Спътниците на Плутон далеч не са като послушните“ луни на

Спътниците на Плутон надалеч не са като „ послушните “ луни на другите планети в Слънчевата система.

Въртенето им към личната им ос не е синхронизирано с придвижването на „ огромния брат “, с помощта на което жителите на Плутон биха могли да виждат противоположната страна на неговите спътници, настояват астрономи в публикация, оповестена в Nature.

„ Нашата Луна и множеството от другите спътници на планети непрекъснато „ гледат “ лицето на своя родител, както го вършат всички положителни и послушни деца. Изяснихме, че луните на Плутон са раздразнителни и непокорни младежи, които отхвърлят да се подчиняват на разпоредбите и законите “, отбелязва Дъглас Хамилтън (Douglas Hamilton) от университета на Мериленд (САЩ).

Хъмилтън и сътрудника му Марк Шоуолтър от Института за търсене на извънземни цивилизации SETI са стигнали до този извод, изучавайки последните фотоси на Плутон, Харон и дребните им спътници, получени от орбиталния телескоп „ Хъбъл “ и редица други обсерватории.

Доскоро астрономите смятаха, че единственият сателит на галактическия „ господ на подземното царство “ е по-малкият му брат Харон. През 2005 година, с помощта на „ Хъбъл “ и вниманието на Хел Уивър и Алън Стърн, учещи покрайнините на Плутон в границите на подготовката на сондата „ Нови хоризонти “ за полет, били открити първите два дребни спътника – Никта и Хидра. Двете други луни – Цербер и Стикс, са открити от Шоуолтър доста по-късно, през 2011 и 2012 година.

Откриването по едно и също време на четири спътника на Плутон и Харон предиздвикало учените да се замислят по какъв начин ще се държат тези луни, отчитайки комплицирания темперамент на връзките сред „ огромните им братя “, и по какъв начин съумяват да не се сблъскват между тях. За отговор на този въпрос Хамилтън и Шоуолтър дълго време следили четворката спътници, след което пресметнали масите им и определили маниера на придвижването им по орбита.

Оказало се, че Плутон и спътниците му се явяват дребен аналог на цяла редица планетни системи, които са открити край далечни звезди от „ Кеплер “ в последните години. Всяка негова луна има лична сфера от „ гравитационни ползи “, при попадането в която всеки различен обект, въртящ се към Плутон, губи непоклатимост и ще бъде изхвърлен отвън рамките на системата.

Независимо от доста тясното разположение на луните на Плутон сходна орис не ги заплашва, защото три от тях – Никта, Стикс и Хидра – се оказали свързани с гравитационен резонанс. Благодарение на гравитационното взаимоотношение между тях и с Плутон те ще правят три, пет и шест обиколки към него.

Независимо от стабилността на тази „ тройка “ цялата система непрекъснато ще се намира в положение на непрекъснат безпорядък, който се поражда от нестабилното и непрекъснато изменящото се гравитационно поле на Плутон и Харон.

Едно от следствията на този безпорядък се явява това, че всички спътници на Плутон се въртят към своята ос по много необикновен за луните метод. Те няма да гледат към тях с едната страна, както го прави нашата Луна, и последователно ще откриват нови райони на своята повърхнина и ще скриват остарели за наблюдаващите на повърхността на Плутон или Харон.

Тези наблюдения сложили пред учените нови загадки. Например повърхността на Цербер се оказала ненадейно тъмна, до момента в който всички останали луни на Плутон са оцветени в сив и бял цвят. Според изчисленията на Шоуолтър и Хамилтън сондата „ Нови хоризонти “, която ще дойде в системата на Плутон единствено след броени седмици, ще помогне да се открият техните отговори.