Бизнесът иска спешно дигитализация, достъп до пазари и квалифицирана работна ръка
Стотици представители на дребния и междинния бизнес желаеха от българските и европейските управляващи незабавни ограничения за развиването на предприемачеството, които да бъдат признати по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Бизнесът написа ТОП 5 на целите си и ги изпрати посредством публична декларация. Това стана на „ Национален бизнес конгрес 2017”, открит от министъра на стопанската система Емил Караниколов през днешния ден в хотел „ Хилтън” в София. Освен хора от бизнеса, на събитието участваха и представители на Европейска комисия, на Екологичен потенциал, зам.-министри от българския кабинет, посланици, търговски аташета. Всички те се включиха в полемиката: „ Предизвикателства и благоприятни условия пред бизнеса по време на Българското председателство на Съвета на ЕС” и се сплотиха към тезата, че родният дребен и междинен бизнес би трябвало най-сетне да бъде чут и свестен, освен тъй като той е гръбнакът на стопанската система, а и тъй като е с големи благоприятни условия.
Домакин на форума бе Сдружение за подкрепяне на дребния и междинния бизнес - Обединени бизнес клубове (ОБК) със специфичната поддръжка на “Изпълнителна организация за поощряване на дребни и междинни предприятия” (ИАНМСП) и “Българска организация за инвестиции” (БАИ) при Министерството на икономиката”.
Какво желаеха бизнесмените:
• Осигуряване на повече средства за внедряване на нововъведения и високи технологии в производството и услугите;
• цифровизация във всички сфери на обществено-икономическия живот;
• подкрепяне достъпа до пазари, различно финансиране и квалифицирана работна ръка;
• разпространение на стратегиите за финансиране, непосредствено ръководени от ЕК;
• реализиране на съответни промени в българското законодателство, свързани с обезпечаване на правилото “Second chance” за МСП.
„ Ние – представителите на дребния и междинния бизнес, сме значимите за стопанската система, тъй като ние сме главните данъкоплатци. Затова ние ще направляваме дали всички наши претенции ще бъдат направени, ще желаеме отчетност от управляващите и няма да спрем да се борим за ползите на МСП в България”, съобщи ръководителят на ОБК Веселин Халачев.
В особено послание към присъстващите еврокомисарят по „ Цифрова стопанска система и общество” Мария Габриел поддържа форума с думите, че единният дигитален пазар, с изключение на предпочитан за българското председателство, ще бъде и постоянен източник на стопански напредък. Според нея основни фактори са развиването на онлайн услугите, на стартъпите и повишението на киберсигурността. Тя посочи, че построяването на обединен работещ и иноватвен дигитален пазар ще донесе на европейската стопанска система приръст от 415 милиарда евро годишно. Еврокомисията ще концентрира напъните си към създаване на „ иновационен радар” за поддръжка на иновационните предприятия. „ Към 100 млн. евро годишно ще бъдат отпускани за хъбове за цифрови иновации”, сподели още Мария Габриел.
Министърът на стопанската система Емил Караниколов означи, че Българското председателство е опция за страната ни да образува политиките и общите краткосрочни дълготрайни цели за развиване на единния пазар, за реализиране на постоянен напредък на Балканите. Според него е нужна синергия, възстановяване на достъпа до финансиране и нови пазари. „ Трябва да се обърнем към нововъведенията, да задълбочим основите на единния европейски пазар. Важни са политиките за достъп до пазари на трети страни, основаване на условия за развиване на новаторски предприятия. Европейският съюз има доста първокласен човешки запас за развиване на цифровите технологии. Българското председателство е сериозна опция и Министерството на стопанската система възнамерява да провежда конференция за бизнесмени, която да бъде фокусирана върху стартъпите”, съобщи още Емил Караниколов.
Българското европредседателство ще се концентрира върху бъдещето на младежите, подпомагането на предприемачеството и доближаването сред тях, съобщи Моника Панайотова, зам.-министър за българското председателство на Европейски Съюз. Според нея бъдещето на Европейски Съюз зависи от няколко съществени фактора. Това са даването на съответни отговори, умеенето да се приспособява, умеенето да се състезава, да бъде еластичен и да мисли огромно и в световни измерения. Според нея дребните и междинни предприятия ще имат доста значима роля, тъй като те са гръбнакът на европейската стопанска система с дял 99% от производството в Съюза и 75% от разкритите нови работни места. „ Малките и междинни предприятия би трябвало да се окуражават да влязат в мощна и почтена конкуренция”, означи още тя.
Според зам.-министъра на външните работи Тодор Стоянов, стремежът на държавното управление и в частност на външното ведомство постоянно е бил да поддържа българския бизнес, да го разпространява в чужбина и да търси нови вложения в поддръжка на дребните и междинни предприятия. „ Точно те са тези, който в най-голяма степен би трябвало да се възползват от европредседателството ни”, добави той. Според него страната ни ще просперира единствено в случай че се увеличи качеството на живот, а един от най-важните фактори в това отношение е развиването на дребния и междинен бизнес. В този звук и ръководителят на Представителството на Европейската комисия в София, Огнян Златев прикани дребните и междинни предприятия да бъдат дейни и да се възползват оптимално от европредседателството ни.
Домакин на форума бе Сдружение за подкрепяне на дребния и междинния бизнес - Обединени бизнес клубове (ОБК) със специфичната поддръжка на “Изпълнителна организация за поощряване на дребни и междинни предприятия” (ИАНМСП) и “Българска организация за инвестиции” (БАИ) при Министерството на икономиката”.
Какво желаеха бизнесмените:
• Осигуряване на повече средства за внедряване на нововъведения и високи технологии в производството и услугите;
• цифровизация във всички сфери на обществено-икономическия живот;
• подкрепяне достъпа до пазари, различно финансиране и квалифицирана работна ръка;
• разпространение на стратегиите за финансиране, непосредствено ръководени от ЕК;
• реализиране на съответни промени в българското законодателство, свързани с обезпечаване на правилото “Second chance” за МСП.
„ Ние – представителите на дребния и междинния бизнес, сме значимите за стопанската система, тъй като ние сме главните данъкоплатци. Затова ние ще направляваме дали всички наши претенции ще бъдат направени, ще желаеме отчетност от управляващите и няма да спрем да се борим за ползите на МСП в България”, съобщи ръководителят на ОБК Веселин Халачев.
В особено послание към присъстващите еврокомисарят по „ Цифрова стопанска система и общество” Мария Габриел поддържа форума с думите, че единният дигитален пазар, с изключение на предпочитан за българското председателство, ще бъде и постоянен източник на стопански напредък. Според нея основни фактори са развиването на онлайн услугите, на стартъпите и повишението на киберсигурността. Тя посочи, че построяването на обединен работещ и иноватвен дигитален пазар ще донесе на европейската стопанска система приръст от 415 милиарда евро годишно. Еврокомисията ще концентрира напъните си към създаване на „ иновационен радар” за поддръжка на иновационните предприятия. „ Към 100 млн. евро годишно ще бъдат отпускани за хъбове за цифрови иновации”, сподели още Мария Габриел.
Министърът на стопанската система Емил Караниколов означи, че Българското председателство е опция за страната ни да образува политиките и общите краткосрочни дълготрайни цели за развиване на единния пазар, за реализиране на постоянен напредък на Балканите. Според него е нужна синергия, възстановяване на достъпа до финансиране и нови пазари. „ Трябва да се обърнем към нововъведенията, да задълбочим основите на единния европейски пазар. Важни са политиките за достъп до пазари на трети страни, основаване на условия за развиване на новаторски предприятия. Европейският съюз има доста първокласен човешки запас за развиване на цифровите технологии. Българското председателство е сериозна опция и Министерството на стопанската система възнамерява да провежда конференция за бизнесмени, която да бъде фокусирана върху стартъпите”, съобщи още Емил Караниколов.
Българското европредседателство ще се концентрира върху бъдещето на младежите, подпомагането на предприемачеството и доближаването сред тях, съобщи Моника Панайотова, зам.-министър за българското председателство на Европейски Съюз. Според нея бъдещето на Европейски Съюз зависи от няколко съществени фактора. Това са даването на съответни отговори, умеенето да се приспособява, умеенето да се състезава, да бъде еластичен и да мисли огромно и в световни измерения. Според нея дребните и междинни предприятия ще имат доста значима роля, тъй като те са гръбнакът на европейската стопанска система с дял 99% от производството в Съюза и 75% от разкритите нови работни места. „ Малките и междинни предприятия би трябвало да се окуражават да влязат в мощна и почтена конкуренция”, означи още тя.
Според зам.-министъра на външните работи Тодор Стоянов, стремежът на държавното управление и в частност на външното ведомство постоянно е бил да поддържа българския бизнес, да го разпространява в чужбина и да търси нови вложения в поддръжка на дребните и междинни предприятия. „ Точно те са тези, който в най-голяма степен би трябвало да се възползват от европредседателството ни”, добави той. Според него страната ни ще просперира единствено в случай че се увеличи качеството на живот, а един от най-важните фактори в това отношение е развиването на дребния и междинен бизнес. В този звук и ръководителят на Представителството на Европейската комисия в София, Огнян Златев прикани дребните и междинни предприятия да бъдат дейни и да се възползват оптимално от европредседателството ни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ