъдат видени единствено в музеите или във филми като " Сватба в Малиновка " - филм за Втората международна война. На нас ни се постанова да използваме такова оръжие, а то от дълго време е трябвало да бъде снето от въоръжение. "
Те се нуждаят от повече и по-добра артилерия като гаубици с минимум 40 километра обхват, от системи за противовъздушна защита, от ракети, минохвъргачки, уреди за нощно виждане. " Имаме потребност от повече оръжие. Имаме потребност от артилерия, танкове и ракети ", споделят украинските бойци. " Колкото повече се бавят оръжията, толкоз повече ще стават жертвите. "
" Превърнали са се в зомбита ": Русия е единствено обект на пренебрежение
Мъжете недоволстват и от развиването на събитията на фронта: завземането на Мариупол и на региона към Херсон - " украинската страна не трябваше да позволява това ", споделя единият от тях.
По отношение на Русия те изпитват само пренебрежение. " Страната е богата, само че що се отнася до душите им - те са доста небогати. Липсва им каквато и да било човещина. Сега са се трансформирали в потомство зомбита. След разпада на Съветския съюз бяха подложени на промиване на мозъците, което продължи 30 години и днешните 30-годишни до един са зомбита ", счита един от бойците. " Руснаците оказват и психически напън: в продължение на цяла седмица ни пускаха траурна музика по високоговорители. През цялата нощ, а това е доста натоварващо за душeвността. "
" Не се опасявам да умра, опасявам се да не стана неработоспособен "
В невоенно време тези хора са строители, служители на реда, електротехници, оксиженисти. Живеят със фамилиите си край Киев или Чернигов. Но в този момент техен непрекъснат сателит е гибелта. " Не се опасявам да умра, само че се опасявам да не стана неработоспособен. Ако нещо те удари - умираш. Но да останеш неработоспособен за жял живот ми се вижда доста ужасно. За теб, за фамилията ти ще е мъчно. " Останалите кимат.
" Много е тежко да видиш, че другарят ти, с който сте били дружно, с който сте се хранили дружно, в този момент лежи някъде в окопа и фамилията му не може да стигне до неговия гроб - децата му не могат да видят татко си. Много е мъчно да приемеш, че сега на гибелта ти фамилията ти не може да бъде наоколо. "
Но те са поели своя риск: " Защото в случай че ние не го създадем, никой няма да ни отбрани. "
Автор: Андреа Беер
От ударната вълна при детонацията той получил мозъчна контузия. Заедно с различен боец евакуирали един от ранените. На три пъти ги обстрелвали и те залягали. " Когато чуеш свистенето над главата си, имаш четири секунди да залегнеш. Ако не успееш, може да бъдеш ударен от шрапнел. "
" След детонацията в началото оглушах "
" Постоянният съветски артилерийски обстрел може да те довърши ", описват мъжете. Те са към 30-годишни, единствено един от тях е доста по-възрастен. И той има мозъчна контузия. " Докато бях в окопа, избухна мина. След детонацията в началото оглушах и се почувствах като във вакуум. Затова все се пипвам за ухото, сякаш мога да го отворя и по този начин да слушам по-добре. "
Мината избухнала тъкмо до окопа. Добре, че окопът не е бил изцяло отворен и бойците съумели да се укрият от шрапнелите. " Ако ударът беше единствено с метър по-близо, в този момент нямаше да можем да беседваме. " Войникът споделя, че също така в този момент има потребност от нови очила, смеейки се горчиво. Друг е с превързан пръст - разтоварвал варели с гориво, един от които се търкулнал и отнесъл част от пръста му. " Надявам се, че няма да се наложи ампутация ", споделя той.
Ранените описват, че са претърпели огромни човешки загуби, само че без по-добро оръжие няма да се промени нищо. " Разполагаме със руски оръжия като от музей - картечници " Максим ", които са от 1941 година. Могат да бъдат видени единствено в музеите или във филми като " Сватба в Малиновка " - филм за Втората международна война. На нас ни се постанова да използваме такова оръжие, а то от дълго време е трябвало да бъде снето от въоръжение. "
Те се нуждаят от повече и по-добра артилерия като гаубици с минимум 40 километра обхват, от системи за противовъздушна защита, от ракети, минохвъргачки, уреди за нощно виждане. " Имаме потребност от повече оръжие. Имаме потребност от артилерия, танкове и ракети ", споделят украинските бойци. " Колкото повече се бавят оръжията, толкоз повече ще стават жертвите. "
" Превърнали са се в зомбита ": Русия е единствено обект на пренебрежение
Мъжете недоволстват и от развиването на събитията на фронта: завземането на Мариупол и на региона към Херсон - " украинската страна не трябваше да позволява това ", споделя единият от тях.
По отношение на Русия те изпитват само пренебрежение. " Страната е богата, само че що се отнася до душите им - те са доста небогати. Липсва им каквато и да било човещина. Сега са се трансформирали в потомство зомбита. След разпада на Съветския съюз бяха подложени на промиване на мозъците, което продължи 30 години и днешните 30-годишни до един са зомбита ", счита един от бойците. " Руснаците оказват и психически напън: в продължение на цяла седмица ни пускаха траурна музика по високоговорители. През цялата нощ, а това е доста натоварващо за душeвността. "
" Не се опасявам да умра, опасявам се да не стана неработоспособен "
В невоенно време тези хора са строители, служители на реда, електротехници, оксиженисти. Живеят със фамилиите си край Киев или Чернигов. Но в този момент техен непрекъснат сателит е гибелта. " Не се опасявам да умра, само че се опасявам да не стана неработоспособен. Ако нещо те удари - умираш. Но да останеш неработоспособен за жял живот ми се вижда доста ужасно. За теб, за фамилията ти ще е мъчно. " Останалите кимат.
" Много е тежко да видиш, че другарят ти, с който сте били дружно, с който сте се хранили дружно, в този момент лежи някъде в окопа и фамилията му не може да стигне до неговия гроб - децата му не могат да видят татко си. Много е мъчно да приемеш, че сега на гибелта ти фамилията ти не може да бъде наоколо. "
Но те са поели своя риск: " Защото в случай че ние не го създадем, никой няма да ни отбрани. "
Автор: Андреа Беер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ