Културата на слугинажа
Тази просвета е чиста проба артикул на неолибералното ни съществуване. Някой несъмнено ще каже, " но тя си е чисто българска - ние постоянно сме били прислужници ". Не, тя не е българска и няма национални основи, даже постоянно да сме били прислужници. Тя настойчиво и безочливо се насажда върху националната, с цел да я опорочи, скапе и унищожи, като на първо време подрине националните й основи. Тази просвета е също толкоз прелъщение на сатаната, колкото са неолиберализмът, глобализмът и тяхната хармония, нарекла се постмодернизъм. Тя разчита не на " робската душeвност " на българите, а на тяхната добрина, състрадателност, наивност и доверчивост, с цел да се разположи в българския свят и го обсеби и пороби изцяло.
Културата на слугинажа прониква на всички места по света, завладява националните култури, впримчва ги в своите пипала, с цел да изсмуче живителните им сокове, с цел да изсуши и погуби националните им съставки, традициите, методът на мислене, особеностите на бита и устройството на публичния живот и страната, отношението към предишното и историята. Тя е специфичен метод на мислене и служение, присъединяване и съучастничество в публичните каузи, одобряване на правила, правила и морал. Идеологическата й същина е посредством всеобщото асимилиране на " европейските полезности " и " джендър практиките " да се унищожават нациите и индивидът, основан по облик и сходство на Бога, се премине към така наречен " постчовешко съществуване ".
Най-напред се постановат концепциите на глобализма и неолиберализма. После се преодолява съпротивата на националните култури против насилственото уеднаквяване и изтриване на националното чудачество като обратно на напредъка и материалното благополучие.
Но защото с физическо посягане и принуждение мъчно се унищожават цивилизации и култури, бе измислена тази просвета като пригодно средство за задушаване националното, духовното, нравственото. В йерархията на неолиберализма културата на слугинажа е на по-горно ходило от другите родени от него за реализиране на крайната му цел култури: всеобщата просвета и културата на нелепостта. Тя ги събира в себе си, служи си с техните способи и употребява най-дейните и старателни техни представители за реализиране на пъклените им замисли и цели. Нациите и националните култури били отживелици, комплексарски, назадничави, даже рискови и нездравословни за днешния човек и неговото придвижване напред към благополучие и триумф.
В тази подчиненост културата на слугинажа се смята поне " елитарна ". Тя не позволява всички, а единствено определени и назначени особено. Не всички искащи и можещи биват посвещавани в нея. Поради което още не е станала всеобща, въпреки да се стреми да обхване цялата социална маса. Но в този момент към този момент е още рано да я ощастливи. Един ден несъмнено ще одобри в лоното си искащите, тъй като са й нужни повече " ударни сили " за облъчване с радиацията си обществата и нациите. Оказа се, че все пак националните обичаи са неподозирано здрави и непроницаеми, та се постанова да бъдат непрекъснато, настойчиво и неуморно разбивани. Протича безсърдечен развой на разглобяване на нацията и националните култури. Идеолозите и ръководителите на този развой са обезпокоени от темповете, с които протича, а и от протеста на културите по света, който от ден на ден се усилва и придобива необятен мащаб. Затова и нараства потребността от реализатори - но не груби и безпардонни, а угодници, които да внушават най-малко малко доверие, с цел да подлъгват наивните и съблазняват твърдите. Не е за поверие, само че е основана цяла система за " асортимент на фрагментите " и идеологически уред за нашарване и рационализиране на средствата за по-бързото реализиране на стремежи необратим резултат.
Културата на слугинажа драговолно отваря вратите си за професори, интелектуалци, политици, държавни чиновници, писатели, публицисти, учени от университетите и Българска академия на науките, висши държавни чиновници, включително народни представители и министри. Те биват въздигани за идеолози и духовни водачи. И посвещавани в кастата на " елита ", въпреки да са най-груби и вулгарни реализатори, на които се разпореждат " мокри поръчки " в от време на време проведени и провеждани еднократни и многократни погроми над националните полезности. Условието, на което би трябвало да дават отговор, е да са " десни ", " дясно насочени " и " дясно мислещи ". И обществено и постоянно да се хвалят с тези свои идейни и политически такъми. Те са " десни ", тъй като " лявото " авансово е жигосано като знак на ретроградност, назадничавост, на идеологическа обремененост, съветска агентура, шпионаж и " рубладжийство ", тоталитаризъм. Т.е. това са хора на новото, а не на остарялото и не са обременени с предишното, заради което и мисленето им е " свежо и вярно ". Допускат се и леви, несъмнено, но в случай че са на високи длъжности в партийните йерархии, обичат парите и имат мощна потребност от тях в бизнеса и бита си. И обичат усета на измяната!
Другото значимо, даже извънредно значимо изискване, е изпълнителите да не блестят с кой знае какъв разум. Още по-добре е да са глупави, само че послушни и да помнят думите, които им повеляват да използват. Но идеолозите и водачите на този идеолого-пропаганаден уред са, без подозрение, доста умни и изобретателни. Те познават проблемите, с които се занимават; познават индивида и човешкото мислене и ловко намират методите да ги облъчват и покоряват. На някои вадят душите им с памук, други ги удрят по главите или им дърпат ушите, в случай че не се вразумяват. На който каквото му се поставя. Те покоряват мозъци и души, като ги обезсилват, промиват мозъци, с цел да ги създадат мързеливи и немислещи, само че пък алчни за занимания, триумфи и материални облаги. Убеждават ги, че те се реализират и получават с приемане на европейските полезности, присъединение към европейската цивилизация и с отвод от националните комплекси. Просто и ясно! И явно не е чак толкоз мъчно.
Две са главните групи, в които се разпределят въпросните реализатори. В първата са тези, които " изясняват " на читателите и феновете за какво е належащо да се откажат от себе си. Те правят, по този начин да се каже, черната работа, обвързвана с провокиране на вниманието, възбуждане на недоволства; те раздразват публиката, провокират я да се вълнува и възмущава, с цел да освободи сила. Вторите идват след тях, с цел да обяснят и успокоят, да разсеят подозренията с уверенията, че вълненията са напразни и ненужни, че нищо от това, за което по-нервните приказват, няма да стане. Но, въпреки това, " научно " потвърждават злокобната функционалност на традициите и предишното. На тях е предоставено да повтарят какъв брой непознати са те на днешните хора, заради което не ги схващат и възприемат - изключително безпомощни са учениците. И съумяват да го потвърдят.
През последните месеци схемата бе задействана по отработения метод и в нормалната си поредност на включване на двете съществени групи на слугинажа.
Страшно е даже да се намерения какво е станало с българските възпитаници, с младите, а и освен с младежите, само че и с тези, които минават за интелигенция, с цел да настояват, че не схващат " Под игото " и творчеството на Иван Вазов.
По-голямо национално злополучие не би могло да ни връхлети. Трябва да си дадем сметка, че това е национална злополука, по-страшна от предходните две. Този превод е демонстрация на нелепостта, само че освен. Той е частица във веригата от последователности за дискредитация на великите ни национални писатели, най-великият от които е Иван Вазов. Логиката на задачата е елементарна. Учениците в учебните заведения, а също и студентите в университетите са непрекъснато убеждавани, че " Под игото " е сложен за схващане разказ, тъй като е написан на прекомерно стар език. " Бедата " на романа обаче не е в това, а в опошления усет. " Преводът " е закономерно събитие в този неуместен свят на отродители, посредствени и бездарни интелектуалци, лишени от схващане за родното, българското, човешкото.
Сред прислужниците на дявола изключително място заемат професорите, теоретиците и идеолозите на културата на слугинажа. Това са хора с искания, че доста знаят, тъй като прелистват американски теоретични книги, четат лекции в непознати университети, обаче на български пишат завалено, тъй като той към този момент не им е чак толкоз роден, и имат с помощта на самочувствието си мнение по острите проблеми на деня и то е последно - след тях мненията могат единствено да го повтарят или доразвиват. Те са културолози, обществени и културни антрополози, философи, политолози, социолози. Тяхната задача е да изясняват за какво не е добре да сме българи и за какво би трябвало да се променяме, да вършим промени, да се равняваме по " Европа ", да не се хвалим с историята си, тъй като ни комплексира.
Случаят с " превода " на " Под игото " е частица от тактиката за денационализацията. Ще вършат, ще костват, само че тези негодници ще се наложат и ще убедят на първо време учениците и учителите им, а след това и родителите, най-сетне и цялото общество, че би трябвало да се отърсим от стародавните обичаи, да ги оставим в предишното, с цел да не ни тежат в пътуването ни към бъдещото благополучие. Веднъж ще опитат с едно, след това ще се откажат от него; след това още веднъж ще провокират скандал и отново ще се откри някой културен антрополог, с цел да ни укори в национално комплексарство. Докато най-накрая на всички ни втръсне и, пази Боже, се съгласим с тях.
Културата на слугинажа прониква на всички места по света, завладява националните култури, впримчва ги в своите пипала, с цел да изсмуче живителните им сокове, с цел да изсуши и погуби националните им съставки, традициите, методът на мислене, особеностите на бита и устройството на публичния живот и страната, отношението към предишното и историята. Тя е специфичен метод на мислене и служение, присъединяване и съучастничество в публичните каузи, одобряване на правила, правила и морал. Идеологическата й същина е посредством всеобщото асимилиране на " европейските полезности " и " джендър практиките " да се унищожават нациите и индивидът, основан по облик и сходство на Бога, се премине към така наречен " постчовешко съществуване ".
Най-напред се постановат концепциите на глобализма и неолиберализма. После се преодолява съпротивата на националните култури против насилственото уеднаквяване и изтриване на националното чудачество като обратно на напредъка и материалното благополучие.
Но защото с физическо посягане и принуждение мъчно се унищожават цивилизации и култури, бе измислена тази просвета като пригодно средство за задушаване националното, духовното, нравственото. В йерархията на неолиберализма културата на слугинажа е на по-горно ходило от другите родени от него за реализиране на крайната му цел култури: всеобщата просвета и културата на нелепостта. Тя ги събира в себе си, служи си с техните способи и употребява най-дейните и старателни техни представители за реализиране на пъклените им замисли и цели. Нациите и националните култури били отживелици, комплексарски, назадничави, даже рискови и нездравословни за днешния човек и неговото придвижване напред към благополучие и триумф.
В тази подчиненост културата на слугинажа се смята поне " елитарна ". Тя не позволява всички, а единствено определени и назначени особено. Не всички искащи и можещи биват посвещавани в нея. Поради което още не е станала всеобща, въпреки да се стреми да обхване цялата социална маса. Но в този момент към този момент е още рано да я ощастливи. Един ден несъмнено ще одобри в лоното си искащите, тъй като са й нужни повече " ударни сили " за облъчване с радиацията си обществата и нациите. Оказа се, че все пак националните обичаи са неподозирано здрави и непроницаеми, та се постанова да бъдат непрекъснато, настойчиво и неуморно разбивани. Протича безсърдечен развой на разглобяване на нацията и националните култури. Идеолозите и ръководителите на този развой са обезпокоени от темповете, с които протича, а и от протеста на културите по света, който от ден на ден се усилва и придобива необятен мащаб. Затова и нараства потребността от реализатори - но не груби и безпардонни, а угодници, които да внушават най-малко малко доверие, с цел да подлъгват наивните и съблазняват твърдите. Не е за поверие, само че е основана цяла система за " асортимент на фрагментите " и идеологически уред за нашарване и рационализиране на средствата за по-бързото реализиране на стремежи необратим резултат.
Културата на слугинажа драговолно отваря вратите си за професори, интелектуалци, политици, държавни чиновници, писатели, публицисти, учени от университетите и Българска академия на науките, висши държавни чиновници, включително народни представители и министри. Те биват въздигани за идеолози и духовни водачи. И посвещавани в кастата на " елита ", въпреки да са най-груби и вулгарни реализатори, на които се разпореждат " мокри поръчки " в от време на време проведени и провеждани еднократни и многократни погроми над националните полезности. Условието, на което би трябвало да дават отговор, е да са " десни ", " дясно насочени " и " дясно мислещи ". И обществено и постоянно да се хвалят с тези свои идейни и политически такъми. Те са " десни ", тъй като " лявото " авансово е жигосано като знак на ретроградност, назадничавост, на идеологическа обремененост, съветска агентура, шпионаж и " рубладжийство ", тоталитаризъм. Т.е. това са хора на новото, а не на остарялото и не са обременени с предишното, заради което и мисленето им е " свежо и вярно ". Допускат се и леви, несъмнено, но в случай че са на високи длъжности в партийните йерархии, обичат парите и имат мощна потребност от тях в бизнеса и бита си. И обичат усета на измяната!
Другото значимо, даже извънредно значимо изискване, е изпълнителите да не блестят с кой знае какъв разум. Още по-добре е да са глупави, само че послушни и да помнят думите, които им повеляват да използват. Но идеолозите и водачите на този идеолого-пропаганаден уред са, без подозрение, доста умни и изобретателни. Те познават проблемите, с които се занимават; познават индивида и човешкото мислене и ловко намират методите да ги облъчват и покоряват. На някои вадят душите им с памук, други ги удрят по главите или им дърпат ушите, в случай че не се вразумяват. На който каквото му се поставя. Те покоряват мозъци и души, като ги обезсилват, промиват мозъци, с цел да ги създадат мързеливи и немислещи, само че пък алчни за занимания, триумфи и материални облаги. Убеждават ги, че те се реализират и получават с приемане на европейските полезности, присъединение към европейската цивилизация и с отвод от националните комплекси. Просто и ясно! И явно не е чак толкоз мъчно.
Две са главните групи, в които се разпределят въпросните реализатори. В първата са тези, които " изясняват " на читателите и феновете за какво е належащо да се откажат от себе си. Те правят, по този начин да се каже, черната работа, обвързвана с провокиране на вниманието, възбуждане на недоволства; те раздразват публиката, провокират я да се вълнува и възмущава, с цел да освободи сила. Вторите идват след тях, с цел да обяснят и успокоят, да разсеят подозренията с уверенията, че вълненията са напразни и ненужни, че нищо от това, за което по-нервните приказват, няма да стане. Но, въпреки това, " научно " потвърждават злокобната функционалност на традициите и предишното. На тях е предоставено да повтарят какъв брой непознати са те на днешните хора, заради което не ги схващат и възприемат - изключително безпомощни са учениците. И съумяват да го потвърдят.
През последните месеци схемата бе задействана по отработения метод и в нормалната си поредност на включване на двете съществени групи на слугинажа.
Страшно е даже да се намерения какво е станало с българските възпитаници, с младите, а и освен с младежите, само че и с тези, които минават за интелигенция, с цел да настояват, че не схващат " Под игото " и творчеството на Иван Вазов.
По-голямо национално злополучие не би могло да ни връхлети. Трябва да си дадем сметка, че това е национална злополука, по-страшна от предходните две. Този превод е демонстрация на нелепостта, само че освен. Той е частица във веригата от последователности за дискредитация на великите ни национални писатели, най-великият от които е Иван Вазов. Логиката на задачата е елементарна. Учениците в учебните заведения, а също и студентите в университетите са непрекъснато убеждавани, че " Под игото " е сложен за схващане разказ, тъй като е написан на прекомерно стар език. " Бедата " на романа обаче не е в това, а в опошления усет. " Преводът " е закономерно събитие в този неуместен свят на отродители, посредствени и бездарни интелектуалци, лишени от схващане за родното, българското, човешкото.
Сред прислужниците на дявола изключително място заемат професорите, теоретиците и идеолозите на културата на слугинажа. Това са хора с искания, че доста знаят, тъй като прелистват американски теоретични книги, четат лекции в непознати университети, обаче на български пишат завалено, тъй като той към този момент не им е чак толкоз роден, и имат с помощта на самочувствието си мнение по острите проблеми на деня и то е последно - след тях мненията могат единствено да го повтарят или доразвиват. Те са културолози, обществени и културни антрополози, философи, политолози, социолози. Тяхната задача е да изясняват за какво не е добре да сме българи и за какво би трябвало да се променяме, да вършим промени, да се равняваме по " Европа ", да не се хвалим с историята си, тъй като ни комплексира.
Случаят с " превода " на " Под игото " е частица от тактиката за денационализацията. Ще вършат, ще костват, само че тези негодници ще се наложат и ще убедят на първо време учениците и учителите им, а след това и родителите, най-сетне и цялото общество, че би трябвало да се отърсим от стародавните обичаи, да ги оставим в предишното, с цел да не ни тежат в пътуването ни към бъдещото благополучие. Веднъж ще опитат с едно, след това ще се откажат от него; след това още веднъж ще провокират скандал и отново ще се откри някой културен антрополог, с цел да ни укори в национално комплексарство. Докато най-накрая на всички ни втръсне и, пази Боже, се съгласим с тях.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ