Знаеш ли, татко, дори се радвам, че ни изостави в най-тежкия момент…
Да, баща, това лято приключих учебно заведение и станах студентка. Да, в този момент времето тече бързо. Но едно време всичко беше различно…
С майка ми имахме интервал в живота си, когато времето минаваше доста постепенно. Особено когато трябваше да направя избор, да си купя ботуши за зимата или да платим тока? Да си купя топло палто или да си церя зъбите? Да си взема спортен екип или да отиде майка на преглед; тя бе с висока температура към този момент месец.
Понякога парите не ни доближиха даже да има какво да сложим на масата. Менюто ни включваше каша от гъби, сол и масло няколко дни поред. И ядяхме единствено по една каша три пъти дневно.
Слава Богу, че майка ми не одобри драговолно непрекъснатата липса на пари за най-необходимите неща и съумя да ни изкара от бедността.
Тя се научи да пече вкусни торти и да ги украсява по елегантен метод. Аз им направих реклама в интернет. И последователно създадохме подобен дребен бизнес за печене на сладкиши.
Така се измъкнахме от дълговата дупка. Мама съумя да наеме чиновници.
Аз се справях добре в учебно заведение. Завърших с отличие. Мама се гордее с мен. За да отпразнува, тя даже ми купи две рокли на дипломирането. Да, оправдах очакванията на майка ми – устоях тестванията с високи резултати. И в този момент към този момент съм студентка – ще изучавам британска лингвистика. Точно за това и мечтаех.
Всички свои триумфи дължа на майка ми, която не спеше нощем, с цел да завоюва някоя и друга стотинка. Тя направи всичко, с цел да мога да получа положително обучение, с цел да мога в бъдеще да си намеря добре платена работа.
Да, да, всичките ми триумфи принадлежат на нея, моята единствена, скъпа майка. И за в бъдеще ще направя всичко, с цел да я поддържам и да я веселя. Ако тогава се беше отказала, щяхме да сме на ръба на оцеляването. Освен насъщния си самун не можехме да си купим нищо друго.
Имах потребност от теб, когато някой трябваше да ме пази от груби съученици. Когато майка ми беше на работа, а аз страдах от висока температура. Когато за първи път се влюбих и едвам не изгубих живота си… Да, тогава в действителност имах потребност от теб…
А в този момент към този момент съм огромна. Научих се да се оправям сама. Знаеш ли, тате, даже се веселя, че не си с нас… Сбогом!
