Както студеният есенен дъжд сваля листата на дърветата, така и

СКОРПИОНЪТ не обича половинчатите работи - или всичко, или нищо

Както студеният есенен дъжд смъква листата на дърветата, по този начин и Скорпионът отстранява от живота всичко, което е преходно.

Поне за прочут интервал, до момента в който създадем разликата сред постоянно и краткотрайно, сред истина и неистина, сред мощ и уязвимост, живот и гибел, тяло и дух.

Скорпионът е 8-мият знак в Зодиака, който попада в средата на есента, когато животът се прибира някъде мнооого във вътрешността. Управител – Плутон, подуправител – Марс; имобилен воден знак.

Принципът на Скорпиона в Природата е обвързван със гибелта, трансформацията и възраждането.

Всеки наш допир със гибелта ни изправя лице в лице с трансцендентното, с това, което не можем да разберем, да проумеем, камо ли да обикнем.

Смъртта, раздялата, краят на нещо ни кара да замълчим и да изпитаме тъга, която не можем да изразим нито със сълзи, нито със слово, нито с музика.

Има единствено болежка – душевна, корозивна, ненаситна. Всичките ти външни пластове падат, оставаш единствено ти, единствено чист, единствено Дух. Светлината не се вижда в обозримото бъдеще.

През такива трансформационни процеси ни прекарва повелителят на подземното царство Плутон.

Пред него нищо не важи – нито благосъстояние, нито обучение, нито обвързаност, нищо външно.

Тогава обаче, доста постепенно, доста от вътре, от най-съкровените, бели, недокоснати, девствени кътчета на Душата стартира да извира нашата безсмъртна същина, тази, която Слънцето е изтъкало от Любов и която не признава нито времето, нито пространството; стига й единствено да съзира Истината и да живее в едно с нея.

Когато някой наш непосредствен човек ни бъде лишен, без значение дали си е отпътувал за другия свят или събитията са ни разделили, стига да сме го обичали, виждаме, усещаме, че любовта не престава, единствено тъй като той не е физически до нас.

Престават игрите на егото и посредствеността. Когато нашата дълго изграждана персона, темперамент, обаче издигнати не съгласно законите на Разумната Природа, рухнат, ние съзираме, че същността ни е нещо доста повече от маските, които сме си слагали от упоритости или боязън.

И въпреки с цената на болежка, ние започваме да усещаме избавление в едно по-реално битие.

Най-често хората не харесват силата на Скорпиона, тъй като е безмилостна, безскрупулна.

Но въпреки не незабавно, даже много напред във времето, разбираме, че тя е такава към лъжата, илюзиите, към преградите, които сме сложили пред потока на Голямата Любов.

Не постоянно е нужно да се стига до крайности, с цел да отворим очите си за света на Духа, за чистата и ясна картина на душевната откровеност.

Скорпионът е краен, тъй като има инстинктивна непоносимост към лъжата.

Неслучайно хората със мощно въздействие на Скорпион и Плутон даже подсъзнателно вършат по този начин, че унищожават всичко, което може да бъде разрушено, даже и най-силните привързаности, с цел да изпитат кое е живото, кое е безконечното, къде е любовта, има ли я или не, може ли да устои на всичко.

Те презират слабото – слабото в себе си, и в другите дотам, че желаят да го унижат, унищожат, смажат; в последваща степен да подчинят силата му на своята, въпреки тяхната персонална мощ да е от същото краткотрайно естество.

Усещайки го, насочват отровата и към самите себе си, към лъжовното в себе си.

Докато не се пречистят, до момента в който не стигнат до цялостен провал, загуба, край и изпитат безусловно примирение.

Тогава в действителност Любовта протича свободно и процесът на промяна на низшето във висше се реализира.

Много е значима дозата от отровата на Скорпиона – дали ще излекува или убие…

Хората, които са чист вид Скорпион наподобяват на надълбоко бездънно езеро – повърхността му е гладка, мека, спокойна, само че във вътрешността му текат непрекъснати интензивни процеси.

Затова, въпреки кротки и прибрани, Скорпионите излъчват напрежение.

Могат да се употребяват от доверието на хората, тъй като умеят на изслушват, да одобряват и най-съкровените секрети, да ги ценят и да ги пазят.

Като имобилен знак, Скорпионът е правилен, изключително, когато е разкрил нещо, за или на което си коства да се отдаде.

Не обича половинчатите работи – или всичко, или нищо.

За страдание това го прави маниак в някои неща, които изискват повече еластичност.

Много мощна негова линия е целеустремеността, която постоянно го измъква от заблатясалите води на езерото му.

Има мощно развито възприятие за правдивост. Може да жертва живота си за нещо, а за друго да е извънредно свидлив.

Скорпионите са хора мощни и издържливи, изключително душевен, без значение по какъв начин наподобяват.

Важно е да употребяват силата си, с цел да се издигнат, да се самоусъвършенстват, а не, с цел да управляват другите от боязън, че няма да бъдат обичани.

Самата половост – една от най-мощните сили в света, принадлежи на правилото на Скорпиона, въпреки че тук става дума повече за дълбокия енергообмен сред хората, в сравнение с за по-плътската половост, която е обвързвана с противоположния знак – Телец.

Властен темперамент, с интерес към мистичното, сензитивен и сензитивен до болежка, полов по един магичен метод, Скорпионът би трябвало да реши дали ще живее и работи от Любов или от боязън. Това за него е екзистенциален въпрос.

Ще се довери ли на мъдростта на Вселената, или ще се пробва да я управлява с всички сили?

Съществуват разнообразни видове хора, родени под знак Скорпион според от степента на съзнанието, още повече, че това е знакът на трансформацията – змия, скорпион, гущер, орел, гълъб, феникс.

Когато Скорпионът съумее да изгори всичките си страхове в кладата на Истината, тогава ще възкръсне от пепелта и ще полети в небето в името на Любовта.

създател: Боряна Делчева, източник: Слънцето в 12-те зодиакални знака