Възможно е намаляване на кохезионните фондове за България и Румъния в следствие на Брекзит
Страните от Европейски Съюз от Централна и Източна Европа са изправени пред същинска борба за опазване на предоставяните европейски кохезионни фондове в обществената и в региона на селскостостопанство, предвид на идното излизане на Англия от Съюза и на фона на обрисуваната от Европейски Съюз нова многогодишна финансова рамка след 2020 година. Това демонстрира политически разбор на самостоятелната немска фондация и прочут мозъчен концерн Bertelsmann Stiftung, представено от новинарската организация Balkan Insight (www.balkaninsight.com).
Документът на немския мозъчен концерн дефинира като основни проблемите, които евентуално ще зародят в идните договаряния по новата многогодишна финансова рамка, акцентирайки, че България и Румъния ще бъдат измежду страните от Централна и Източна Европа, които ще се окажат евентуално наранени от ограничения на пестеливост, наложени от Европейския съюз вследствие на идната загуба на английския финансов запас в общия европейски бюджет.
Според Bertelsmann Stiftung излизането на Англия, известно като Брекзит, евентуално ще коства на Европейски Съюз към 6 милиарда евро годишно, защото Обединеното кралство способства с близо 12 милиарда евро на година за общия европейски бюджет, след което под разнообразни форми си връща назад към половината от тази сума. Германската фондация напомня, че Европейската комисия съобщи преди време, че половината от тази загуба – или към 3 милиарда евро годишно – би трябвало да пристигна от икономии (спестявания), а другата половина би трябвало да пристигна от нови източници на финансиране.
В документа се отбелязва, че страните от Централна и Източна Европа, в това число България и Румъния, към този момент показаха твърдото си опълчване на някои от концепциите, показани от Европейска комисия през юни 2017 година в "Доклад за размисъл по отношение на бъдещето на финансирането на Европейски Съюз ". Трябва да се има поради, че Румъния и България са главните печеливши от общата селскостопанска и политика на кохезионните фондове на Европейски Съюз, до момента в който Германия и Англия са най-големи чисти губещи от Общата селскостопанска политика (ОСП).
Немският мозъчен концерн показва, че чистите облаги от програмата ОСП са годни за всички страни - членки на Европейски Съюз от източната половина на Европа, както и за други членове като Португалия, Ирландия и Испания. Полша и Гърция пък са най-големи печеливши от ОСП, като Румъния към този момент се подрежда на трето място, получавайки чисто близо 2 милиарда евро на година по тази стратегия на Европейски Съюз. В разбора на Bertelsmann Stiftung се отбелязва, че България се подрежда на шесто място (зад Унгария), като нейните чисти доходи от програмата "Обща селскостопанска политика " не надвишават 800 млн. евро годишно. Друга допустима "реформа " на европейския бюджет, която може да сигнализира балканските страни - членки на Съюза в лицето на България и Румъния, е във връзка с фондовете за обществена кохезия на Европейски Съюз, защото средствата от тях се разпределени най-вече за райони, чийто Брутният вътрешен продукт е по-малък от 75% от междинния за Европейския съюз.
Не е изненадващо, че съвсем всички райони по този индикатор се намират в Източна и Югоизточна Европа, като се изключи Португалия, на дребна част от Испания, на Южна Италия, на Уелс като част от Обединеното кралство и на британския западен район Корниш. В тази връзка немският мозъчен концерн Bertelsmann Stiftung предвижда, че дебатът за новата финансова рамка на Европейски Съюз след 2020 година ще бъде доста изострен сред "Стара " Европа, настояваща за пестеливост във връзка с скъпите европейски бюджети, и полагането на по-големи старания за съблюдаване на върховенството на закона, и така наречен
"Нова " Европа, която се опълчва на всичко това. Изискванията за по-голяма конвенционалност във връзка с достъпа до европейско финансиране започнаха да се усилват в светлината на неотдавнашните събития в Полша, където националистическото държавно управление наложи промени в правосъдната система, на които Брюксел се опълчи.
Документът на немския мозъчен концерн дефинира като основни проблемите, които евентуално ще зародят в идните договаряния по новата многогодишна финансова рамка, акцентирайки, че България и Румъния ще бъдат измежду страните от Централна и Източна Европа, които ще се окажат евентуално наранени от ограничения на пестеливост, наложени от Европейския съюз вследствие на идната загуба на английския финансов запас в общия европейски бюджет.
Според Bertelsmann Stiftung излизането на Англия, известно като Брекзит, евентуално ще коства на Европейски Съюз към 6 милиарда евро годишно, защото Обединеното кралство способства с близо 12 милиарда евро на година за общия европейски бюджет, след което под разнообразни форми си връща назад към половината от тази сума. Германската фондация напомня, че Европейската комисия съобщи преди време, че половината от тази загуба – или към 3 милиарда евро годишно – би трябвало да пристигна от икономии (спестявания), а другата половина би трябвало да пристигна от нови източници на финансиране.
В документа се отбелязва, че страните от Централна и Източна Европа, в това число България и Румъния, към този момент показаха твърдото си опълчване на някои от концепциите, показани от Европейска комисия през юни 2017 година в "Доклад за размисъл по отношение на бъдещето на финансирането на Европейски Съюз ". Трябва да се има поради, че Румъния и България са главните печеливши от общата селскостопанска и политика на кохезионните фондове на Европейски Съюз, до момента в който Германия и Англия са най-големи чисти губещи от Общата селскостопанска политика (ОСП).
Немският мозъчен концерн показва, че чистите облаги от програмата ОСП са годни за всички страни - членки на Европейски Съюз от източната половина на Европа, както и за други членове като Португалия, Ирландия и Испания. Полша и Гърция пък са най-големи печеливши от ОСП, като Румъния към този момент се подрежда на трето място, получавайки чисто близо 2 милиарда евро на година по тази стратегия на Европейски Съюз. В разбора на Bertelsmann Stiftung се отбелязва, че България се подрежда на шесто място (зад Унгария), като нейните чисти доходи от програмата "Обща селскостопанска политика " не надвишават 800 млн. евро годишно. Друга допустима "реформа " на европейския бюджет, която може да сигнализира балканските страни - членки на Съюза в лицето на България и Румъния, е във връзка с фондовете за обществена кохезия на Европейски Съюз, защото средствата от тях се разпределени най-вече за райони, чийто Брутният вътрешен продукт е по-малък от 75% от междинния за Европейския съюз.
Не е изненадващо, че съвсем всички райони по този индикатор се намират в Източна и Югоизточна Европа, като се изключи Португалия, на дребна част от Испания, на Южна Италия, на Уелс като част от Обединеното кралство и на британския западен район Корниш. В тази връзка немският мозъчен концерн Bertelsmann Stiftung предвижда, че дебатът за новата финансова рамка на Европейски Съюз след 2020 година ще бъде доста изострен сред "Стара " Европа, настояваща за пестеливост във връзка с скъпите европейски бюджети, и полагането на по-големи старания за съблюдаване на върховенството на закона, и така наречен
"Нова " Европа, която се опълчва на всичко това. Изискванията за по-голяма конвенционалност във връзка с достъпа до европейско финансиране започнаха да се усилват в светлината на неотдавнашните събития в Полша, където националистическото държавно управление наложи промени в правосъдната система, на които Брюксел се опълчи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ