Телескопът Джеймс Уеб откри огромен гейзер на Енцелад, изхвърлящ вода на стотици мили в космоса
Учени уловиха ледената луна на Сатурн, Енцелад да пръска „ голяма бликам “ от воднисти пари надалеч в космоса – и тази бликам евентуално съдържа доста от химическите съставки за съществуването на живот.
Учените описаха в детайли изригването — видяно от галактическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) през ноември 2022 година — на конференция в Научния институт за галактически телескопи в Балтимор. „ Това е голямо изхвърляне “, сподели на конференцията Сара Фаги, планетарен астроном от Центъра за галактически полети Годард на НАСА, съгласно Nature.com. Според Фаги следва цялостна изследователска публикация за солидния шлейф.
Това не е първият път, когато учените виждат Енцелад да изхвърля вода, само че по-широката вероятност и по-високата сензитивност на новия телескоп демонстрираха, че струите пара се изстрелват доста по-навътре в космоса, в сравнение с се смяташе преди – в действителност доста пъти по-дълбоко от ширината на Енцелад. (Енцелад има диаметър към 313 благи или 504 километра.)
Учените за първи път научиха за водните гърмежи на Енцелад през 2005 година, когато галактическият транспортен съд на НАСА „ Касини “ улови ледени частици, изстрелващи се през огромни лунни пукнатини, наречени „ тигрови линии “. Взривовете са толкоз мощни, че материалът им образува един от пръстените на Сатурн, съгласно НАСА.
Анализът разкри, че струите съдържат метан, въглероден диоксид и амоняк – органични молекули, съдържащи химически градивни детайли, нужни за развиването на живота. Възможно е даже някои от тези газове да са резултат от самия живот, като метан открит надълбоко под повърхността на Енцелад, твърди интернационален екип от учени в проучване, оповестено предходната година в The Planetary Science Journal.
Водата е следващото доказателство в тази ситуация за вероятен живот на Енцелад. Енцелад е напълно обгърнат в пълен пласт воден лед, само че измерванията на въртенето на луната демонстрират, че голям океан е прикрит под тази замръзнала кора. Учените считат, че струите вода, усетени от JWST и Cassini, идват от хидротермални извори в океанското дъно – догадка, подкрепена от съществуването на силициев диоксид, постоянно срещана съставна част в планетарните кори и в изпаренията.
Учените от НАСА разискват бъдещи задачи с цел да търсят признаци на живот на Енцелад. Предложеният Enceladus Orbilander ще обикаля към Луната за към шест месеца, летейки през водните й струи и събирайки проби. След това галактическият транспортен съд ще се трансформира в спускаем уред, спускащ се на повърхността на ледената луна. Орбиландър ще носи принадлежности за претегляне и разбор на молекули, както и ДНК секвенсер и микроскоп. Камери, радиосигнали и лазери ще сканират отдалечено повърхността на Луната, заяви The Planetary Society.
Друга препоръчана задача включва изпращане на самостоятелен „ робот-змия “ във водните дълбини под повърхността на Енцелад. Роботът, наименуван Exobiology Extant Life Surveyor, разполага с камери и лидар на главата си, с цел да му помогне да се ориентира в непознатата среда на океанското дъно на Енцелад.
