Театърът вика човека – акценти от Festival de Almada
Стойностното модерно изкуство приказва на нашия език и търси отговори, осмисляне на тревожните тематики за човечеството тук и в този момент. Това е основна цел и на съществуващия от 1984 година сценичен фестивал в града община Алмада, близо до Лисабон, който се организира всяко лято.
Фестивалът е основан от театралния режисьор Жоаким Бенит, създател и до гибелта си (2012) шеф и на Театрална компания " Алмада ". Впоследствие на негово име е наименуван общинският спектакъл, а управлението на компанията и на феста поема и все по този начин сполучливо поддържа дългогодишният му асистент-режисьор Родриго Франсишко.
Социалната ангажираност е една от отличителните черти на фестивала в Алмада, там нормално се показва спектакъл, който се вълнува от проблеми, засягащи хуманността .
На миналогодишното, 39-о издание, постановките бяха предизвикани от тематики, целящи да разбудят, да предизвикат смяна в настройките. Те не престават да се играят по света и през днешния ден, а обсъжданите в тях проблеми са все по-актуални.
Мостът " 25 април ", който свързва Лисабон с Алмада, където се организира театралният фестивал Източник: Turismo de Lisboa Реклама
Екологичната злополука , пред която е изправена Земята по виновност на самите хора, е в основата на спектакъла " Едип " (преразглеждане на мита за Едип цар от модерна гледна точка) на световноизвестния немски режисьор Томас Остермайер и драматуржката Мая Заде (театър " Шаубюне " ). Важни послания тогава насочиха и Лайда Азкона и Тало Толоза-Фернандес (Antic Teatre, Франция, Чили) с документалния театър " Южни земи ", бунтуващ се против новите форми на колониализъм и произлизащите от него безчинства, даже и в XXI век.
Болезненият образец е с индианското племе мапуче, което не стопира да се бори против потисничеството и непрестанните опити за завземане на земите на предците им в Патагония. Мапуче значи " хора на земята ". Те живеят спокойно там от епохи, като за тях е значимо да не губят връзка с корена си. Гласовете на някои от тези хора са увековечени в спектакъла посредством персоналните им истории, записани и изговорени с човечност от актьорите. " Насилието, с което Аржентина се е отнасяла към тях, по-късно се възпроизвежда и в Африка. Темата е универсална и все по този начин настояща за жал, по тази причина не би трябвало да се мълчи ", сподели предходната година Лайда Азкона.
Светът продължава да се разпада и това не е подправена вест, а напълно действителна. Реална, колкото е била и войната с нацистите, както и мракобесният интервал с репресиите на комунистите през XX век. Тези събития към момента са жива рана и е значимо да не се не помнят. За това става дума и в спектакъла " Аз съм личната си жена " от известния американски драматург Дъг Райт, спечелила премия " Пулицър " за драматургия през 2004 година, която през 2022 година получи и най-вече зрителски гласове на театралния фестивал в Алмада.
Постановката на Експерименталния спектакъл в Кашкайш - една от най-старите самостоятелни театрални компании в Португалия, основана през 1965 година, се завърна на феста през 2023 година На 40-то му издание тази година, " Аз съм личната си жена ", дело на най-възрастния режисьор в португалския спектакъл Карлос Авилез, се игра цели три пъти, тъй като спектакълът е алегорично значим, макар че през 2022 година беше провокирал неодобрение измежду хора в обществените мрежи, смятащи, че единствено транссексуален артист би трябвало да играе учредената роля в постановката.
Реклама
В пиесата се показва същинската история на Шарлота декор Малсдорф, родена в мъжко тяло, само че определяща се като транссексуална жена . Оцелява в нечовечен свят на война, на подтисничество, на тотална несвобода, само че постоянно е имала смелостта да бъде себе си. Поставя началото на ЛГБТ придвижването и битката за пълноправие на тази общественост в Германия. Създава и музей в Берлин-Малсдорф, в който се съхранява сбирката ѝ от ежедневни предмети от Грюндерския интервал през Ваймарската република, Третия райх, Германска демократична република и обединената Федерална Република Германия.
На фестивала в Алмада Шарлота беше още веднъж съживена на сцената от прелестния португалски артист Марко Д`Алмейда. През 2013 година той взе участие във кино лентата " Нощен трен за Лисабон " с Джеръми Айрънс, а в този момент играе 35 функции в пиесата на Дъг Райт. В нея и в спектакъла неизбежно се срещат и фрази за това по какъв начин съветските танкове нападат, за бомбите и така нататък, което и през днешния ден звучи смразяващо настоящо.
Постановката се играе за първи път малко преди 24 февруари 2022 година, когато Русия атакува Украйна, и оттова насетне, както споделя Марко Д`Алмейда, " усетих, че изговаряният текст става още по-значим за всеки човек в публиката, за всички нас. Историята се повтаря, за жал, и в това е заплахата ".
Човечеството очевидно не се учи от грешките си. Шарлота запълва и сцената с движимости като тези, които събира в действителността, казвайки, че е значимо да се съхраняват, с цел да припомнят за тези години. Това е образ-метафора и в пиесата, само че атмосферата през днешния ден, с еманципиращия се шовинизъм и заканите по отношение на " непознатите " и малцинствата, е обезпокоително ехтене на тези жестоки времена. Затова и хората, гледащи " Аз съм личната си жена " на фестивала в Алмада, отново и отново се разпознават в историята на Шарлота. " От значение е театърът освен да ни забавлява, а и да ни предизвика да мислим - да усещаме, само че и да променяме гледната си точка. Всички сме индивиди и може да намираме пътища един към различен посредством изкуството ", уверен е артистът Марко Д`Алмейда.
Фестивалът е основан от театралния режисьор Жоаким Бенит, създател и до гибелта си (2012) шеф и на Театрална компания " Алмада ". Впоследствие на негово име е наименуван общинският спектакъл, а управлението на компанията и на феста поема и все по този начин сполучливо поддържа дългогодишният му асистент-режисьор Родриго Франсишко.
Социалната ангажираност е една от отличителните черти на фестивала в Алмада, там нормално се показва спектакъл, който се вълнува от проблеми, засягащи хуманността .
На миналогодишното, 39-о издание, постановките бяха предизвикани от тематики, целящи да разбудят, да предизвикат смяна в настройките. Те не престават да се играят по света и през днешния ден, а обсъжданите в тях проблеми са все по-актуални.
Мостът " 25 април ", който свързва Лисабон с Алмада, където се организира театралният фестивал Източник: Turismo de Lisboa Реклама
Екологичната злополука , пред която е изправена Земята по виновност на самите хора, е в основата на спектакъла " Едип " (преразглеждане на мита за Едип цар от модерна гледна точка) на световноизвестния немски режисьор Томас Остермайер и драматуржката Мая Заде (театър " Шаубюне " ). Важни послания тогава насочиха и Лайда Азкона и Тало Толоза-Фернандес (Antic Teatre, Франция, Чили) с документалния театър " Южни земи ", бунтуващ се против новите форми на колониализъм и произлизащите от него безчинства, даже и в XXI век.
Болезненият образец е с индианското племе мапуче, което не стопира да се бори против потисничеството и непрестанните опити за завземане на земите на предците им в Патагония. Мапуче значи " хора на земята ". Те живеят спокойно там от епохи, като за тях е значимо да не губят връзка с корена си. Гласовете на някои от тези хора са увековечени в спектакъла посредством персоналните им истории, записани и изговорени с човечност от актьорите. " Насилието, с което Аржентина се е отнасяла към тях, по-късно се възпроизвежда и в Африка. Темата е универсална и все по този начин настояща за жал, по тази причина не би трябвало да се мълчи ", сподели предходната година Лайда Азкона.
Светът продължава да се разпада и това не е подправена вест, а напълно действителна. Реална, колкото е била и войната с нацистите, както и мракобесният интервал с репресиите на комунистите през XX век. Тези събития към момента са жива рана и е значимо да не се не помнят. За това става дума и в спектакъла " Аз съм личната си жена " от известния американски драматург Дъг Райт, спечелила премия " Пулицър " за драматургия през 2004 година, която през 2022 година получи и най-вече зрителски гласове на театралния фестивал в Алмада.
Постановката на Експерименталния спектакъл в Кашкайш - една от най-старите самостоятелни театрални компании в Португалия, основана през 1965 година, се завърна на феста през 2023 година На 40-то му издание тази година, " Аз съм личната си жена ", дело на най-възрастния режисьор в португалския спектакъл Карлос Авилез, се игра цели три пъти, тъй като спектакълът е алегорично значим, макар че през 2022 година беше провокирал неодобрение измежду хора в обществените мрежи, смятащи, че единствено транссексуален артист би трябвало да играе учредената роля в постановката.
Реклама
В пиесата се показва същинската история на Шарлота декор Малсдорф, родена в мъжко тяло, само че определяща се като транссексуална жена . Оцелява в нечовечен свят на война, на подтисничество, на тотална несвобода, само че постоянно е имала смелостта да бъде себе си. Поставя началото на ЛГБТ придвижването и битката за пълноправие на тази общественост в Германия. Създава и музей в Берлин-Малсдорф, в който се съхранява сбирката ѝ от ежедневни предмети от Грюндерския интервал през Ваймарската република, Третия райх, Германска демократична република и обединената Федерална Република Германия.
На фестивала в Алмада Шарлота беше още веднъж съживена на сцената от прелестния португалски артист Марко Д`Алмейда. През 2013 година той взе участие във кино лентата " Нощен трен за Лисабон " с Джеръми Айрънс, а в този момент играе 35 функции в пиесата на Дъг Райт. В нея и в спектакъла неизбежно се срещат и фрази за това по какъв начин съветските танкове нападат, за бомбите и така нататък, което и през днешния ден звучи смразяващо настоящо.
Постановката се играе за първи път малко преди 24 февруари 2022 година, когато Русия атакува Украйна, и оттова насетне, както споделя Марко Д`Алмейда, " усетих, че изговаряният текст става още по-значим за всеки човек в публиката, за всички нас. Историята се повтаря, за жал, и в това е заплахата ".
Човечеството очевидно не се учи от грешките си. Шарлота запълва и сцената с движимости като тези, които събира в действителността, казвайки, че е значимо да се съхраняват, с цел да припомнят за тези години. Това е образ-метафора и в пиесата, само че атмосферата през днешния ден, с еманципиращия се шовинизъм и заканите по отношение на " непознатите " и малцинствата, е обезпокоително ехтене на тези жестоки времена. Затова и хората, гледащи " Аз съм личната си жена " на фестивала в Алмада, отново и отново се разпознават в историята на Шарлота. " От значение е театърът освен да ни забавлява, а и да ни предизвика да мислим - да усещаме, само че и да променяме гледната си точка. Всички сме индивиди и може да намираме пътища един към различен посредством изкуството ", уверен е артистът Марко Д`Алмейда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ