Лихвите по депозити не мърдат, а европейците са все по-гневни на банките
" Те желаят единствено облаги, не мислят за хората. "
Думите са на Марко Оливейра, 50-годишен графичен дизайнер от Португалия и акцентират дълбокото отвращение на европейците от неналичието на възвръщаемост на спестяванията им макар възходящите лихвени проценти.
" Не получаваме положителни лихви ", удостоверява пред CNBC и 56-годишният испанец Карлос Стилиянопулос.
Вложителите на депозити се оплакват, че банките бързо са повишили лихвите по ипотечните заеми, защото Европейската централна банка увеличи главния си лихвен %, само че доста постепенно усилват лихвите по спестовните сметки.
За да понижи инфлацията, ЕЦБ увеличи лихвените проценти няколко пъти от юли 2022 година насам. Това на процедура би трябвало да се изрази в по-високи лихви както по ипотечните заеми, по този начин и по депозитите.
Данните обаче демонстрират, че това не е по този начин.
Основният индикатор, употребен от анализаторите, е делтата по депозитите - тя съставлява нарастването на главните лихвени проценти, което банките трансферират върху процентите по депозити. Колкото по-висок е този индикатор, толкоз повече банките трансферират.
По данни на холандския заемодател ABN Amro междинната делта на депозитите в еврозоната през юни т.г. е 47%. Това значи, че приблизително единствено половината от общото нарастване на лихвените проценти на ЕЦБ с 4,25 процентни пункта е било трансферирано на вложителите.
През юли 2022 година ЕЦБ увеличи референтния си лихвен % от -0,5% на 0%. Сега е на ниво от 3,75%, което значи, че от това първо покачване главната рента на ЕЦБ се е повишила с 4,25 процентни пункта.
Средната делта на депозитите в 20-те членки на еврозоната обаче прикрива огромни разлики сред тези страни. Например, делтата на депозитите в Хърватия е 12%, в Кипър - 30%, а в Португалия - 32%. Във Франция делът на депозитите е 73%, а в Италия - 62%.
Въпреки че страните от еврозоната имат една и съща валута и се подчиняват на едни и същи решения в паричната политика, вложителите в района не се радват на идентична възвръщаемост на депозитите си.
" Наистина има съществени разлики сред европейските страни ", съобщи за CNBC Марта Феро Тейшейра, анализатор в ABN AMRO. " Това е резултат от разликите в структурата на банковата промишленост, естеството на депозитите и опциите за различни вложения ", добавя специалистът.
S&P Global съпостави размера на сумите, които банките от еврозоната трансферират в този момент, с този, следен през 2005 година, когато ЕЦБ за финален път влезе в цикъл на повишение на лихвените проценти. Заключението е, че в този момент банките извършват тази задача доста по-бавно.
Никола Шарней, основен кредитен анализатор в S&P Global, показва няколко аргументи за това противоречие. Пред CNBC той съобщи, че разликите в равнищата на ликвидност на банките и другите степени на пазарна конкуренция оказват въздействие върху това какво се предлага на вложителите.
Като се имат поради ниските лихвени проценти по депозитите, някои вложители на дребно търсят по-привлекателни вложения. Например в Португалия при започване на тази година държавните дългови документи предлагаха 3,5% и спестителите се насочиха към този клас активи. До момента, в който през юни държавното управление реши да ограничи доходността до 2,5%.
" Някои споделят, че смяната е резултат от натиска на банковия бранш върху държавното управление. И в действителност, португалските банки демонстрират една от най-ниските делта на депозитите, като са петите най-лоши в Европа ", сподели Тейшейра.
Филипе Гарсия, португалски икономист, съобщи пред CNBC, че кредиторите в страната му не считат за нужно да притеглят повече спестявания от клиентите, а без конкуренция в бранша лихвите, няма да се покачат доста.
Недоволните инвеститори могат да основат проблеми за банковия бранш.
" Банките би трябвало да заплащат повече за депозити, с цел да ръководят връзките на доверие, които имат с клиентите си ", сподели Гарсия, добавяйки, че клиентите се усещат излъгани, защото заплащат повече за ипотеките, само че не усещат изгода от спестяванията си. " Не сме не запомнили държавната поддръжка за банките по време на рецесията с държавния дълг ", добавя Гарсия.
Португалия, сходно на няколко други европейски страни, претърпя дълбоки промени в банковата си система след международната финансова рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на държавния дълг в еврозоната. Негативните настройки към банковата система тогава се изостриха още повече, защото кредиторите означиха високи облаги.
Данните на S&P Global, демонстрират, че през последния регистриран сезон за 25 банки в Европа, 19 са отчели нарастване на чистия лихвен приход по отношение на предходното тримесечие. По-високият чист лихвен приход значи, че банките получават повече пари от кредитиране, в сравнение с заплащат по депозити.
По-високите облаги провокират спор за нов тип налози.
Италия е последната страна, която разгласи 40% налог върху облагите на банките и макар че мярката към момента се поправя, тя демонстрира по какъв начин някои законодатели желаят да се възползват от облагите на банките. Испания утвърди налог върху изключителните облаги на банките предходната година и съгласно Reuters до 2024 година може да събере от него до 3 милиарда евро.
" Това е въпрос на облага и загуба ", споделя Стилиянопулос от Испания, като прибавя, че банките се радват на " гратис пътешестване ", като събират повече такси от притежателите на ипотечни заеми и не трансферират по-високата възвръщаемост на вложителите.
В края на юли Органът за финансов контрол на Обединеното кралство разгласи проект за деяние, с цел да подсигурява, че кредиторите трансферират покачването на лихвените проценти на спестителите " по подобаващ метод ". " Искаме конкурентен пазар на спестявания, който дава по-добри предложения за вложителите, където лихвените проценти се преразглеждат бързо ", съобщи в Шелдън Милс, изпълнителен шеф на отдел " Потребители и конкуренция " във FCA.
От своя страна представителите на ЕЦБ също повториха, че банките би трябвало да трансферират по-високите лихвени проценти върху спестяванията, само че до момента не е имало цялостно следствие или дейности от страна на регулаторните органи.
" Лихвите по депозитите би трябвало да вървят паралелно с повишението на лихвите от активите на банките. Трябва да се покачват освен за заемите, само че и за депозитите. Това е нещо, което преглеждаме доста деликатно ", съобщи през февруари вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
Думите са на Марко Оливейра, 50-годишен графичен дизайнер от Португалия и акцентират дълбокото отвращение на европейците от неналичието на възвръщаемост на спестяванията им макар възходящите лихвени проценти.
" Не получаваме положителни лихви ", удостоверява пред CNBC и 56-годишният испанец Карлос Стилиянопулос.
Вложителите на депозити се оплакват, че банките бързо са повишили лихвите по ипотечните заеми, защото Европейската централна банка увеличи главния си лихвен %, само че доста постепенно усилват лихвите по спестовните сметки.
За да понижи инфлацията, ЕЦБ увеличи лихвените проценти няколко пъти от юли 2022 година насам. Това на процедура би трябвало да се изрази в по-високи лихви както по ипотечните заеми, по този начин и по депозитите.
Данните обаче демонстрират, че това не е по този начин.
Основният индикатор, употребен от анализаторите, е делтата по депозитите - тя съставлява нарастването на главните лихвени проценти, което банките трансферират върху процентите по депозити. Колкото по-висок е този индикатор, толкоз повече банките трансферират.
По данни на холандския заемодател ABN Amro междинната делта на депозитите в еврозоната през юни т.г. е 47%. Това значи, че приблизително единствено половината от общото нарастване на лихвените проценти на ЕЦБ с 4,25 процентни пункта е било трансферирано на вложителите.
През юли 2022 година ЕЦБ увеличи референтния си лихвен % от -0,5% на 0%. Сега е на ниво от 3,75%, което значи, че от това първо покачване главната рента на ЕЦБ се е повишила с 4,25 процентни пункта.
Средната делта на депозитите в 20-те членки на еврозоната обаче прикрива огромни разлики сред тези страни. Например, делтата на депозитите в Хърватия е 12%, в Кипър - 30%, а в Португалия - 32%. Във Франция делът на депозитите е 73%, а в Италия - 62%.
Въпреки че страните от еврозоната имат една и съща валута и се подчиняват на едни и същи решения в паричната политика, вложителите в района не се радват на идентична възвръщаемост на депозитите си.
" Наистина има съществени разлики сред европейските страни ", съобщи за CNBC Марта Феро Тейшейра, анализатор в ABN AMRO. " Това е резултат от разликите в структурата на банковата промишленост, естеството на депозитите и опциите за различни вложения ", добавя специалистът.
S&P Global съпостави размера на сумите, които банките от еврозоната трансферират в този момент, с този, следен през 2005 година, когато ЕЦБ за финален път влезе в цикъл на повишение на лихвените проценти. Заключението е, че в този момент банките извършват тази задача доста по-бавно.
Никола Шарней, основен кредитен анализатор в S&P Global, показва няколко аргументи за това противоречие. Пред CNBC той съобщи, че разликите в равнищата на ликвидност на банките и другите степени на пазарна конкуренция оказват въздействие върху това какво се предлага на вложителите.
Като се имат поради ниските лихвени проценти по депозитите, някои вложители на дребно търсят по-привлекателни вложения. Например в Португалия при започване на тази година държавните дългови документи предлагаха 3,5% и спестителите се насочиха към този клас активи. До момента, в който през юни държавното управление реши да ограничи доходността до 2,5%.
" Някои споделят, че смяната е резултат от натиска на банковия бранш върху държавното управление. И в действителност, португалските банки демонстрират една от най-ниските делта на депозитите, като са петите най-лоши в Европа ", сподели Тейшейра.
Филипе Гарсия, португалски икономист, съобщи пред CNBC, че кредиторите в страната му не считат за нужно да притеглят повече спестявания от клиентите, а без конкуренция в бранша лихвите, няма да се покачат доста.
Недоволните инвеститори могат да основат проблеми за банковия бранш.
" Банките би трябвало да заплащат повече за депозити, с цел да ръководят връзките на доверие, които имат с клиентите си ", сподели Гарсия, добавяйки, че клиентите се усещат излъгани, защото заплащат повече за ипотеките, само че не усещат изгода от спестяванията си. " Не сме не запомнили държавната поддръжка за банките по време на рецесията с държавния дълг ", добавя Гарсия.
Португалия, сходно на няколко други европейски страни, претърпя дълбоки промени в банковата си система след международната финансова рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на държавния дълг в еврозоната. Негативните настройки към банковата система тогава се изостриха още повече, защото кредиторите означиха високи облаги.
Данните на S&P Global, демонстрират, че през последния регистриран сезон за 25 банки в Европа, 19 са отчели нарастване на чистия лихвен приход по отношение на предходното тримесечие. По-високият чист лихвен приход значи, че банките получават повече пари от кредитиране, в сравнение с заплащат по депозити.
По-високите облаги провокират спор за нов тип налози.
Италия е последната страна, която разгласи 40% налог върху облагите на банките и макар че мярката към момента се поправя, тя демонстрира по какъв начин някои законодатели желаят да се възползват от облагите на банките. Испания утвърди налог върху изключителните облаги на банките предходната година и съгласно Reuters до 2024 година може да събере от него до 3 милиарда евро.
" Това е въпрос на облага и загуба ", споделя Стилиянопулос от Испания, като прибавя, че банките се радват на " гратис пътешестване ", като събират повече такси от притежателите на ипотечни заеми и не трансферират по-високата възвръщаемост на вложителите.
В края на юли Органът за финансов контрол на Обединеното кралство разгласи проект за деяние, с цел да подсигурява, че кредиторите трансферират покачването на лихвените проценти на спестителите " по подобаващ метод ". " Искаме конкурентен пазар на спестявания, който дава по-добри предложения за вложителите, където лихвените проценти се преразглеждат бързо ", съобщи в Шелдън Милс, изпълнителен шеф на отдел " Потребители и конкуренция " във FCA.
От своя страна представителите на ЕЦБ също повториха, че банките би трябвало да трансферират по-високите лихвени проценти върху спестяванията, само че до момента не е имало цялостно следствие или дейности от страна на регулаторните органи.
" Лихвите по депозитите би трябвало да вървят паралелно с повишението на лихвите от активите на банките. Трябва да се покачват освен за заемите, само че и за депозитите. Това е нещо, което преглеждаме доста деликатно ", съобщи през февруари вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ