Тайните езици не са нещо ново. Тарикатският език“ на престъпниците

Тайните езици не са нещо ново. " Тарикатският език “ на нарушителите през 20 век да вземем за пример въодушевява софийския диалект. Благодарение на него през днешния ден приказваме за " кинти " и " мангизи ".

Преди време ви разказахме за Тодор Каневски от родопското село Момчиловци. Той е последният страж на тайния мещренски език на дюлгерите. Лексиката в него идва от албански и други балкански езици, като дюлгерите гурбетчии са възприемали професионалния език, до момента в който са изучавали занаяти. Мещренският език е закрепен още през далечната 1901 година от откривателя Стоян Аргиров, а преди този момент е видян и от Иречек. Езикът е употребен освен в Момчиловци, само че и от дюлгери от Централните, Северните и Западните Родопи, разказана е и използването му в Средна гора и Стара планина.

Използването на скришен диалект обаче не е привилегия единствено на дюлгерското съсловие. Тайни приказва са имали и други професионални групи - терзии, фурнаджии, гайтанджии, музиканти. Дори престъпниците и бандитите са построили свой начин на връзката.

Пътуващи музиканти са комуникирали на " чалгаджийски език "
Редакцията предлага
В труда си " Към българските секрети езици " Стоян Аргиров е описал и чалгаджийския език, който се е употребявал от пътуващите музиканти. Думата " чалга ", с която през днешния ден се отбелязва цялостен известен род музика и субкултура в България и на Балканите, е турска. Оригиналното и значение е музикален инструмент и звукът издаван от него. Аргиров е преброил 163 думи от " чалгаджийския език ", като за половината от тях счита, че са " цигански ", а за думите за тонове и струни приема, че са арабски или персийски.

В книгата си " Българска диалектология "  професор Стайко Стойков класифицира " тайните езици "  като жаргони.

Народната милиция демонстрира интерес към езика на крадците и разбойниците и даже издава пособие " Помощни средства при престъпното търсене (речник на тайния диалект на българските крадци) "  през 1945 година Част от думите, използвани от крадците, са минали в актуалния език. Българските крадци са употребявали три думи за пари - кѝнти, мангѝзи и трàнци, пет думи за глупав, наивен - бàлама, балъ̀к, бỳтур, ливàда и шапшàл, четири за гледам - дикѝзим, ждрàкам, кирѝзим и скѝвам.

Днес се организират " колове "  

Чуждиците играят изключително значима роля в сформирането на скришен език. Стоян Аргиров показва етимологията на събраните в Брацигово от него 277 думи от “мещровския ” - 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 - турски, 7 - румънски, 4 - италиански и така нататък, като единствено 32 съгласно него са от незнаен генезис. По време на Априлското въстание през 1876 година заточениците в Мала Азия (Диарбекир), по островите и в пандизите на Пловдив и Одрин също си служели с този скришен език.

Процесът по основаване на “тайни приказва ” е натурален и продължава и в наши дни. Част от него са така наречен групови (или корпоративни) приказва, известни и с британския термин slang. Задружният живот, общите ползи, желания и стремежи основават доста общо в мисленето, a то се отразява и в речта, отбелязва проф. Стойков. През втората половина на предишния век такива приказва са били войнишкият диалект и езикът на софийските гимназисти, произтекъл от тайния говор на нарушителите - т.нар.  " тарикатски език ".

В наши дни, в случай че подслушате диалог сред програмисти или други чиновници в мултинационална корпорация, е допустимо да не разберете доста. Ще се почувствате все едно слушате дюлгерин, който говори на мещренски. Както строителите и “чалгаджиите ” преди век са употребявали думи от езика на техните майстори, по този начин сегашните специалности употребяват думи от британския, немския и впрочем, говорейки сякаш на български. Малко образци от корпоративния език - мийтинг, естимейшъни, дивелъпване, диплойване, валю, прът, асесмънт и така нататък

*****

Виж и това видео: 
Тайният език на дюлгерите от Момчиловци