Контролът на цените е рецепта за недостиг и фалити
Сред най-видимите и най-често обсъждани последствия от войната в Украйна е внезапното повишение на цените на част от най-масово купувани артикули. Както постоянно се случва в такива обстановки през миналата седмица се чуха голям брой гласове в поддръжка на въвеждане на тавани за продуктите с най-бързо растящи цени или на тези от първа нужда. Такава политика обаче може да докара само до изгубване на стоките от рафтовете, само че не и да облекчи домакинските бюджети.
Преди да представяме в детайли въздействието на въвеждането на централизиран държавен надзор на цените върху пазара, в реда на нещата е да разгледаме и динамичността на цените. Последните данни за показателя на потребителски цени са за февруари, който включва едвам първата седмица на военните дейности. Въпреки това на годишна база инфлацията тогава надвиши психическата граница от 10%, само че при храните растежът бе с 14%, при превоза – с цели 20%. От по-малките групи потребителски артикули най-голямо усещане прави растежът при газообразните горива - цели 106% на годишна база, както и на горивата за персонален превоз, които нарастват с 34% за 12 месеца. Доколкото през целия месец март военните дейности не престават, и с тях - натискът на интернационалните пазари на горива и храни, няма никакви учредения да чакаме и смяна във факторите, поддържащи повишаването на цените. Исторически високите равнища на инфлация не се следят единствено в България – по предварителна оценка, годишното повишаване на потребителските цени в еврозоната към този момент е 7,5% (при 5,9% към края на февруари).
В такава обстановка наподобява повече от естествено държавното управление да желае да вземе ограничения за облекчение на отрицателните последици върху домакинските бюджети – още повече, че сходно политическо деяние към този момент наблюдавахме с въвеждането на мораториум върху цените на електрическата енергия, топлоенергията и водата при започване на зимата. Въпреки това, въвеждането на централизиран надзор на цените носи със себе си най-вече негативи и реализира подозрителен резултат.
Повишаването на потребителските цени във случай е резултат от два процеса – повишение на търсенето съчетано с по-слаба досегаемост на стоката (или очакване за стесняване на предлагането в бъдеще), или увеличение на паричната маса. Докато инфлацията от края на 2021 година беше плод по-скоро на второто вследствие на ограниченията за възобновяване след пандемията, то в ранната пролет мотор е по-скоро първият развой – глобите против Русия и упованията за свито предложение на горива и храни в директно бъдеще. Въвеждането на таван на цените на потребителските артикули от страна на българското държавно управление не би повлияло на нито единият от тези процеси – нито свива паричното предложение, нито води до повишение на предлагането на стоките с растящи цени; с други думи, по никакъв метод не се отразява на действителните стопански фактори, които тласкат нагоре цените.
Доколкото контролът на цените е краткотрайна мярка, която цели оправянето с правилна спешна обстановка, то потребителите следва да чакат, че държавното управление няма да поддържа ниските непазарни цени за дълъг интервал от време. В такава обстановка рационалното държание е презапасяването с мечтаните артикули преди цената им да се възвърне до действителното си пазарно ниво, което неизбежно води със себе си до дефицити на стоките, които са обект на ценови надзор. По тази причина таваните постоянно вървят в комплект и с ограничавания в броя на покупките. Именно това е постоянно забравяната роля на повишението на цените на стоките и услугите в спешна обстановка – то разрешава поддържането на предложение и предотвратява презапасявания. Не е изключена и появяването на черен пазар, където дефицитните артикули са налични, само че на действителните си, пазарни цени. Контролираните от страната цени могат да въздействат само на пазара на ярко, само че противозаконната търговия не е обвързана със спазването им.
Таваните на цените имат неизбежни последици и върху производителите. В обстановка на бързо повишаване на цените на редица първични материали в каквато се намираме сега и надлежно индустриална инфлация, която няколко пъти надвишава растежа на потребителските цени разноските за производителя (или вносителя) се усилват. Ограничаването на последна цена на стоките може напълно да отстрани облагата на производителя. Това от своя страна може да докара до цялостно прекъсване на производството (и надлежно вноса, в случай че цената му надвишава оптималната позволена в локалната икономика). По този метод ограниченията, въведени в поддръжка на домакинските бюджети могат доведат до цялостна загуба на приходите на заетите в производствата, чиито цени са лимитирани. Не е изключено и утежняването на качеството на предлаганите артикули при положение, че производителите се насочат към по-евтини и некачествени материали в опит да задържат ниски разноските си, с цел да продължат производството.
Не бива да подценяваме и самото разширение на ролята на страната в стопанската система. В спешна обстановка е изключително изкусително поемането на стопанството „ на ръчно ръководство “ от загрижени институции, както видяхме и в хода на пандемията, и в намесите на пазара на зърно от последните седмици. Така поетите неестествени пълномощия доста мъчно се връщат след отминаването на спешната обстановка, и в последна сметка губим забележителна част от напредъка в посока на оттегляне на страната от стопанската система и назад в посока на разнообразни форми на държавен капитализъм.
Продължаването на войната резервира нарасналата неустановеност на интернационалните пазари, дефицита на първични материали и растежа на потребителските цени, а това все по-често ще провокира апели към държавна интервенция и тавани на цените. Както демонстрирахме обаче, те са само рецепта за утежняване на съществуващите проблеми и генериране на нови. Ако ръководещите все пак желаят да смекчат удара на рецесията върху домакинските бюджети, има най-малко две други възможности на таваните – краткотрайно стесняване на данъчното задължение продажбите и приходите от труд, или директна помощ през обществената система за най-засегнатите семейства, които не носят със себе си същите негативи и опасности.
Преди да представяме в детайли въздействието на въвеждането на централизиран държавен надзор на цените върху пазара, в реда на нещата е да разгледаме и динамичността на цените. Последните данни за показателя на потребителски цени са за февруари, който включва едвам първата седмица на военните дейности. Въпреки това на годишна база инфлацията тогава надвиши психическата граница от 10%, само че при храните растежът бе с 14%, при превоза – с цели 20%. От по-малките групи потребителски артикули най-голямо усещане прави растежът при газообразните горива - цели 106% на годишна база, както и на горивата за персонален превоз, които нарастват с 34% за 12 месеца. Доколкото през целия месец март военните дейности не престават, и с тях - натискът на интернационалните пазари на горива и храни, няма никакви учредения да чакаме и смяна във факторите, поддържащи повишаването на цените. Исторически високите равнища на инфлация не се следят единствено в България – по предварителна оценка, годишното повишаване на потребителските цени в еврозоната към този момент е 7,5% (при 5,9% към края на февруари).
В такава обстановка наподобява повече от естествено държавното управление да желае да вземе ограничения за облекчение на отрицателните последици върху домакинските бюджети – още повече, че сходно политическо деяние към този момент наблюдавахме с въвеждането на мораториум върху цените на електрическата енергия, топлоенергията и водата при започване на зимата. Въпреки това, въвеждането на централизиран надзор на цените носи със себе си най-вече негативи и реализира подозрителен резултат.
Повишаването на потребителските цени във случай е резултат от два процеса – повишение на търсенето съчетано с по-слаба досегаемост на стоката (или очакване за стесняване на предлагането в бъдеще), или увеличение на паричната маса. Докато инфлацията от края на 2021 година беше плод по-скоро на второто вследствие на ограниченията за възобновяване след пандемията, то в ранната пролет мотор е по-скоро първият развой – глобите против Русия и упованията за свито предложение на горива и храни в директно бъдеще. Въвеждането на таван на цените на потребителските артикули от страна на българското държавно управление не би повлияло на нито единият от тези процеси – нито свива паричното предложение, нито води до повишение на предлагането на стоките с растящи цени; с други думи, по никакъв метод не се отразява на действителните стопански фактори, които тласкат нагоре цените.
Доколкото контролът на цените е краткотрайна мярка, която цели оправянето с правилна спешна обстановка, то потребителите следва да чакат, че държавното управление няма да поддържа ниските непазарни цени за дълъг интервал от време. В такава обстановка рационалното държание е презапасяването с мечтаните артикули преди цената им да се възвърне до действителното си пазарно ниво, което неизбежно води със себе си до дефицити на стоките, които са обект на ценови надзор. По тази причина таваните постоянно вървят в комплект и с ограничавания в броя на покупките. Именно това е постоянно забравяната роля на повишението на цените на стоките и услугите в спешна обстановка – то разрешава поддържането на предложение и предотвратява презапасявания. Не е изключена и появяването на черен пазар, където дефицитните артикули са налични, само че на действителните си, пазарни цени. Контролираните от страната цени могат да въздействат само на пазара на ярко, само че противозаконната търговия не е обвързана със спазването им.
Таваните на цените имат неизбежни последици и върху производителите. В обстановка на бързо повишаване на цените на редица първични материали в каквато се намираме сега и надлежно индустриална инфлация, която няколко пъти надвишава растежа на потребителските цени разноските за производителя (или вносителя) се усилват. Ограничаването на последна цена на стоките може напълно да отстрани облагата на производителя. Това от своя страна може да докара до цялостно прекъсване на производството (и надлежно вноса, в случай че цената му надвишава оптималната позволена в локалната икономика). По този метод ограниченията, въведени в поддръжка на домакинските бюджети могат доведат до цялостна загуба на приходите на заетите в производствата, чиито цени са лимитирани. Не е изключено и утежняването на качеството на предлаганите артикули при положение, че производителите се насочат към по-евтини и некачествени материали в опит да задържат ниски разноските си, с цел да продължат производството.
Не бива да подценяваме и самото разширение на ролята на страната в стопанската система. В спешна обстановка е изключително изкусително поемането на стопанството „ на ръчно ръководство “ от загрижени институции, както видяхме и в хода на пандемията, и в намесите на пазара на зърно от последните седмици. Така поетите неестествени пълномощия доста мъчно се връщат след отминаването на спешната обстановка, и в последна сметка губим забележителна част от напредъка в посока на оттегляне на страната от стопанската система и назад в посока на разнообразни форми на държавен капитализъм.
Продължаването на войната резервира нарасналата неустановеност на интернационалните пазари, дефицита на първични материали и растежа на потребителските цени, а това все по-често ще провокира апели към държавна интервенция и тавани на цените. Както демонстрирахме обаче, те са само рецепта за утежняване на съществуващите проблеми и генериране на нови. Ако ръководещите все пак желаят да смекчат удара на рецесията върху домакинските бюджети, има най-малко две други възможности на таваните – краткотрайно стесняване на данъчното задължение продажбите и приходите от труд, или директна помощ през обществената система за най-засегнатите семейства, които не носят със себе си същите негативи и опасности.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ