Светлината, излъчена от водорода малко след Големия взрив, е оставила

Светлината, излъчена от водорода малко след Големия гърмеж, е оставила мистериозни ярки петна в Космоса. Възможно ли е те да са доказателство за конфликт с други вселени?

Завесата на ръба на Вселената може би се раздира, показвайки, че зад нея има нещо. Данните, предоставени от апарата на ЕКА Планк, може би ни разрешават за първи път да зърнем следи от други вселени, които са се опирали в нашата.

Това е краткотрайното умозаключение от разбора на Ранга-Рам Чари (Ranga-Ram Chary), който е откривател в американския център за данни от Планк в Калифорния. На картата на галактическия микровълнов декор (CMB) Чари разкрил извънредно зарево, което може да е резултат от вливане на материя от друга галактика.

Според модерните космологични теории, които насочват, че нашата Вселена е просто един мехур от многото, подобен тип конфликт би трябвало да е вероятен. Подобна Мегавселена може би е вследствие от галактическата инфлация – необятно признатата концепция, че ранната галактика се е разширила експоненциално за извънредно дребен интервал от време, незабавно след Големия гърмеж.

Веднъж щом стартира, инфлацията в никакъв случай действително не стопира и по тази причина множествеността на вселените става съвсем неизбежна. „ Бих споделил, че повече версии на теорията водят до безкрайна инфлация, която създава огромен брой вселени джобове “, споделя Алън Гут (Alan Guth) от Масачузетския софтуерен институт (MIT).

Инфлацията се задвижва от скритата сила в празните пространства. Тази сила може да варира и по тази причина някои райони ще се уголемяват с по-бързо движение, а при други инфлацията съвсем ще спре. Но там, където инфлацията е доста бърза, ще се появяват и нови мехури (вселени), а даже и вътре в тях може да се появят и раздуят още вселени.

Предполага се, че всяка една такава галактика ще има и лична физика. Материята в някои мехури – скучните – ще се разпръсне в първите 10 ^-40 секунди от сътворението им. Други пък ще имат безчет материални частици и физични закони, сходни на нашите, а е допустимо и да са безусловно същите. В Мегавселена с безкрайна инфлация всичко, което може да се случи, се е случило, само че и евентуално ще се случи още веднъж.

За жал, даже и да съществуват други вселени, би било съвсем невероятно да ги изучим. Дистанцията сред нас и тях непрекъснато се усилва, а светлината е прекомерно мудна, с цел да може да придвижва информация из другите райони. „ Те даже няма по какъв начин да схванат за съществуването на други “, споделя Матю Джонсън (Matthew Johnson) от университета Йорк в Торонто (Канада). „ Звучи като забавна концепция, само че, наподобява, няма по какъв начин да я проверим. “

Ако първоначално два мехура са били задоволително близо и са се докосвали или сблъскали преди огромното уголемение на Космоса, то може по тях да са останали следи от контакта. „ Трябва да извадим шанс “, прибавя Джонсън.

През 2007 година Джонсън и негов асистент предложили теорията, че допирът сред мехурите би трябвало да наподобява като овални петна на галактическия микровълнов декор. През 2011 година почнали да ги търсят благодарение на данните от Микровълновата анизотропна сонда на Уилкинсън (МАСУ)  – предшественика на Планк. Но не разкрили нищо.

Сега Чари счита, че е забелязал следи от досег с друга галактика.

„ Има два метода, посредством които да търсим разнообразни типове вселени джобове “, прибавя Джонсън. „ Те ловуват лъвове, ние ловуваме полярни мечки. “

Вместо да гледа самия микровълнов декор, Чари извадил модел на фона от изображението на Планк и по-късно премахнал всичко – звезди, газ и галактически прахуляк. След такова филтриране не би трябвало да остане нищо друго с изключение на звук. Но в избран честотен диапазон разпръснати петна в небето наподобяват доста по-ярки, в сравнение с би трябвало. Ако догатките на Чари се окажат правилни, то това са следи от ранен конфликт с друга галактика от Мегавселената.

Тези петна, наподобява, идват от времето, когато Вселената ни е била единствено на няколкостотин хиляди години, тъкмо когато протоните и електроните са обединили сили в основаването на водород, който излъчва светлина в стеснен цветови набор.

В светлината от този ранен водород можем да забележим следи от това време, наречени рекомбиниране. Рекомбинирането може да е неповторимият автограф на материята в нашата Вселена и вероятно да крие знаци за протичащото се отвън нея.

„ Тези сигнали са едни от отпечатъците на нашата Вселена “, споделя Йенс Клуба (Jens Chluba) от Кеймбриджския университет. „ Другите вселени би трябвало да оставят друг характерен знак. “

Тъй като тази светлина би трябвало да е удавена от сиянието на галактическия микровълнов декор, апаратът Планк мъчно би забелязал рекомбинирането. Но анализът на Чари посочил, че има петна, които са 4500 пъти по-ярки от предстоящото.

Едно вълнуващо пояснение е, че протони и електрони (или техен аналог) от друга галактика са попаднали в нашата вследствие на конфликта. Това е направило светлината от рекомбинирането доста по-ярка. Ако Чари е прав, другата галактика, която е взела участие в конфликта, има почти 1000 пъти повече такива частици от нашата.

Разбира се, някои учени са песимистично настроени. Дейвид Спергел (David Spergel) от Принстънския университет счита, че още веднъж става въпрос за галактически прахуляк. „ Подозирам, че си заслужава да потърсим и различни благоприятни условия. Свойствата на галактическия прахуляк са по-сложни, в сравнение с си мислехме, и би трябвало да има по-правдоподобно пояснение. “

Чари се е постарал да изключи по-прозаичните догатки. Ако е прахуляк, дава отговор Чари, ще да е най-студеният прахуляк, който сме виждали. Вероятно не е звук, маскиран като сигнал. Може да е въглероден оксид, който се доближава към нас, само че не е изключително евентуално. Може да е далечен въглерод, само че излъчването е прекомерно едва.

Една от пречките да проверим теорията е, че сме лимитирани от самите данни. Планк е свръхчувствителен към галактическия микровълнов декор, само че не е приспособен да мери спектралните отклонения, които Чари търси. Екипът на Джонсън също възнамерява да употребява данните от Планк, само че учените считат, че апаратът е единствено два пъти по-чувствителен от МАСУ.

През 2016 година в Центъра за галактически полети Годард на НАСА ще бъде разисквано финансирането на Изследователя на първичната инфлация (ИПИ, Primordial Inflation Explorer, PIXIE). Спектралната резолюция на ИПИ ще е способна да характеризира сигналите на Чари, в случай че има такива.

Но даже и да няма, възстановката на първичната инфлация още веднъж може да ни докара до концепцията за Мегавселена. Също по този начин ще разберем и какви конфликти сред мехури би трябвало да търсим.

New Scientist