Историята на император Константин - Константин Велики
Сред забележителните персони в международната история на малко на брой е присъдено да бъдат посочени Велики. Един от тях е Константин, император на Римската империя. Той е определян и като езичникът, проправил пътя на християнската религия, а също и като тиранин, направил доста закононарушения.
Христовата черква обаче го канонизира за светец, дружно с майка му Елена. Наистина спорна персона е Константин, императорът, заслужил си прозвището Велики. Историята може да даде отговор на въпроса каква персона е бил Константин Велики и да дефинира мястото му измежду тези, чиито имена се помнят.
Константин Велики съгласно историята
През 272 година в провинция Мизия, в днешния сръбски град Ниш, а тогава Наисус е роден Флавий Валерий Аврелий Константин, бъдещият император на Римската империя и светец на християнската черква, канонизиран с майка си Елена.
Пътят му е съдбоносен от обстоятелството, че татко му - Констанций Хлор, е Цезар на империята, в която с купа Август се подвизават двама императори - Диоклециан и Максимиан. Майката на бъдещия император - Елена, е от нормално семейство и е наложница на Констанций.
Заради поста, който заема в империята, Констанций би трябвало да вземе за публична жена дъщерята на Максимиан - Флавия Максимиана Теодора. След гибелта на татко си, Константин прави реабилитация на майка си като я афишира за Августа, майка на Цезара.
Констанций Хлор е търпелив към християните под давлението на Елена, а и самият той е мирен и непретенциозен човек. При един от походите си Констанций умира и синът му Константин е разгласен за император от легионите. За това звание обаче претендират и други. Римската империя е раздирана от междуособици, ръководството на Тетрархията е изцяло дискредитирано, а съвсем 10 години в империята бушува революция.
Подкрепян от армията и жителите, както и поради репутацията на татко си, Константин съумява да се наложи и да откри мир в империята.
Как Константин съумява да наложи мир?
Най-напред през 312 година той отстранява противника си Максенций и става император на Западната Римска империя. След продължителни надхитряния и интриги, чак през 323 година съумява да в профил Лициний, който е император на Източните провинции, и става единствен държател на империята.
Като император Константин продължава промените, стартирани от предшествениците му, целящи концентрация на разпадащата се държавна машина, само че името му се свърза най-много с осъществената от него гражданска война в идеологията - християнството получава публично самопризнание, дори му е отредена първостепенна роля, което отваря пътя към налагането му като държавна политика няколко десетилетия по-късно.
Константин и християнската вяра
В края на ІІІ век в Римската империя се правят жестоки гонения против християни. Император Диоклециан счита, че християнството пречи за централизиране на ръководството и стартира репресии, последвани с мъчения и всеобщо изтребване на християни. Християнството е публично неразрешено като вяра.
След половин век Константин, под въздействие на майка си Елена, трансформира изцяло тази обстановка. През 313 година с Миланския едикт се афишира толерантността по отношение на учението. Следват закони, които освобождават християните от налози, което ги прави привилегирована каста в империята. Това е първата стъпка към налагане на християнството като публична вяра.
На Константин Църквата е задължена най-вече, тъй като той привиква Никейския събор през 325 година и на него е признат основополагащ документ, наименуван Символът на вярата, а в него са записани всички канони, на които се гради религията. Този събор се явява първи Вселенски събор, на който е дефинирана една от най-важните доктрини на християнството - тази за Светата Троица и то във типа, в който ни е позната и през днешния ден.
Арианството е наказано като разкол и по този начин се пресича пътят за разединение на още неукрепналата вяра. Този събор се счита за завършек на епохата на ранното християнство. Благодарение на всички дейности на Константин по време на ръководството му цифрата на християните нараства толкоз бързо, че те към този момент съставляват 10 % от римските жители, а измежду бойците са даже повече като %.
Императорът поддържа и финансово християнството като строи базилики, християнски храмове и назначава християни на висши постове, връща собствеността, отнета от християни при гоненията на Диоклециан. Между най-значителните му планове в строителството са църквата Възресение Христово, издигната на това място, където съгласно преданието е разпънат, погребват го и след това възкръсва Исус Христос, както и базиликата Свети Петър.
Константин е и първият император, който дефинира себе си като виновен пред Бог за духовността на своите жители и счита, че негов дълг е да поддържа интензивно вярата. Той се грижи за почитането на Господ, само че по какъв начин да се прави това се взема решение от Църквата. Църковните каузи за първи път се дават на представителине на църковната институция, а ролята на владетеля е да ползва на дело техните решения.
Самият император Константин приема християнството доста късно, защото не е известно дали не е станал християнин под давление на майка си още напълно млад. Когато признава принадлежността си към това обучение, Константин към този момент е над 40-годишен. Има и сведения, че императорът приема християнството директно преди гибелта си, а даже и такива, че той в никакъв случай не става християнин.
Реформите на Константин
Константин Велики постанова правилата на Домината, който Диоклециан вкарва преди него. Той се афишира за безспорен стопанин, който държи всички управляващи в ръцете си, а Сенатът има единствено декоративна функционалност.
Сложните церемонии, присъщи за източните дворци са въведени изцяло. Разкошът и раболепните придворни са лицето на живота в императорския замък, а владетелят е титулован като Доминус - стопанин.
Езическите храмове западат, а поддържането им е неразрешено от императора, който маха своите скулптури от тези храмове. Толерантността към религиозните желания е позитивният миг в реформаторството му. Положително е и, че той не разрешава всяка нападателна форма на респект или оповестяване на която и да е вяра.
С въведените от него закони той трансформира някои специалности в наследствени, което е тип закрепостяване и слага основите на феодалните връзки.
Константиновите ограничения по отношение на евреите се показват в това, че им не разрешава да имат плебеи - християни, както и вкарва възбрана християни да одобряват юдаизма.
Основаването на Константинопол
Едно от най-значителните достижения на император Константин е построяването на Константинопол, наименуван на негово име.
Константин избира деликатно мястото за новата престолнина. На брега на Босфора, на мястото на античния град Византион, навръх границата сред двата континента. Новият престолен град е очакван да управлява пътищата сред Азия и Европа. Императорът персонално проектира крепостната стена, която е била непревземаема за цяло хилядолетие по-късно.
Самата столица поразявала с обилните си градежи и великолепието си. Огромните благосъстояния на Константиновия град се дължат на енергичното и добре образовано население, събрало най-хубавите представители на античната мисъл и изкуство. В продължение на 1000 години Константинопол е столица на източната Римска империя и господства региона на Средиземно море.
Градът на Константин Велики се трансформира бързо в международна християнска столица, където се основават образците на християнското изкуство и вяра. Това е още едно велико дело на неговия създател, римският император Константин Велики. Превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година се счита за завършек на Средновековието в Европа.
Смъртта на император Константин
Константин Велики умира през 337 година. Преди гибелта си посещава минералните бани на непосредствен до столицата курорт, а след това и града на майка си Хеленопол. След гибелта му тялото му е пренесено в столицата и заровено в църквата Светите апостоли. Наследяват го тримата му синове, които стават Цезари.
Значение на ръководството на Константин Велики
Император Константин е от личностите, трансформирали хода на международната история. Смятат го за образован и мощно набожен монарх, който ръководи толкоз далновидно, че дефинира бъдещото развиване на цивилизацията на европейския континент за хилядолетия напред.
Изключителни военни победи, сливане на Римската империя под ръководството на един император, напредък на владенията му. В същото време се демонстрира като тиранин, деградирал под въздействието на абсолютизма, който самичък основава.
Фактът, че множеството християнски църкви го дефинират като светец е задоволително значимо достижение.
