Гледката от прозореца. Тази красива история ще промени мисленето ви само за минута
Тази къса история е изпълнена с ентусиазъм и хубост и ще промени доста неща за вас.
Двама мъже. И двамата съществено заболели. Заемали една и съща болнична стая.
На единия от мъжете му разрешавали да седи в леглото си за половин час всеки ден, с цел да може да се изцедят течностите от дробовете му. Неговото легло се намирало тъкмо до единствения призорец в стаята.
Другият човек трябвало да прекарва цялото си време, лежешком по тил. Мъжете разговаряли с часове. Те говорели за дамите и фамилията си, за домовете си, за работата си…
Всеки ден, когато мъжът можел да седне до прозореца, той описвал на своя комшия всичко, което можел да види през прозореца. Човекът в другото легло почнал да живее за тези часове, в които неговият свят бил цветен и многолюден от цялата активност и цветове на околния свят.
Прозорецът се намирал в парк с прелестно езеро. Плавали патици и лебеди. Млади двойки се разхождали хванати за ръка измежду цветя във всеки цвят, а в далечината се виждала красива панорама към града.
Когато индивидът до прозореца описвал всичко това в изящни елементи, индивидът от другия завършек на стаята си затварял очите и си представял тази живописна сцена.
В един топъл ден мъжът до прозореца описал преминаващ церемониал. Макар другият човек да не можел да чуе групата, той можел да види всичко в мозъка си.
Минали дни, седмици и месеци.
Една заран медсестрата пристигнала с чаша вода. Тя намерила мъртво тялото на индивида до прозореца, който бил починал добродушно в съня си. Тя се натъжила и повикала хора да отнесат тялото.
Веднага щом станало подходящо, другият човек попитал могат ли да го реалокират на леглото до прозореца. Сестрата се съгласила и, убеждавайки се, че там ще му бъде по-удобно, го оставила самичък. Бавно, мъчително, той се повдигнал на лакти, с цел да види за пръв път същинския свят извън. Той се напрегнал и се обърнал постепенно с цел да огледа през прозореца до леглото.
Прозорецът гледал към празна стена.
Човекът попитал здравната сестра какво е можело да накара умрелия му комшия по стая по този начин цветно да разказва такива чудесни неща зад рамките на този прозорец.
Медицинската сестра отвърнала, че мъжът бил кьорав и не е можел да види стената. Тя споделила: „ Може би той просто е желал да те поддържа “.
Епилог: Съществува голямото благополучие да вършим другите щастливи, макар нашите лични обстановки. Щастието се усилва, когато го споделяте. Ако желаете да се почувствате богати, просто изчислете всичко, което имате и което не може да купите с пари.
Авторът на този роман е незнаен. Макар истинската история, от която той е взет, да е написана от Хари Бушман „ Човекът до прозореца “.
Ако този къс роман ви е докоснал по някакъв метод, то оригиналът несъмнено ще ви хареса.
