В Съединените щати чантата за убийства“ (murder bag) е набор

В Съединените щати „ чантата за убийства “ (murder bag) е набор от принадлежности, които килърът може да употребява, с цел да преследва, подчинява или атакува жертва. В Обединеното кралство обаче терминът има напълно друга конотация: той се отнася до емблематичните комплекти с принадлежности, употребявани от следователите на Скотланд Ярд през 20-ти век за култивиране на местопрестъпления.

В чантата за убийства детективите носят нужното за намиране, документиране и събиране на доказателства, в това число лупа, измервателни уреди, тампони, торбички за проби, ножици и пинсети. Но основната причина, заради която някой въобще се е сетил да направи подобен комплект, е да достави следователите с нещо напълно банално: гумени ръкавици. И в случай че мислите, че ръкавиците не са чак толкоз значими, явно не сте участвали на следствието на убийството на Емили Кей през 1924 година – ужасяващото закононарушение, което подтиква основаването на чантата и трансформира хода на криминалистиката.

Патрик Махон

През май 1924 година Патрик Махон е задържан на лондонската гара Ватерло, до момента в който се пробва да вземе багаж, който е оставил там по-рано. Детектив, нает от брачната половинка му, обаче пръв намира багажа – откакто тя открива записка от багажното поделение на гарата, до момента в който търси някакви улики къде може да е той – и неизвестно за какво го претърсва. И незабавно уведомява Скотланд Ярд за това, което открива в чантата: огромен нож и окървавени облекла. Полицията няма самообладание да разиска тези предмети с Махон…

След като е арестуван, не след дълго Махон насочва управляващите към бунгалото, което е споделял с любовницата си Емили Кей. Той твърди, че Кей е хвърлила секира по него по време на развълнуван спор, откакто е паднала и си е блъснала главата в кофа за въглища, което е довело до гибелта ѝ. Според Махон той се е паникьосал и е прекарал идващите няколко дни в опити да се отърве от тялото на дамата, която сигурно не е умъртвил.

Емили Кей

Полицията не губи време да извика неотдавна удостоения с рицарско звание сър Бърнард Спилсбъри на мястото на престъплението. Той е патолог, чиито показания са били от решаващо значение в процеса против Холи Крипън, американски доктор, наказан за убийството и разчленяването на брачната половинка си през 1910 година Ролята на Спилсбъри в този случай и работата му по последвалите убийства с огромен публичен интерес го трансформират в звезда в последните години на интервала, който Джордж Оруел назовава „ популярен интервал на убийствата “ в Англия: 75 години, в които страната като че ли минава от един ефектен престъпен случай към различен.

Дори толкоз умел следовател като Спилсбъри би трябвало да е бил ужасяващ от сцената, която го чака. Според книгата на Колин Евънс „ Бащата на криминалистиката “ от 2006 година Махон е разчленил тялото на Кей и се е опитал да се отърве от частите, като ги свари, изгори или разпръсне из бунгалото. Във всекидневната полицията открива фрагменти от кости в камината и парче месо в огромен съд на огнището. В спалнята са открити още остатъци, натъпкани в сандък, кутия за шапки и кутия за бисквити.

Спилсбъри основава спонтанна лаборатория в двора на бунгалото, с цел да обработва доказателствата. Но с цел да пренесат частите от тялото на Кей, служителите на реда стартират да пълнят кофи с тях… с голи ръце. „ Няма ли ръкавици? “ – попитал угрижен Спилсбъри основния контрольор Пърси Савидж, който му отвърнал, че хората му в никакъв случай не носят ръкавици или пък различен тип персонални защитни средства.

Първоначално патологът се ужасява, само че по-късно научава и, че чиновниците, които обработват местопрестъпленията, са изобщо извънредно незадоволително оборудвани за работата си. Забравете за главните хигиенични и санитарни материали – те даже не разполагат с рулетка, пинсета или принадлежности за събиране на пръстови отпечатъци. (По това време Англия към този момент повече от 20 години употребява дактилоскопични следи за следствие на престъпления).

Спилсбъри се обръща за помощ към Савидж, към полицейски хирург на име Обри Скот-Гилет и към детектив суперинтендант Уилям Браун от Скотланд Ярд – и по този начин се образува първата известна „ чанта за убийства “.

Съдържанието ѝ може да наподобява като нещо напълно нормално за всеки, който в миналото е гледал епизод на „ CSI “, само че то е задоволително ново за времето си, с цел да бъде необятно отразено в пресата през 20-те години на предишния век. Кратък материал в брой на „ Ню Йорк Таймс “ от 1927 година оповестява, че Скотланд Ярд се е сдобил с пет нови чанти, в които има измервателни уреди, лупи, фенерче, епруветки, пинсети, белезници и „ цялостен набор за снемане на пръстови отпечатъци “, както и няколко предмета, които несъмнено са предиздвикали сърцето на Спилсбъри да запее. Освен обичаните му гумени ръкавици (цели два чифта!), следователите разполагали и с гумена престилка, два типа дезинфектант, както и с парче сапун (макар че то се употребило основно за снемане на отпечатъци от дребни предмети, открити на местопрестъплението).

През годините чантата продължава да се развива, като Скотланд Ярд усилва броя на чантите си и уголемява наличието им съгласно потребностите. Към 1930 година има шест чанти, като всяка от тях към този момент включва цинкови форми за опазване на отпечатъци. Към 1955 година броят им е осем. През 1957 година в необятно публикуван материал се оповестява, че лондончани са толкоз заети да се убиват един различен, че в Скотланд Ярд към този момент нямат чанти… Същата година комплектите се вграждат още повече в английската просвета с премиерата на „ Чанта за убийства “ – половинчасова престъпна драма, която се излъчва до 1959 година

Оттогава тези чанти в истинския си тип към този момент са единствено в учебниците по история и музеите на престъпните закононарушения, само че духът им продължава да живее под формата на актуалните комплекти за криминалистиката – които, както Спилсбъри би се радвал да знае, включват ръкавици, маски за лице и други персонални защитни средства.