Защо фалиралите американски банки не са плочки в по-голямо домино
SVB, Signature Bank, Silvergate - през последните седмици американският банков бранш влезе под прожекторите на публичното внимание с краха на няколко финансови институции. Това сложи пред анализатори, бизнес и вложители със страшна мощ въпроса: “Връщаме ли се в 2008? ”, а случилото се с втората по-големина швейцарска банка Credit Suisse, меко казано, добави спомагателни тъмни линии към цялата картина. В резултат на това спекулациите за “ефект на доминото ” започнаха да обикалят телевизионните студия, поставяйки събитията оттатък океана и тези в сърцето на Европа на една повърхност. Но можем ли в действителност да приказваме за сходен сюжет, провокиран точно от SVB, Signature Bank и Silvergate? Signature Bank и Silvergate “Тези две банки банкрутираха по доста характерни аргументи, които не са съотносими към по необятния банков бранш даже в Съединени американски щати. Те са относително дребни и оперират в доста характерна сфера - криптовалутите. Тоест, главната част от кредитните им портфейли са ориентирани към разнообразни криптоначинания - високорисков сегмент, който зависи в доста огромна степен от положението на криптопазара и съответните котировки на водещите криптовалути ”, изяснява Константин Проданов, финансист с десетгодишен опит в японския банков бранш. Затова и събитията от последната година, в границите на която банкрутираха някои от най-големите представители на криптоиндустрията, се отразява на тяхното показване. Но това е единствено върхът на айсберга. “Там имаше един голям балон, който се ускори след 2020 година вследствие на паричните политики, въведени от Фед за справяне с последствията от пандемията. Това беше голямата ликвидност, която се изсипа както към фондовите пазари, по този начин и към криптосферата. Котировките доближиха рекордни равнища, появиха се най-разнообразни криптовалути ”, напомня Проданов. В последната една година обаче настава отрезвяване, котировките се приземяват “твърдо ” - в някои случаи с 90% спад, което се отразява отрицателно на безусловно всички платформи, свързани с този сегмент. “Това, на собствен ред, докара до проблеми в кредитните портфейли на тези банки. Там става дума за един доста високо съсредоточен кредитен портфейл, който не е обвързван с по-широката стопанска система, както и с други значими играчи във финансовата сфера, тъй че да се получи резултат на доминото ”, безапелационен е финансистът.
Случаят SVB
Случаят със SVB е по-различен, само че още веднъж доста характерен и не може да се вършат по-широко годни изводи, защото става дума за “класически образец на банка, която не е оперирала като банка, а като капиталов фонд ”. “Там става дума за неприятни, въпреки и официално законни практики, както при ръководството на активите, по този начин и на пасивите ”, споделя Проданов и изяснява в елементи: “Пасивите на една банка са депозитите. Проблемът на SVB е, че 95% от депозитите в нейния портфейл са били негарантирани - над 250 хиляди $. За съпоставяне, междинният % на негарантираните депозити за американската банкова система е под 50%. Това е проблем, тъй като техните притежатели са доста по-уязвими на евентуални терзания и доста по-бързо могат да решат да изтеглят средствата си при някакви проблеми ”. Едновременно с това тази депозитна база е съсредоточена както районно, по този начин и като промишленост - щата Калифорния, а вида депозанти са най-вече стартъпи, софтуерни компании и фондове за рисков капитал, които влагат в тях. През последната година този вид организации обаче са подложени непрекъснат напън поради повишението на лихвените проценти. “Това са компании, които продават на вложителите концепцията за предстоящ напредък, а не толкоз за настоящи облаги, и в действителност нямат положителни парични потоци. В момента, в който ерата на евтините пари свърши, се оказа, че кешовите наличия, които те имат по сметките, им трябват от ден на ден за посрещането на настоящи потребности. А това докара до засилено изтегляне на депозити ”, показва финансистът. И тук идва казусът с активите, или заемите, които една банка раздава на бизнес и семейства. SVB доста бързо усилва депозитната си база - за три години я учетворява, само че кредитния им портфейл остава непретенциозен, защото избират вместо да раздават заеми, да насочат събраните средства към държавни скъпи бумаги и други принадлежности с закрепен приход като ипотечни облигации. 60% от активите на банката отиват в сходни вложения, до момента в който междинният за промишлеността е 25% (в България банките държат приблизително 15% в сходни инвестиции).
По този метод се получава голямо разминаване - междинният период на падеж на активите е към 5 години, а пасивите - депозитите, са до поискване. По различен метод казано - SVB има краткосрочни отговорности, покрити с доста дълготрайни вложения.
" Друг огромен проблем е, че тези скъпи бумаги, в които те са вложили, са с закрепен приход. Когато лихвените проценти се повишават, тяхната пазарна стойност понижава. При разпределяне на заеми това не се получава по този начин, тъй като те са с плаващи лихвени проценти и са свързани към някакъв плаващ пазарен показател плюс надбавка, Когато стартират да се повишават лихвите, междинната рентабилност по кредитния портфейл също пораства ”, показва Проданов и прибавя: “Но в случай че държите скъпи бумаги с закрепен приход, какъвто е случая със SVB, когато лихвените проценти тръгнат нагоре, цената на този портфейл от активи понижава ”. В последна сметка, сега, в който се оказва, че SVB би трябвало да посрещне засилено изтегляне от страна на клиенти, се постанова да продаде част от портфейла си по естествени пазарни цени, които са по-ниски от цената, на която са заведени счетоводно. По този метод се отваря една загуба от към близо 2 милиарда $. Ефект на доминото? По-скоро, не. И по този начин, предвид на гореописаните специфики на бизнес моделите на банкрутиралите американски банки - допустимо ли е те да се трансфорат в първите плочки, които да повлекат останалите в едно световно домино? “Ефект на доминото тук е мъчно да се получи, тъй като огромните банки от редовно значение са подложени на доста по-сериозен надзор и това няма по какъв начин да бъде позволено да се случи. При по-малките банки пък го няма този съсредоточен модел на набиране на депозити от огромни негарантирани депозанти, идващи от съответна сфера. При тях портфейлите са доста по-добре диверсифицирани. По линия на активите, 75% от тези на обичайните банки са в кредитните им портфейли ”, изяснява той. По думите му най-важното е какъв вид банки банкрутират, какво се случва с тях тъкмо и доколко те са част от по-широката банкова система. Това е и основната разлика сред 2008 и в този момент. Активите Lehman Brothers към оня миг са три пъти по-големи от тези на SVB и то в долари от 2008, което значи действително 3-4 пъти повече.
“Освен това, макар че и двете институции се водят банки, едната е комерсиална, а другата капиталова. Има голяма разлика сред двете както като функционалности, по този начин и като вид клиентела, метод за набиране на средства, вид вложения и обязаност с останалите играчи. Търговските банки обслужват по-малки клиенти, набират капитал главно през депозити на физически лица, до момента в който капиталовите банки обслужват огромни корпорации с активи за стотици милиони, които пък обслужват огромни институционални вложители и хедж фондове ”, подчертава финансистът.
По този метод капиталовите банки играят ролята на свързващо звено сред огромните компании и финансовите пазари, като те самите набират активите си посредством заемни средства от други огромни финансови играчи. Затова в случай че залитнат, залита цялата икономическа и финансова система. “В случая обаче приказваме за търговски банки и резултатът от банкрута им е мощно локализиран до един характерен вид вложители ”, безапелационен е в умозаключение Константин Проданов. Иван Гайдаров
Случаят SVB
Случаят със SVB е по-различен, само че още веднъж доста характерен и не може да се вършат по-широко годни изводи, защото става дума за “класически образец на банка, която не е оперирала като банка, а като капиталов фонд ”. “Там става дума за неприятни, въпреки и официално законни практики, както при ръководството на активите, по този начин и на пасивите ”, споделя Проданов и изяснява в елементи: “Пасивите на една банка са депозитите. Проблемът на SVB е, че 95% от депозитите в нейния портфейл са били негарантирани - над 250 хиляди $. За съпоставяне, междинният % на негарантираните депозити за американската банкова система е под 50%. Това е проблем, тъй като техните притежатели са доста по-уязвими на евентуални терзания и доста по-бързо могат да решат да изтеглят средствата си при някакви проблеми ”. Едновременно с това тази депозитна база е съсредоточена както районно, по този начин и като промишленост - щата Калифорния, а вида депозанти са най-вече стартъпи, софтуерни компании и фондове за рисков капитал, които влагат в тях. През последната година този вид организации обаче са подложени непрекъснат напън поради повишението на лихвените проценти. “Това са компании, които продават на вложителите концепцията за предстоящ напредък, а не толкоз за настоящи облаги, и в действителност нямат положителни парични потоци. В момента, в който ерата на евтините пари свърши, се оказа, че кешовите наличия, които те имат по сметките, им трябват от ден на ден за посрещането на настоящи потребности. А това докара до засилено изтегляне на депозити ”, показва финансистът. И тук идва казусът с активите, или заемите, които една банка раздава на бизнес и семейства. SVB доста бързо усилва депозитната си база - за три години я учетворява, само че кредитния им портфейл остава непретенциозен, защото избират вместо да раздават заеми, да насочат събраните средства към държавни скъпи бумаги и други принадлежности с закрепен приход като ипотечни облигации. 60% от активите на банката отиват в сходни вложения, до момента в който междинният за промишлеността е 25% (в България банките държат приблизително 15% в сходни инвестиции).
По този метод се получава голямо разминаване - междинният период на падеж на активите е към 5 години, а пасивите - депозитите, са до поискване. По различен метод казано - SVB има краткосрочни отговорности, покрити с доста дълготрайни вложения.
" Друг огромен проблем е, че тези скъпи бумаги, в които те са вложили, са с закрепен приход. Когато лихвените проценти се повишават, тяхната пазарна стойност понижава. При разпределяне на заеми това не се получава по този начин, тъй като те са с плаващи лихвени проценти и са свързани към някакъв плаващ пазарен показател плюс надбавка, Когато стартират да се повишават лихвите, междинната рентабилност по кредитния портфейл също пораства ”, показва Проданов и прибавя: “Но в случай че държите скъпи бумаги с закрепен приход, какъвто е случая със SVB, когато лихвените проценти тръгнат нагоре, цената на този портфейл от активи понижава ”. В последна сметка, сега, в който се оказва, че SVB би трябвало да посрещне засилено изтегляне от страна на клиенти, се постанова да продаде част от портфейла си по естествени пазарни цени, които са по-ниски от цената, на която са заведени счетоводно. По този метод се отваря една загуба от към близо 2 милиарда $. Ефект на доминото? По-скоро, не. И по този начин, предвид на гореописаните специфики на бизнес моделите на банкрутиралите американски банки - допустимо ли е те да се трансфорат в първите плочки, които да повлекат останалите в едно световно домино? “Ефект на доминото тук е мъчно да се получи, тъй като огромните банки от редовно значение са подложени на доста по-сериозен надзор и това няма по какъв начин да бъде позволено да се случи. При по-малките банки пък го няма този съсредоточен модел на набиране на депозити от огромни негарантирани депозанти, идващи от съответна сфера. При тях портфейлите са доста по-добре диверсифицирани. По линия на активите, 75% от тези на обичайните банки са в кредитните им портфейли ”, изяснява той. По думите му най-важното е какъв вид банки банкрутират, какво се случва с тях тъкмо и доколко те са част от по-широката банкова система. Това е и основната разлика сред 2008 и в този момент. Активите Lehman Brothers към оня миг са три пъти по-големи от тези на SVB и то в долари от 2008, което значи действително 3-4 пъти повече.
“Освен това, макар че и двете институции се водят банки, едната е комерсиална, а другата капиталова. Има голяма разлика сред двете както като функционалности, по този начин и като вид клиентела, метод за набиране на средства, вид вложения и обязаност с останалите играчи. Търговските банки обслужват по-малки клиенти, набират капитал главно през депозити на физически лица, до момента в който капиталовите банки обслужват огромни корпорации с активи за стотици милиони, които пък обслужват огромни институционални вложители и хедж фондове ”, подчертава финансистът.
По този метод капиталовите банки играят ролята на свързващо звено сред огромните компании и финансовите пазари, като те самите набират активите си посредством заемни средства от други огромни финансови играчи. Затова в случай че залитнат, залита цялата икономическа и финансова система. “В случая обаче приказваме за търговски банки и резултатът от банкрута им е мощно локализиран до един характерен вид вложители ”, безапелационен е в умозаключение Константин Проданов. Иван Гайдаров
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ