Тарар. Под това име е известен в историята мъжът, способен

Тарар. Под това име е прочут в историята мъжът, кадърен да изяде всичко, което му попадне. Неговото същинско име остава мистерия и до през днешния ден, само че се знае, че Тарар е роден в селско семейство през 1772 година покрай Лион. Той страдал от необикновена особеност - апетитът, за който се споделя, че в никакъв случай не би могъл да бъде кондензиран. В тийнейджърските си години можел да изяде за ден една четвърт крава, която е почти колкото личното му тегло.

До 17-годишна възраст Тарар тежал към 45 кг без значение от невероятния си вкус и необикновените си хранителни привички. Тъй като бил постоянно гладен, родителите му нямало по какъв начин да го изхранят и той напуснал фамилното огнище още като младеж. Бездомният Тарар се включил към група крадци и проститутки, които обикаляли френската провинция и просели или крадели храна. В последна сметка нечовешкият му вкус бил открит от един пътуващ самозванец, който го употребявал за загряване на шоуто си. Тарар привличал тълпите посредством подвизите си, като пред изумените им погледи поглъщал тапи и камъни, кошници с ябълки и цели живи животни, без да ги дъвче.

След това през 1788 година той се завърнал в Париж, където станал махленски музикант. Заболял ненадейно от тежка чревна спънка. Приет е в болничното заведение Хотел-Диу, където са му дадени мощни лаксативи, с цел да " смени " трудността. Той бързо се възстановил и бързо го потвърдил, като изял часовниците и веригата на хирурзите. Без да се впечатли, лекарят му дал отговор, че в случай че той – Тарар, е направил това действие, просто ще го среже и ще ги върне назад.

Скоро след тази преживелица през 1792 година избухва Войната на Първата коалиция. Монархиите в Европа се пробват да смажат младата френска република за изтезанието на Луи XVI. Тарар, както доста млади мъже, се причислява към френската революционна войска, с цел да се бори за страната си. Военните дажби обаче не са задоволителни, с цел да задоволят апетита му. Скоро той стартира да извършва дилемите на други бойци в подмяна на дял от тяхната храна. Но и това не му е задоволително.

Започва да яде всичко, която успее да измъкне от кофите за отпадък и сметищата, само че положението му от ден на ден се утежнява от глада. Крайно отпаднал, той е хоспитализран във военната болница в Сулц-Хаут-Рин. Макар че му дават двойни порции храна, Тарар не бил задоволен. Той търсел всевъзможни способи да се докопа до ястие – омитал остатъците от храна на други заболели и изял от болничната аптека всички лапи. Хирурзите не съумели да си обяснят ненаситния му вкус и решили да проведат опити, които били ръководени от доктор Курвил (9-и хусарски полк) и барон Пърси (главен хирург в болницата).

Първият им опит бил да му разрешат да получи достъп до храна от 15 натрупа, намиращи се директно пред портите на болничното заведение. Тарар ги изял, а също и цялото ядене от два огромни месни пайове, плочи с мазнини и сол и четири галона мляко на едно ястие, преди да заспи. Експериментите станали по-страшни, когато му дали за храна живи животни. Виждайки жива котка, той я раздрал със зъбите си и изпил кръвта ѝ, преди да я изяде (без костите), скоро по-късно повърнал козината и кожата. След този опит му предложили необятна гама живи животни, в това число змии /към които имал забележими предпочитания/, гущери, змиорки и кученца.

В последна сметка било решено, че апетитът на Tарар може да има военни приложения, за преместване на известия през вражеските линии. И по този начин, Тарар бил тестван да изяде дървена кутия със известие вътре. След като го стоил, текстът към момента бил разбираем. Той бил помолен да повтори този героизъм пред събралите се генерали на армията на Рейн, а след сполучливото си показване бил заплатен с 14 кг сурови бели дробове от бик, които той изял пред генералите.

Първата му задача била да съобщи обръщение на френски офицер, арестуван в Неустад. Облечен като немски селяндур, Тарар минал вражеските линии. Никой обаче не се сетил за обстоятелството, че Tарар не може да приказва немски и прусаците бързо разкрили, че е френски разузнавач. Тарар бил хванат и малтретиран, само че посланието не било намерено. Разминал се единствено с крепък побой, макар че съгласно разпоредбите трябвало да бъде обесен.

След това премеждие в живота си Тарар се връща във военната болница и моли барон Пърси да му помогне да излекува апетита си. Пърси го слага на курс от лауданум, който се проваля. Следват безчет опити с хапчета за тютюн, винен оцет и огромни количества меки варени яйца. Въпреки всичко нищо не съумява да понижи чудовищния вкус на Тарар. Той постоянно се измъква от болничното заведение, с цел да търси карантия отвън месарниците и се бие с бездомните кучета за огризки и боклуци от храна.

Апетитът му се обостря от ден на ден и го кара да изпие кръвта на пациентите, подложени на кръвопускане. Бил е заловен на няколко пъти в болничната морга, пробвайки се да изяде мъртвите тела. След известно време в болничното заведение едно 14-месечно дете мистериозно изчезва от болничното заведение. Тарар е обвинен и изхвърлен от болничното заведение.

Няма информация какво тъкмо се с случило с него, само че 4 години по-късно, през 1798 година, Пърси бил извикан от него в болница във Версай. Тарар бил съществено болен, най-вероятно поради златна вилица, която бил погълнал две години по-рано, когато се настанил в здравното заведение. Пърси го диагностицирал с туберкулоза. Tарар умира един месец след тази среща от ексудативна диария.

След гибелта му лекарите изършили аутопсия. Открито е, че хранопроводът му е извънредно необятен, през отворената му челюст хирурзите можели да видят целия път в стомаха му. Установено е, че черният му дроб и злобен мехур също били големи, цялото му тяло било изпълнено с гной, а стомахът му бил голям и затрупан с язви. Причината за апетита му към момента е незнайна, само че се допуска, че е резултат от повредена амигдала (част от мозъка), която предизвиква полифагия (прекомерен глад).

Тарар несъмнено не е бил прелъстителен човек. Той е разказан като слаб, с тънка руса коса. Устата му била извънредно огромна, с съвсем невидими устни, под които се подавали мощно оцветени зъби. Кожата му безусловно висяла, а когато бил гладен, тя се спускала като колан към кръста му. Тялото му било доста горещо на пипане и от него капело непрекъснато пот.

Миризмата му явно била толкоз отвратителна, че човек не можел да я изтърпи от разстояние двадесет крачки. След като се нахранел, тази миризма ставала още по-зловонна, очите му кръвясвали и от тялото се издигала забележима пара. Въпреки несъразмерното му хранене се споделя, че Тарар в никакъв случай не е натрупал тегло. Медицината към момента не може да се произнесе за неговия случай, само че странната история на Татар се носи и до ден сегашен от уста на уста.