Най-големите грешки на науката
Сред най-големите неточности на науката през вековете е алхимията. Без въобще да са наясно със свойствата на химическите детайли, през Средновековието алхимиците са се опитвали да трансфорат всички сиви метали в злато.
Алхимиците са търсели в продължение на доста години метафизичен камък, който е особено именито вещество. То щяло да помогне при превръщането на елементарните метали в злато.
Много алхимици изгубили целия си живот, с цел да търсят еликсира на младостта. Много постоянно алхимиците били екзекутирани, тъй като не успявали да основат злато от други метали.
Друга научна неточност е вярването, че тежките предмети падат по-бързо. Това е теза от времето на Аристотел. До Галилео Галилей никой различен не е изследвал този въпрос.
Галилей провеждал доста опити, с цел да потвърди теорията си, че гравитацията кара всички предмети да се движат с идентична скорост. През седемнадесети век Нютон потвърждава, че гравитацията е притегляне сред планетата Земя и всеки обект, който се намира върху нея.
След време Албърт Айнщайн преглежда гравитацията като крива, която се образува от активността на обектите в пространствено-времевия континиум.
През 1677 година ученият Йоахим Бехер въвел като термин детайла флогистон. Според него той бил петият детайл след земята, водата, въздуха и огъня.
Флогистонът, съгласно учените от това време, бил детайлът, от който е изработен огънят. Бехер твърдял, че всички горящи материали се състоят от него.
Тази доктрина била призната и съгласно хората предметите преставали да горят, тъй като им свършвал флогистонът. Смятало се, че хората дишат, с цел да изкарат непотребния флогистон от тялото си.
До началото на двадесети век се считало, че атомът е най-малката парченце. Мисълта, че има нещо по-малко от забележимото за окото, била сложна за осъзнаване.
В началото на двадесети век физиците Джей Томпсън, Ърнест Ръдърфорд, Джеймс Чедуик и Нилс Бор се събрали, с цел да открият основите на обикновените частици.
Тогава се оказало, че атомът има протони, неутрони и електрони. След това били открити анти-електроните и неутриното.
Векове наред хирурзите са считали, че не би трябвало да мият ръцете си, преди да вземат скалпела. Това предизвиквало гангрени при пациентите.
За гибелта на пациентите лекарите упреквали несъответствието сред четирите течности, които съгласно тях имало в организма – кръв, слуз, жълт злобен сок и черен злобен сок.
Едва през шестдесетте години на осемнадесети век Луи Пастьор потвърдил, че микробите са отговорни за доста болести.
