България е на прага на нова рекордна реколта от пшеница,

България е на прага на нова рекордна годишна продукция от пшеница , като прогнозите сочат рандеман от над 7,5 млн. тона – количество, което надминава миналогодишния резултат от малко над 7,3 млн. тона. Много добра се обрисува и реколтата от ечемик . Това заяви Тодор Стойков, ръководител на Управителния съвет на, в изявление за предаването „ Светът е бизнес.

Стойков акцентира, че през последните години земеделците у нас са нараснали доста площите с ечемик – към този момент близо 2 млн. декара . Причината е комбинацията от положителни добиви и постоянни цени, което прави културата все по-предпочитана.

Сред главните пазари за българския ечемик са Испания , Северна Африка и Близкият изток , а вътрешното търсене идва от свинекомплекси и фабрики за произвеждане на малц. Очакванията са площите с ечемик да продължат да порастват.

Пшеницата остава водещата зърнена просвета в България – тази година следва да бъдат ожънати сред 11,5 млн. и 12 млн. декара . Следващата по значителност просвета е слънчогледът с близо 10 млн. декара.

По думите на Стойков съвсем няма зърнопроизводител, който да не отглежда пшеница, защото климатът и почвите у нас са извънредно подобаващи. По-нискокачествената продукция се осъществя като фуражна пшеница , а висококачествената – като хлебна . Търсенето за експорт остава непрекъснато.

Българска пшеница се изнася за всички огромни чисти вносители. През юли се чака посещаване на китайска делегация, която ще извърши одит, след който е допустимо страната ни да получи достъп и до китайския пазар .

Войната в Украйна е трансформирала географията на българския експорт. Държави като Алжир и Тунис са трансформирали качествените си условия поради по-малкото предложение от Украйна, което е разрешило на българската пшеница да стане конкурентна. В момента Алжир е най-големият пазар за българската продукция.

Стойков означи, че нови пристанищни терминали във Варна и Бургас към този момент разрешават товарене на кораби от най-големия клас за насипни товари. Това е основно за постигане до далечни пазари при по-ниска цена на транспорта. Инвестициите са частни, без директно присъединяване на страната.

Сериозен проблем остават високите фитосанитарни такси при експорт към трети страни. В момента таксата е 1,72 евро на звук , което значи към 50 хиляди евро за общоприет транспортен съд от 30 хиляди тона. Разходът действително се приспада от цената, която получават българските производители. За съпоставяне – в Румъния сходен документ коства едвам 120–130 евро.

Асоциацията на търговците на зърно и фуражи продължава да упорства за смяна на цените, които слагат българските производители в по-неблагоприятна позиция по отношение на съперниците им.

Присъединете се към нашия

Ивайло Мирчев: Настояваме финансовият министър да изтегли и преработи бюджета до 3% недостиг