Продължават да разкриват мистериите на Титан, въпреки края на Касини
Странните ярки петна, следени в южните тропически региони на най-голямата луна на Сатурн – Титан преди повече от десетилетие, най-вероятно са леглата на изсъхнали въглеводородни езера и морета, оповестява ново изследване.
Резултатите могат да хвърлят светлина върху климатичната история на Титан, а също по този начин да подкрепят търсенето на евентуално обитаеми среди на планети, споделят членовете на екипа.
Между 2000 и 2008 година огромните радиотелескопи в обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико и Обсерваторията на Зеления бряг в Западна Вирджиния, видяха към дузина аномално ярки райони на необятния 5150 километра Титан, втората по величина луна в Слънчевата система.
По това време петната се разглеждаха като евентуални доказателства за езера или морета на Титан, съобщи водещият на проучването Джейсън Хофгартнер от лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния.
Това ранно очакване се появи откакто галактическият уред Касини на НАСА дойде в орбита към Сатурн през 2004 година Касини следи и снима доста езера и морета на Титан и сподели, че Луната има дейна метеорологична система, основана на течни въглеводороди. Метанът и етанът падат от небето като дъжд, текат в речни системи и се събират в езера и морета, някои от които са по-големи от Големите езера на Северна Америка.
Титан остава единственото галактическо тяло, с изключение на Земята, известно с съществуването на постоянна течност на повърхността му.
Но езерата, видяни от Касини, са ситуирани най-вече покрай полюсите на Титан, изключително в далечните северни региони на Луната. Сондата не е видяла течни тела, в южните тропици, открити от телескопите на Arecibo и Green Bank.
Хофгартнер и неговите сътрудници вземат решение да се задълбочат в мистерията. Те проучват всички налични набори от данни, употребявайки наблюденията на Касини, с цел да обосноват информацията, събрана от обсерваториите в Аресибо и Зеления бряг.
Изследователите свързали светлите петна, разпознати от радиотелескопите, с един регион, който има по-гладки повърхности и друг състав от околния пейзаж. „ Такива характерности са показателни за пресъхналите езера или морските корита “, споделя Хофгартнер.
Тук, на Земята да вземем за пример, изпарилите се морета оставят след себе си относително равни повърхности, които са по-солени от заобикалящата ги среда. Изчезналите морета на Титан не биха били солени, само че може и да съдържат разтворени органични молекули, които биха могли да оставят сходен белег върху пейзажа.
Доказателствата включват сухи езерни кревати снимани от Касини, следени в полярните региони, които наподобяват доста на това, което радиотелескопите видяха по-близо до екватора. Екипът не може да изключи опцията мистериозните ярки райони да са в действителност плитки басейни от неотдавна паднали въглеводородни дъждове. Но това наподобява много малко евентуално, имайки поради какъв брой рядко се появяват облаци на Титан, споделя Хофгартнер. През своите 13 години в системата на Сатурн, Касини следи единствено два дъжда – един през 2004 година и различен през 2010 година
Новото изследване дава опция за обяснение развиването на климата на Титан, показвайки, че изискванията на огромната луна са се трансформирали с течение на времето. Но естеството и степента на тази смяна сега не е ясна. Например, за какво течните въглеводороди са изместили ситуацията си върху повърхността на Титан, преминавайки от тропиците към полюсите? Или сухите езера са доказателство, че метанът и етанът на Титан се изчерпват и в последна сметка ще изчезнат изцяло? Известно е, че слънчевата радиация унищожава метана в атмосферата на огромната луна.
„ Личното ми съмнение е, че тук важат и двете аргументи за смяната “, споделя Хофгартнер.
Новите резултати също могат да бъдат потребни за астробиолозите, за планетарните учени и всеки различен, който се интересува от характерностите на евентуално обитаеми среди в извънземни светове, прибавя той.
Данните на Касини и на обсерваториите в Arecibo и Green Bank демонстрират, че аномалните ярки петна сами по себе си не са задоволително доказателство, с цел да се откри съществуването на езеро или море от днешния ден, било то напълнено с вода или метан; сходни характерности могат да покажат къде е било това течно тяло.
Всъщност дейните езера и морета на Титан имат друг автограф – бляскавост, която е доста по-изявена, вследствие на невероятната гладкост на тези тела. (Ветровете на Титан съвсем не съществуват, тъй че лунните езера и моретата са съвсем огледални.)
И има още едно обръщение от новото проучване, акцентира Хофгартнер. Въпреки че галактическият уред Cassini престана да работи – неговите ръководители го насочиха съзнателно в атмосферата на Сатурн през септември 2017 година, задачата ще продължи да се употребява от научната общественост още доста години напред.
„ Мисля, че това просто приказва какъв брой сполучлива беше задача Касини “, споделя Хофгартнер. „ Има още доста работа, с цел да се проучват данните от Касини и мисля, че има невероятни открития, които единствено чакат да бъдат открити в този набор от данни. “
