Вижте разказа Изборът на Кристин Димитрова, по който работиха седмокласниците

Вижте описа " Изборът " на Кристин Димитрова, по който работиха седмокласниците на изпита за външно оценяване по български език и литература през днешния ден. Димитрова е писателка и поетеса, майка е на музикалния реализатор Папи Ханс. Завършилите 7-и клас трябваше да напишат обстоен преразказ от името на безпристрастен повествовател. Творбата е написана от Кристин Димитрова особено за изпита.

" ИЗБОРЪТ ", роман от Кристин Димитрова

С Таня се прибирахме от учебно заведение. Беше безоблачен ден, прекомерно топъл даже за април. Лятото се усещаше във въздуха. Цяла година беше предходна, откогато пристигнах да изучавам в този клас, само че още минавах за " новата ". Когато за пръв път влязох при бъдещите си съученици, само Таня ме предложения да седна до нея. Оттогава сме най-хубави приятелки.

- Калина - попита ме по едно време тя, - искаш ли през ваканцията да ни дойдеш на посетители на вилата? Е, то не е тъкмо вила, това е селската къща на баба и дядо, само че тя си е като вила. Наблизо има река и даже става за плаж.

Погледна ме с безпокойствие. Не беше сигурна до каква степен ми е харесала поканата ù. Много ми хареса, само че нямаше по какъв начин. Налагаше се да ù откажа, като повторя това, което целият клас към този момент знаеше за мен.

- Не мога, Таничка. Нали знаеш, че през ваканцията отпътувам за Италия? Майка ми към този момент ми е изпратила билета. Аз също нямам самообладание да я видя, единствено дето изобщо не претърпявам новия ù брачен партньор там. Какво като има толкоз хотели? Това не значи, че всички би трябвало да му угаждат на капризите.

Таня ме погледна с недоумение. Какво ли още желаех от този човек? Знаех, че спрямо историите, които описвам, родителите на другите изглеждаха извънредно елементарни хора. Майките пържеха кюфтета, а бащите в събота и неделя все нещо поправяха. Но човек самичък избира дали да е елементарен, или не.

В края на улицата обаче, където трябваше да се разделим, Таня спря. Запристъпва от крайник на крайник и като че ли имаше да ми каже нещо значимо, само че не знаеше от кое място да стартира.

- Калина, желая да те помоля за нещо - престраши се най-после тя.

- Брат ми е студент, само че се постанова да поработи през ваканцията. Може ли майка ти да му откри работа в някой от хотелите ви в Италия? Няма да съжалява, той е доста грижлив. Вкъщи стана много мъчно, откогато баща потегли по лечебните заведения.

Обзе ме суматоха. Стиснах устни, с цел да не ми проличи. Казах ù, че ще попитам, само че да не чака чудеса. Видях по какъв начин погледът ù угасна. Беше се надявала на повече поддръжка от мен.

У дома заварих баба ми да шие чаршафи. Явно беше получила нова поръчка и машината тракаше под сръчните ù пръсти. Без да отмества взор от иглата, баба ме прати да подготвя масата за обяд.

В кухнята ухаеше на обичаната ми картофена яхния, само че от миризмата ми се догади. Подредих чиниите, нарязах самун и захлупих лице над масата. Когато баба се появи на вратата, аз се втурнах край нея и се затворих в спалнята. Хвърлих се на леглото и се разплаках.

- Калинче, какво се е случило?

Загрубялата ръка на баба ме погали по главата. През сълзи ù описах по какъв начин най-хубавата ми другарка в учебно заведение моли майка ми да даде работа на брат ù в някой от хотелите си.

- В някой от нейните хотели?
- Да - потвърдих аз.

Усетих по какъв начин се изчервявам до върха на ушите. Баба поклати глава.

- Е - сподели най-после тя, - в този момент сама би трябвало да решиш какво предпочиташ да запазиш: лъжата или приятелката си.

До вечерта нищо не хапнах. На другия ден през междучасието издърпах Таня настрани и ù споделих:

- Таня, майка ми няма нито брачен партньор, нито хотели в Италия. Камериерка е там. Но в действителност ми е изпратила билет. Отивам, с цел да ù оказвам помощ. През лятото хотелите търсят повече личен състав. Вече ù писах. Ще вземат и брат ти.

Таня беше толкоз озадачена, че съвсем не чу положителната вест.

- Но за какво си ме лъгала до момента?

- Беше ме боязън, че съм нова в класа и никой няма да ми обърне внимание.

- Ама че простотия! - сподели тя и ме прегърна. Хванахме се за ръка и по този начин влязохме в час.