Робството далеч не е изкоренено от света
Светкавици разцепват Сахарската нощ. В северен Нигер мощен дъжд и вятър блъскат просторната палатка от козя кожа Тафан от племето Туарег и неговото семейство, когато счупват един от дървените колове, на която се крепи, и събарят на земята. В дребна, раздрана палатка наоколо е второ семейство – мъж, жена и четирите им деца. Тафан заповядва на дамата Асибит да излезе на открито и да застане в лицето на бурята, до момента в който държи стълба неподвижно, с цел да остане палатката изправена, до момента в който дъждът и вятърът не престанат.
„ От детството си работя от ранна заран до късно през нощта “, спомня си дамата. Тя мъкне просо, подготвя закуска за Тафан и фамилията му и разделя остатъците с останалите плебеи. Докато брачният партньор и децата й отглеждат добитъка на Тафан, тя прави домакинските неща и дои камилите му. Трябва да реалокира палатката му по този начин, че да влиза лъх, четири пъти дневно, и фамилията му да бъде постоянно на сянка. Сега на 51, тя наподобява две десетилетия по-възрастна. „ Никога не съм получавала нито една стотинка през 50-те години “, споделя тя.
Асибит понася суровите условия без недоволство. В онази нощ, в бурята в пустинята, тя споделя, че се бори с часове да задържи палатката в изправено състояние, знаейки, че ще бъде пребита, в случай че не успее. Но тогава, сходно на стълба на палатката, нещо вътре в нея се пречупва: тя го хвърля настрана и бяга в нощта, като тича за свободата си до най-близкия град, на 35 километра от пустинята.
Историята е една от безчет тествани сведения за иго. Но Асибит бяга едвам през юни 2004 година
Колкото и да е тревожно в 21 век, в света може да има повече насилствен труд в този момент от всеки път. Около 12,3 милиона души работят в международната стопанска система на всеки континент, с изключение на Антарктида, съгласно Международната организация на труда на Организация на обединените нации, държана в разнообразни форми на плен, в това число и тези под рубриката на трафика на хора.
Жени и деца от племето Туарег, 1997 година
В годишния отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за трафика на хора, са маркирани 150 страни, в които повече от 100 души са били жертва на трафик през последната година. Те са принудени да работят и са приковани от ниски заплати, което ги държи в непрестанен дълг, незаконните имигранти са принудени от незаконни синдикати да изплащат тайния си преход в новата страна с работа за минимални пари, девойки са отвличани за проституция, а момчета – за неплатен труд.
В отчета се отбелязва, че „ Нигер е страна източник, пренос и предназначение за мъже, дами и деца, които се търгуват за полова употреба и насилствен труд “. Но в Нигер се случва и нещо друго – и в Чад, Мали и Мавритания. В цяла Западна Африка стотици хиляди хора са арестувани в това, което е известно като „ имуществено иго “ (в което индивидът е третиран като вещ), което наподобява доста на американската трансатлантическата търговия с плебеи и Стария Юг.
В елементи от Западна Африка, доминирана от обичайните племенни вождове, човешките същества се раждат в иго и живеят всяка минута от живота си по волност на своите притежатели. Те се трудят денонощно без възнаграждение. Мнозина са бити или бичувани, в случай че са непокорни или мудни или по каквито и да е причина техните господари се измислят. Двойките се разделят, когато единият сътрудник е продаден или подарен, кърмачета и деца минават от един притежател на различен като дарове или зестра, девойки под 10 години от време на време са изнасилвани от притежателите си или по-често се продават като наложници.
Един от най-ранните записи за поробените африканци е от 7 век, само че практиката съществува доста преди този момент. Произтича значително от войната, където спечелилите принуждават победените да са им плебеи. (Много от сегашните притежатели на плебеи в Нигер са Туарег, именитите военачалници на Сахара.) Победителите държат плебеи, с цел да служат на личните им семейства и продават останалите. В Нигер на пазарите за плебеи се търгуват хора от епохи, с безчет хиляди изпратени до на север или на юг, за продажба в Европа и Арабия или Америка.
Когато откриват въздействие над Нигер в края на 19 век, французите дават обещание да прекратят робството там – практиката е анулирана съгласно френското законодателство през 1848 година – само че им е мъчно да изкоренят обществена система, която съществува толкоз дълго, изключително поради нежеланието на вождовете на страната, основните притежатели на плебеи, да сътрудничат. Робството към момента процъфтява при започване на века и възможностите за премахването му съвсем не се трансформират по време на Първата международна война, когато Франция притиска колониите си да се причислят към борбата. „ За да изпълнят квотите си, всеки админ [в Нигер] разчита на обичайните вождове, които доставят плебеи, с цел да служат като бойци “, написа общественият академик от Нигерия Гали Кадир Абделкадер.
По време на войната, когато в Нигер избухват протести против французите, вождовете още веднъж се притичат на помощ – в подмяна френските админи си затварят очите за робството. След независимостта през 1960 година идващите държавни управления на Нигерия също резервират безмълвие. През 2003 година е признат закон за възбрана и наказване на робството, само че той не се ползва необятно.
Организации отвън Нигер, най-много лондонската Anti-Slavery International, към момента се пробват да прекратят робството там. Конституцията на страната признава Всеобщата декларация на Организация на обединените нации за правата на индивида (член 4: „ Никой не би трябвало да бъде държан в иго или робство: робството и търговията с плебеи са неразрешени във всичките им форми. “), само че Организация на обединените нации не прави малко, с цел да подсигурява спазването на й от Нигер. Нито Франция, която към момента има голямо въздействие в страната поради огромната си стратегия за помощ и културните връзки. Нито Съединени американски щати. Държавният секретар Кондолиза Райс припомня на американците за молбата на президента Буш в тирада от 2004 година за преустановяване на трафика на хора, само че американското посолство в Нигер знае малко за робството. Във Вашингтон посланикът Джон Милър, старши консултант на Райс, който управлява секцията на Държавния департамент за трафик на хора, споделя: „ Току-що осъзнаваме робството в Нигер “.
