Вижте жертви ли сте на Стокхолмски синдром в отношенията си
Стокхолмският синдром е психическо положение, което се случва в обстановки, когато има доближаване сред заложници и техните похитители. Колкото повече време прекарват дружно, толкоз по-големи са възможностите да се случи. Това обаче не е феномен, които се следи единствено време на похищение. Стокхолмският синдром се следи и при нездрави любовни връзки, където има принуждение, написа trafficnews.bg.
Най-интересното е, че мнозина не осъзнават, че са в връзки с насилници. Около тях светът ги следи учуден, пробва да помогне, да ги вразуми, само че т остават в клопката на разрушителната си връзка и назовават това „ любов”.
Как да си разбираем сходна полуда? Има доста отговори на този въпрос, само че истината е, че става въпрос за нещо доста просто: Свързването посредством травматични прекарвания. Такова доближаване се случва, когато човек е в връзки, изпълнени с принуждение, и с течение на времето се привързва към този, който го малтретира. Времето в действителност свързва хората, без значение дали споделят неприятни и положителни мигове.
Важно е обаче да се знае – разрушителната връзка е нещо доста друго от любовта, доверието и привличането. Привързаността е нещо, което не може да бъде изгубено. Това е физиологичната реакция, която се случва в тялото и е доста сходна на пристрастяването. Освен това мнозина не виждат, че сътрудникът ги употребява и се държи неприятно с тях, тъй като обществото ни е научило, че насилието може да бъде единствено физическо, само че не е по този начин.
Разбира се, физическото принуждение е сериозен проблем, само че психическия тормоз е също толкоз сериозен. Не на вятъра споделят, че той е доста по-лош, тъй като не може да се разпознае толкоз елементарно. Психологическото принуждение може да бъде свободно съпоставено с мудна, само че отровна инжекция. Може да стартира под формата на дребни обиди, а жертвата да реши да пренебрегне неприятната обстановка. Но с течение на времето, насилието ще става все по-очевидно за жертвата.
Освен това доста насилници обкръжават жертвите с обич след насилието и провокират комплициране. Те освен ги нараняват, само че и ги бомбардират с деликатност, карайки ги да мислят, че обстановката може да не е толкоз неприятна. Но, за жалост, е доста, доста неприятна. Този повтарящ се цикъл в допълнение укрепва пристрастяването, което води до доближаване посредством травматични прекарвания.
Проверете жертви ли сте на Стокхолмски синдром в връзките си: Партньорът ви дава обещание да се промени, само че не извършва обещанието си. Дори и по този начин, към момента вярвате, че ще се промени. Въпреки че другите хора се смущават от държанието на колегата ви, Вие продължавате да го игнорирате да го приемате за нещо нищожно. Вие непрестанно се карате за едни и същи неща и никой в никакъв случай на печели Вие се чудите по какъв начин да облекчите насилственото държание на колегата си. Минавате от интервал на принуждение в интервали с неизмерима обич и доверие. Започвате да вярвате, че вашия сътрудник в действителност се е трансформирал. Вие непрекъснато намирате извинения за неговото държание. Смятате, че ще престане да живее, в случай че не сте дружно. Когато сте разграничени, чувствате голяма болежка, по тази причина се примирявате.
Събирането посредством травматични прекарвания може да се случи в разнообразни видове взаимоотношения, без значение дали става дума за връзка сред мъж и жена или майка и дете. Това нормално се случва в резултат на домашно принуждение. За страдание, доста хора не престават да живеят по този метод, тъй като не могат да схванат, че нещо не е наред с техните взаимоотношения. Ако се окажете в някои от горните обстановки, помислете дали желаете да прекарате живота си в една връзка, цялостна с принуждение. Спрете да оправдавате насилственото държание на колегата си и да се отървете от оковите на това, което не е любовта, а демонстрация на Стокхолмския синдром.
Най-интересното е, че мнозина не осъзнават, че са в връзки с насилници. Около тях светът ги следи учуден, пробва да помогне, да ги вразуми, само че т остават в клопката на разрушителната си връзка и назовават това „ любов”.
Как да си разбираем сходна полуда? Има доста отговори на този въпрос, само че истината е, че става въпрос за нещо доста просто: Свързването посредством травматични прекарвания. Такова доближаване се случва, когато човек е в връзки, изпълнени с принуждение, и с течение на времето се привързва към този, който го малтретира. Времето в действителност свързва хората, без значение дали споделят неприятни и положителни мигове.
Важно е обаче да се знае – разрушителната връзка е нещо доста друго от любовта, доверието и привличането. Привързаността е нещо, което не може да бъде изгубено. Това е физиологичната реакция, която се случва в тялото и е доста сходна на пристрастяването. Освен това мнозина не виждат, че сътрудникът ги употребява и се държи неприятно с тях, тъй като обществото ни е научило, че насилието може да бъде единствено физическо, само че не е по този начин.
Разбира се, физическото принуждение е сериозен проблем, само че психическия тормоз е също толкоз сериозен. Не на вятъра споделят, че той е доста по-лош, тъй като не може да се разпознае толкоз елементарно. Психологическото принуждение може да бъде свободно съпоставено с мудна, само че отровна инжекция. Може да стартира под формата на дребни обиди, а жертвата да реши да пренебрегне неприятната обстановка. Но с течение на времето, насилието ще става все по-очевидно за жертвата.
Освен това доста насилници обкръжават жертвите с обич след насилието и провокират комплициране. Те освен ги нараняват, само че и ги бомбардират с деликатност, карайки ги да мислят, че обстановката може да не е толкоз неприятна. Но, за жалост, е доста, доста неприятна. Този повтарящ се цикъл в допълнение укрепва пристрастяването, което води до доближаване посредством травматични прекарвания.
Проверете жертви ли сте на Стокхолмски синдром в връзките си: Партньорът ви дава обещание да се промени, само че не извършва обещанието си. Дори и по този начин, към момента вярвате, че ще се промени. Въпреки че другите хора се смущават от държанието на колегата ви, Вие продължавате да го игнорирате да го приемате за нещо нищожно. Вие непрестанно се карате за едни и същи неща и никой в никакъв случай на печели Вие се чудите по какъв начин да облекчите насилственото държание на колегата си. Минавате от интервал на принуждение в интервали с неизмерима обич и доверие. Започвате да вярвате, че вашия сътрудник в действителност се е трансформирал. Вие непрекъснато намирате извинения за неговото държание. Смятате, че ще престане да живее, в случай че не сте дружно. Когато сте разграничени, чувствате голяма болежка, по тази причина се примирявате.
Събирането посредством травматични прекарвания може да се случи в разнообразни видове взаимоотношения, без значение дали става дума за връзка сред мъж и жена или майка и дете. Това нормално се случва в резултат на домашно принуждение. За страдание, доста хора не престават да живеят по този метод, тъй като не могат да схванат, че нещо не е наред с техните взаимоотношения. Ако се окажете в някои от горните обстановки, помислете дали желаете да прекарате живота си в една връзка, цялостна с принуждение. Спрете да оправдавате насилственото държание на колегата си и да се отървете от оковите на това, което не е любовта, а демонстрация на Стокхолмския синдром.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ