Просвещението
Така е разказана срещата с чудовищната птица на Синдбад мореплавателя от приказките на Хилядата и една нощ.
Много генерации хора, ужасени, със спотаен мирис, четат за невероятните му завършения, радвайки се в дълбините на душата си, че чудовищата, разказани в приказките, в действителност не съществуват.
Но дали е по този начин?
Древните митове описват за пернати хищници, трансформирали покрайнините на древногръцкия град Стимфала съвсем в пустиня. Те нападали хора и животни и ги разкъсвали със своите медни нокти и клюнове. Те били унищожени от Херкулес, могъщият наследник на Зевс и Алкмена. Само той бил кадърен на подобен героизъм.
Изминали са епохи, откогато хората в долините на Елада са били изложили героичните митове за подвизите на Херкулес. Колко сюрпризирани били палеонтолозите, когато се спънали в земята върху вкаменелите черепи на грабливи птици, с тегло и размери, които не отстъпват на тези на коня!
Но тези изкопаеми гарпии не са живеели единствено в Гърция, а и в Северна Америка, като датировката демонстрира, че са живеели преди 50 милиона години (в неогена). Палеонтолозите ги назовават диатрими. Крилата на тази птица били недоразвити и диатримът не можел да лети, като за сметка на това пък тя можела да бяга доста бързо.
Диатримата е висока два метра, а хищният й клюн, бил солиден и дълъг (с размер съвсем половин метър!), наподобяващ нож за гилотина. С това извънредно оръжие чудовищна птица можела да раздра корема на всеки див звяр.
Клюновете на диатримата били проектирани да пробиват черупките на динозаврите, с които явно предците на тези птици са се борили… Във всеки случай клюнът имал „ бронепробиващ “ темперамент.
Чудовищната птица от арабските приказки е родена в Мадагаскар. Именно тук, в горите на този остров, били открити великански птици, които биха могли да послужат за първообраз на приказната птица Rukh.
По -късно, през XIII век, известният венециански странник Марко Поло се занимавал с птицата Rukh. На картата, формирана съгласно неговите описания, са нанесени даже „ Островите на птицата Рух “. Описвайки фауната на Мадагаскар, Марко Поло споделя невероятни неща:
По -нататък Марко Поло споделя, по какъв начин монголският хан Кублай, чийто посетител е бил, чул, че гигантската птица на име Рух живее надалеч оттатък границите на Татарската империя, ханът изпратил свои лоялни хора на разузнаване. Те трябвало да научат повече за странната птица. Пратениците намерили родината на птицата Рух – остров Мадагаскар. Самата птица обаче не е била забелязана, само че перото й било занесено на хана. Перото било с дължина повече от двадесет метра!
Съвременните откриватели считат, че пратениците не са донесли птиче перо, а лист от мадагаскарската палма Sagus ruffia. Стволът и е висок 15 метра. От върха висят седем или осем великански листа, които наподобяват на птичи пера.
Местообитанието на приказната птица Rukh било посочено тъкмо от пратениците на хана. Ще посетим Мадагаскар и ще потърсим именита птица в горите му. Зоолозите от предишните епохи били създали това пътешестване. За първи път европейците научили не за приказни, а за живи великански птици, от есето на френския адмирал Флакур „ Историята на огромния остров Мадагаскар “. То е било оповестено в средата на 17 век., само че единствено двеста години по -късно яйцата и костите на воромпатрата са били изкопани.
През 1832 година френският натуралист В. Сганцен открива в Мадагаскар черупка на голямо яйце, шест пъти по -голямо от щраусовото. По -късно жителите на Мадагаскар отплавали до островите Мавриций (в архипелага Маскарен) за ром. Вместо бъчви, те донесли със себе си черупки на великански яйца. Всяко едно от тях побирало по 13 бутилки ром!
Накрая били открити и костите на чудовищната птица, които през 1851 година те били занесени в Парижкия музей. Френският академик И. Сен-Илер изучавал тези кости направил научно изложение на птицата от тях. Той я нарекъл epyornis – „ най -високата от всички най -високи птици “.
Оказва се, че гигантската птица от Мадагаскар не е толкоз огромна, колкото античните митове описват за нея. Тя не можела да отнесе в ноктите си слон, само че не му отстъпвала по височина. Сен-Илер вярвал, че някои от апиорните са до пет метра! Но очевидно е сбъркал. Триметровите епиорнис обаче не били необикновени. Три метра е междинната височина на слона, а такава птица тежи съвсем половин звук!
Ако Сен-Илер не е сбъркал, то тогава мадагаскарските птици, дружно с жирафите, могат да се смятат за едно от най-високите животни на Земята. По -високи от слоновете, по -високи от изкопаемия носорог балухитерия, приетият рекорден колос измежду бозайниците, които в миналото са живели на сушата.
И по този начин, една птица от Мадагаскар тежи малко по -малко от бик и снася яйца с добра цев. Понякога те се намират в торфа на блатата на Мадагаскар. Всяко от тях побира 9 литра или 184 пилешки яйца! За развлечение било изчислено, че от едно яйце от epyornis е допустимо да се подготвят бъркани яйца за съвсем 100 души, а две хиляди души могат да се нахранят с яйца от едно гнездо!
До средата на предишния век жителите на Мадагаскар твърдяли, че слоновите птици живеят в най -запустелите кътчета на острова. През 1860 година мисионерите чували приглушените крясъци на тези мистериозни птици от горските блата. Сега мадагаскарските щрауси са изчезнали.
Съществуват ли през днешния ден
Днес палеонтолозите считат сходни диалози за несериозни. Според тях последните епиори са умрели преди няколко хилядолетия, само че през целия този забележителен интервал в торфените блата на горите на Мадагаскар времето съхранявало яйцата и костите на пернатите колоси. Те послужили и като основа за легендите за воромпатрата и птицата Рух. Разбира се, елементарно е да се призове въображението за помощ, и да си визиите какъв брой велика е била птицата, която инкубира яйцата, които могат да съберат 13 бутилки ром!
Забележително е, че от другата страна на света, на хиляди километри от Мадагаскар, на островите в Нова Зеландия, срещаме и великански супер птици. От 1840 година учените са описали от изкопаемите остатъци към две дузини типове безкрили новозеландски щрауси, наричани тук моа. Някои от тях били високи като пясъчник, други с колосалните си форми се състезавали със слоновете. В края на краищата някои мосове достигали височина от съвсем четири метра! Такава птица тежала като кон към 300 кг!
През 1839 година е открита първата кост на гигантска птица. Находката била пренесена в Англия и тук палеонтологът Р. Оуен потвърдил, че костта принадлежи на чудовищна птица. Оуен посветил четиридесет и пет години от живота си на проучването на гигантските птици. В продължение на три години, от 1847 до 1850 година, естественикът У. Мантел, неотклонен откривател на непознати новозеландски животни, събрал за него повече от хиляда кости от моа и доста яйчени черупки с размер на кофа. Оуен изучавал тези кости и черупки. Той описал доста разнообразни типове моа и направил няколко великански скелета на птици за музеи.
Дори в този момент в Нова Зеландия се откриват съвършено непокътнати скелети от моа, а от време на време и отлагания на великански кости, като гробищата на някои приказни колоси. Обикновено покрай костите имало купчини кръгли камъчета, полирани посредством търкане един в различен.
Говорело се да вземем за пример, че ловците на тюлени, ситуирани в лагера на Средния остров (в пролива Кук, разделящ Северните и Южните острови на Нова Зеландия), в миналото са били уплашени от чудовищни птици с височина четири до пет метра, които са прелитали от гората до брегът.
Според мнението на днешните учени, тези птици били изчезнали напълно неотдавна. Говори се, че един моа бил оживял и се крие в планината Бакапунака, само че се оказва, че това е единствено легенда…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
