Веднъж старият морски вълк влязъл в бара…
Старият капитан с един дървен крайник, протеза-кука, заменяща изчезналата му ръка и черна препаска на отсъстващото око влезнал в пристанищния бар и седнал на масата.
Млад моряк, седящ до него, се обърнал почтително към остарелия морски вълк: „ Виждам, че животът Ви е бил изпълнен с рискове и завършения. Позволете да попитам къде изгубихте крайници си? “
– Паднах зад борда – отвърнал капитанът. – И до момента в който другарите ми ме върнат на палубата, акула ми откъсна крайници.
– Колко ужасно! – наежен младежът. – А какво се случи с ръката Ви?
– Атакувахме противников транспортен съд – отвърнал капитанът – Завърза се пердах на абордаж и в този пердах ми откъснаха със сабя ръката.
– Направо извънредно! – още веднъж се разтресло момчето. – А по какъв начин изгубихте окото си?
– Изпражнения на чайки – отвърнал капитанът.
– Ама по какъв начин! – възкликнал младият моряк – Не знаех, че изпражненията на чайките могат да изгарят очи.
– Не, не могат – отвърнал капитанът. – Просто това беше първият ми ден с ръката-кука.
