Френска издателка популяризира български автори
В навечерието на 24 май нашият сътрудник в Париж Йорданка Костадинова ни среща с френската издателка Еманюел Моазан, която се е посветила на книги с създатели от Централна и Източна Европа.
Запознавам ви срещна с една френска издателка, която се е посветила на идеята да издава литература от Централна и Източна Европа и да сплотява писатели от разнообразни краища на света. Нейната издателска къща „ Супирай “ е учредена преди 10 година в Нормандия, на 200 км от Париж. Срещаме се с Еманюел Моазан в Културния дом на Латинска Америка в Париж, една от спирките в запълнената й стратегия с участия в литературни срещи, четения и салони.
Ето какво показа Моазан за феновете на Евронюз:
„ Публикувам български създатели от 2015 година, като започнах с Георги Гроздев и романа му „ Плячка “, който ме заплени с една доста характерна атмосфера, както и с връзката му с природата. Връзката с него е с помощта на преводача Красимир Кавалджиев и от този миг това се трансформира в едно щастливо партньорство в издаването на българска литература. Когато съм обвързвана професионално с преводача си, аз му се поверявам в предложенията му на творби, защото той познава доста добре публицистичната ни линия, региона на литературата, която ни интересува, а точно фантастика, както е при Здравка Евтимова, модерна литература и класическа литература. Много съм радостна, че открих „ Дилетантът “ на Чавдар Мутафов, който е един превъзходен текст, с доста препратки към френската литература от XIX век. В „ Антологията на българските поети символисти “ също намираме френското въздействие, най-много в изобилието, изобретателността, присъщи за тази ера, виждаме и литературния продан в Европа по това време, продан, който все по-малко се следи в наши дни и това е доста забавно.
Не ми беше елементарно да открия българската литература през 2015 година, не знаех нищо за нея, това, което бях чувала беше повлияно от стандарти за нея, България не беше екзотична страна в визиите ни и не подозирахме какво се крие зад тази литература и защото не се намираше в книжарниците, предполагахме че българската литература я няма или е напълно малко. Това беше през 2015 година и съм щастлива, че лека-полека тя стартира да се появява, има и други издателства, които я разгласяват, несъмнено, само че ние имаме малко по-различен взор. Това, което мен постоянно ме е интересувало е чистата литература, а нея аз я намирам с помощта на преводача ми. Ние издателите по този начин откриваме литературата – чрез преводачите. Вълнуващо в тази работа е и това, че способстваме за побратимяването на другите създатели от тяхната литературна област, несъмнено –един български създател би могъл да резонира с френския публицист или пък с литовски, да вземем за пример, по метода по който те гледат на света, съгласно тяхното въображение.
За да се разпространява българската литература е значимо, да не сме сами, да има вълна с преводи на вашата литература, това важи за всяка задгранична литература, в случай че няма нови генерации от преводачи на литература, тя няма да получи разпространяване, или то ще бъде спорадично и това е голямо предизвикателство, с цел да се опознае българската литература, тя би трябвало солидно да се превежда и то в разнообразни жанрове – романи, за какво не и есета, които все по-рядко се появяват. Ако няма преводи, ние няма по какъв начин да опознаем нито творчеството ви, нито трендовете, мисълта ви, тъй като ние живеем дружно в Европа, само че не познаваме мисълта на обособените страни в нея, а това е значимо. Основното предизвикателство е да се обучат преводачи с цел да могат да превеждат в региона на романа, есето, детската литература, за какво не и комикса и други издания.
Запознавам ви срещна с една френска издателка, която се е посветила на идеята да издава литература от Централна и Източна Европа и да сплотява писатели от разнообразни краища на света. Нейната издателска къща „ Супирай “ е учредена преди 10 година в Нормандия, на 200 км от Париж. Срещаме се с Еманюел Моазан в Културния дом на Латинска Америка в Париж, една от спирките в запълнената й стратегия с участия в литературни срещи, четения и салони.
Ето какво показа Моазан за феновете на Евронюз:
„ Публикувам български създатели от 2015 година, като започнах с Георги Гроздев и романа му „ Плячка “, който ме заплени с една доста характерна атмосфера, както и с връзката му с природата. Връзката с него е с помощта на преводача Красимир Кавалджиев и от този миг това се трансформира в едно щастливо партньорство в издаването на българска литература. Когато съм обвързвана професионално с преводача си, аз му се поверявам в предложенията му на творби, защото той познава доста добре публицистичната ни линия, региона на литературата, която ни интересува, а точно фантастика, както е при Здравка Евтимова, модерна литература и класическа литература. Много съм радостна, че открих „ Дилетантът “ на Чавдар Мутафов, който е един превъзходен текст, с доста препратки към френската литература от XIX век. В „ Антологията на българските поети символисти “ също намираме френското въздействие, най-много в изобилието, изобретателността, присъщи за тази ера, виждаме и литературния продан в Европа по това време, продан, който все по-малко се следи в наши дни и това е доста забавно.
Не ми беше елементарно да открия българската литература през 2015 година, не знаех нищо за нея, това, което бях чувала беше повлияно от стандарти за нея, България не беше екзотична страна в визиите ни и не подозирахме какво се крие зад тази литература и защото не се намираше в книжарниците, предполагахме че българската литература я няма или е напълно малко. Това беше през 2015 година и съм щастлива, че лека-полека тя стартира да се появява, има и други издателства, които я разгласяват, несъмнено, само че ние имаме малко по-различен взор. Това, което мен постоянно ме е интересувало е чистата литература, а нея аз я намирам с помощта на преводача ми. Ние издателите по този начин откриваме литературата – чрез преводачите. Вълнуващо в тази работа е и това, че способстваме за побратимяването на другите създатели от тяхната литературна област, несъмнено –един български създател би могъл да резонира с френския публицист или пък с литовски, да вземем за пример, по метода по който те гледат на света, съгласно тяхното въображение.
За да се разпространява българската литература е значимо, да не сме сами, да има вълна с преводи на вашата литература, това важи за всяка задгранична литература, в случай че няма нови генерации от преводачи на литература, тя няма да получи разпространяване, или то ще бъде спорадично и това е голямо предизвикателство, с цел да се опознае българската литература, тя би трябвало солидно да се превежда и то в разнообразни жанрове – романи, за какво не и есета, които все по-рядко се появяват. Ако няма преводи, ние няма по какъв начин да опознаем нито творчеството ви, нито трендовете, мисълта ви, тъй като ние живеем дружно в Европа, само че не познаваме мисълта на обособените страни в нея, а това е значимо. Основното предизвикателство е да се обучат преводачи с цел да могат да превеждат в региона на романа, есето, детската литература, за какво не и комикса и други издания.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ