Да се родиш близнак е било лоша новина, ако си

Да се родиш близнак е било неприятна вест, в случай че си живял по времето на античните маи, защото античната цивилизация явно е обичала да принася в жертва родственици, в това число еднояйчни братя или сестри – и изключително в случай че са били момчета. В световноизвестния обект Чичен Ица в южната част на Мексико откривателите преди малко идентифицираха останките на 64 деца, които са били церемониално пожертвани в продължение на 500 години, разкривайки, че всички те са били от мъжки пол, а няколко от тях евентуално са определени поради близкото биологично роднинство посред им.

Свещения сеноте

Чичен Ица е главно седалище на властта в предиспанска Мезоамерика и е прочут с кървавите си обичаи, като в естествената дупка, известна като Свещения сеноте, са открити стотици ритуално екзекутирани деца и юноши. По-голямата част от тях са разпознати като девойки, което води до теорията, че жителите на античния град са били пристрастени към женските жертвоприношения, макар че новите проучвания демонстрират, че те не са имали проблем да убиват и млади момчета.

Нещастните момчета са били положени в подземна водна цистерна, която е открита за първи път от археолозите през 1967 година Там са открити общо 106 деца, като създателите на новото проучване са съумели да извлекат и проучват ДНК от 64 от тях.

Така излиза наяве, че всички те са от мъжки пол и че към 1/4 от тях са в близка родствена връзка с най-малко едно друго лице в цистерната – в това число два комплекта еднояйчни близнаци. „ Тъй като такива близнаци се срещат непринудено единствено при 0,4 % от общото население, съществуването на два двойки е доста повече, в сравнение с би се очаквало по случайност “, пишат създателите.

Радиовъглеродното датиране демонстрира, че костите са били заровени сред VII и XII век, макар че по-голямата част от тях са били подадени по време на 200-годишния подем на Чичен Ица, почти от 800 до 1000 година от н.е. Междувременно изотопният разбор разкрива, че обвързваните двойки жертвени момчета са имали една и съща диета, което допуска, че евентуално са живели дружно в едно домакинство.

Не е ясно за какво тъкмо са били определени близнаци и други близки родственици, макар че откривателите означават, че еднояйчните братя заемат значимо място в митологията на античните маи. По-конкретно, свещената Книга на съвета на маите – или Попол Вух – споделя историята на „ близнаците-герои “ Хун Ахпу и Шбаланке, които водят борба с боговете посредством повтарящи се цикли на жертвоприношения и възкресения – и убиването на момчетата близнаци в Чичен Ица може би е представлявало ритуално осъществяване на тези митични завършения.

„ Сходната възраст и методът на хранене на децата от мъжки пол, близката им генетична фамилност и фактът, че са били погребвани на едно и също място в продължение на повече от 200 години, сочат, че това е погребално място след жертвоприношението, като пожертваните човеци са били определени по съответна причина “, споделя в изявлениет си авторката на проучването Оана дел Кастийо-Чавес.

Междувременно генетичната аналогия сред античните деца и днешните локални общности демонстрира, че жертвите са били локални поданици, а не чужденци. В същото време откривателите са получили визия за трайното влияние на епидемиите от заболявания, породени от ранните контакти с европейските завоеватели.

Смята се, че тези епидемии през XVI в. опустошават коренното население, като на някои места спадът доближава до 90%. Най-тежката от тях е била пандемията от 1545 година, породена от патогена Salmonella enterica Paratyphi C.

Сравнявайки геномите на актуалните маи с ДНК на пожертваните момчета, откривателите откриват и доказателства за позитивен асортимент в гените, свързани с имунитета, които обезпечават отбрана против салмонела. Това демонстрира, че оживелите от тези пандемии от колониалната ера може да са били генетично приспособени да устоят на избрани заболявания, като по-късно са предали гени, които са станали навсякъде публикувани измежду бъдещите генерации.

С други думи, както споделя водещият създател Родриго Баркера: „ Днешните маи носят генетичните белези на епидемиите от колониалната ера. “