Протестът в Берлин – един грандиозен провал с много губещи
Тази пандемия разделя обществото. Ако някой към момента се съмнява, към този момент би трябвало дефинитивно да се е убедил в това. Разтурената в събота в Берлин от полицията огромна протестна проява против карантинните ограничения на немското държавно управление беше последният късмет за доказване на противоположното. Но той беше прахосан с лека ръка.
Забраната беше неточност
Този път от тези, които малко преди този момент бяха защитили пред съда своето право на свободно събиране. На тази победа трябваше да се радват също и тези, които нямат нищо общо с съперниците на карантинните ограничения, и за които обаче правовата страна значи нещо. Защото възбраната за осъществяване на въпросния митинг в Берлин си беше пестник в лицето на всички демократично мислещи хора.
А това, че берлинският вътрешен сенатор Андреас Гайзел смеси политически групите на омаловажаващите и отричащите пандемията, си беше непростима неточност. Също и десните екстремисти, за които немският социалдемократ предизвести категорично, имат право да изразят мнението си. Беше ясно, че те ще злоупотребят с митинга, употребявайки го за персонални цели. Но до момента в който те съблюдават законите, би трябвало да имат право на това.
Всички се провалиха
Прийомите на крайнодесните, без значение от коя багра са, са добре известни. Когато става въпрос за лишаване на обществени привилегии, те се показват за бранители на дребния човек. А в своя поход против мигрантите те се инсценират като бранители на западния свят. В културната борба към пандемията в този момент те дават израз на своя антисемитизъм. Затова и грандиозно провалилата се проява в центъра на немската столица за тези хора беше едно наложително събитие. На тази сцена те трябваше да се заявят, развявайки високо знамената си. И най-добре – бойните флагове от времето на райха. Във разновидността им с нацисткия пречупен кръст те са неразрешени. Но десните екстремисти знаят до каква степен им е разрешено да стигнат.
Да излезеш с тези хора да протестираш против явно объркващата политика на държавното управление в сегашната пандемия е израз на безсъдържателност. Но за благополучие – това не е неразрешено. Когато обаче излезлите на улицата всеобщо и предумишлено не съблюдават предписанията, тогава забавата свършва.
Затова полицията постъпи вярно, когато разтури демонстрацията. Държавата държи монопола върху потреблението на мощ, която би трябвало да ползва всякога, когато разпоредбите биват нарушавани, а законите се погазват. В противоположен случай тя (държавата) ще подкопае личния си престиж.
Проиграните шансове
Тази услуга тя не трябва да прави на никого. И най-малкото на тези, които така и така я считат за слаба и непотребна конструкция. Точно този вид хора участват в хетерогенния лагер на протестиращите в този момент. Можем да спорим какъв брой мощни и авторитетни са те. Да, една част от тях са задоволително кресливи, а външният им образ от време на време е неприветлив. Но те не са болшинството.
Но не за това става въпрос в последна сметка. Накрая всички се провалиха. Местните политици в Берлин се пробваха с една доста дилетантски дефинирана и изцяло голословна възбрана да се оправят с съперниците на карантинните ограничения и с десните екстремисти. Какъв позор!
Провали се обаче и другата страна – след първата им огромна проява от началото на август те проиграха и последния им останал заем на доверие у тези, които виждаха в техните дейности някаква рационалност.
Единственият ярък лъч
Равносметката е пагубна и не вещае нищо положително за по-нататъшния публичен дискурс. Утешително е единствено това, че можем да разчитаме на най-малко една институция: правосъдната власт. С решението си да вдигнат възбраната на митинга, административните съдии бяха единственият ярък лъч в тези доста мрачни дни в Берлин.
Автор: Марсел Фюрстенау
Забраната беше неточност
Този път от тези, които малко преди този момент бяха защитили пред съда своето право на свободно събиране. На тази победа трябваше да се радват също и тези, които нямат нищо общо с съперниците на карантинните ограничения, и за които обаче правовата страна значи нещо. Защото възбраната за осъществяване на въпросния митинг в Берлин си беше пестник в лицето на всички демократично мислещи хора.
А това, че берлинският вътрешен сенатор Андреас Гайзел смеси политически групите на омаловажаващите и отричащите пандемията, си беше непростима неточност. Също и десните екстремисти, за които немският социалдемократ предизвести категорично, имат право да изразят мнението си. Беше ясно, че те ще злоупотребят с митинга, употребявайки го за персонални цели. Но до момента в който те съблюдават законите, би трябвало да имат право на това.
Всички се провалиха
Прийомите на крайнодесните, без значение от коя багра са, са добре известни. Когато става въпрос за лишаване на обществени привилегии, те се показват за бранители на дребния човек. А в своя поход против мигрантите те се инсценират като бранители на западния свят. В културната борба към пандемията в този момент те дават израз на своя антисемитизъм. Затова и грандиозно провалилата се проява в центъра на немската столица за тези хора беше едно наложително събитие. На тази сцена те трябваше да се заявят, развявайки високо знамената си. И най-добре – бойните флагове от времето на райха. Във разновидността им с нацисткия пречупен кръст те са неразрешени. Но десните екстремисти знаят до каква степен им е разрешено да стигнат.
Да излезеш с тези хора да протестираш против явно объркващата политика на държавното управление в сегашната пандемия е израз на безсъдържателност. Но за благополучие – това не е неразрешено. Когато обаче излезлите на улицата всеобщо и предумишлено не съблюдават предписанията, тогава забавата свършва.
Затова полицията постъпи вярно, когато разтури демонстрацията. Държавата държи монопола върху потреблението на мощ, която би трябвало да ползва всякога, когато разпоредбите биват нарушавани, а законите се погазват. В противоположен случай тя (държавата) ще подкопае личния си престиж.
Проиграните шансове
Тази услуга тя не трябва да прави на никого. И най-малкото на тези, които така и така я считат за слаба и непотребна конструкция. Точно този вид хора участват в хетерогенния лагер на протестиращите в този момент. Можем да спорим какъв брой мощни и авторитетни са те. Да, една част от тях са задоволително кресливи, а външният им образ от време на време е неприветлив. Но те не са болшинството.
Но не за това става въпрос в последна сметка. Накрая всички се провалиха. Местните политици в Берлин се пробваха с една доста дилетантски дефинирана и изцяло голословна възбрана да се оправят с съперниците на карантинните ограничения и с десните екстремисти. Какъв позор!
Провали се обаче и другата страна – след първата им огромна проява от началото на август те проиграха и последния им останал заем на доверие у тези, които виждаха в техните дейности някаква рационалност.
Единственият ярък лъч
Равносметката е пагубна и не вещае нищо положително за по-нататъшния публичен дискурс. Утешително е единствено това, че можем да разчитаме на най-малко една институция: правосъдната власт. С решението си да вдигнат възбраната на митинга, административните съдии бяха единственият ярък лъч в тези доста мрачни дни в Берлин.
Автор: Марсел Фюрстенау
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ